........

пианисимо в очите
прескочена страница пръстите (ти) бягат от мен
подражаваш ми
на което ще се усмихна вяло
като ми на ла много бавно и много сдържано
нито една от тези чаши с газирани сладки неща не съм (аз)
залагаш напразно
няма как да тръгна напред към (теб) това е обратният тигел на полата ми
до глезена, до коляното, до бедрото - все едно е
лято е и никой не забелязва докъде мога да стигна насилствено във пейзажа - оредяла гора с много ръждиви капани
горките зайчета, горките пудели в цирка, горките питони, горкият стар акробат който прави
салто само във въображението между сключените си вежди но как само се завърта в тежкото си палто което поне за секунда е бледосиньо трико
раиран като сън ме разкопчава затворникът в мен се привежда като светлина идва като ден не чете нищо не съжалява за нищо не обича никого или почти никога ..
в сгъвките на стари мотиви опитвам се да легна удобно да настаня сгъвките на коленете върху твърдите лакти на вечерта която започва преди мен пред-сказуемо-то
с тази празна от смисъл усмивка ще загубя даже на брудершафт ... ще се олея и струйката ще наводни пъпа в мекия ми (напоследък) корем ...
мечтая за тихото време
нещо като паднала платноходка по средата на морето - в случай че морето има истинска среда и въображаема плътност...........
диктувай ми с ръка кога да спра
и понеже знам че нямаш желание да го сториш
ще те симулирам сама
още дълго знам че ще издържа - тази бисквитка на въздържанието е ужасно корава
но какво да се прави да гризкаме докато ни държат зъбите
да си гризкаме и да не се глезим с мляко чай и канела
гъсто пианисимо меко ми меко толкова че да те заболи под лъжичката

понеже си лягате твърде рано за да ви го разкажа
ще си го напиша под линия

л и н и я

днес в автобуса седях зад един мъничък дядо
в синьо дочено сако и малка бяла торбичка в ръце
дошъл в града за да провери има ли място за него в старческия дом
защо пита кондукторката няма ли кой да те наглежда
забравиха ме каза той сякаш беше нещо ужасно естествено, лесничко осъзнато
разплаках се зад гърба му и беше глупаво защото какво има да плача
за нещо което си е така
а дядото изрази надежда че ще го "пущат от там" за да наглежда къщата
понеже там е оставил едно куче и едно котенце
"знаеш ли какво котенце имам, ей толкоз малко"
и показа една шепа
а кондукторката се отдалечи за да продава билети.