като в цирков номер аз ти се доверявам
когато слагаш малката шарена примка около врата ми и я затягаш
“дишай дълбоко когато си на тясно”
припомням си съветите които никой не ми е давал
аз съм зад паравана
твоите фокуси
винаги се получават
работиш без ръкавици
и без вълшебство
но ти се доверявам
в този малък цирк никога посещаван
защо толкова се старая да бъда
единствен доброволец в коронния номер
истината за който ти сам не знаеш
става ми тежко облягам се на стените от плат
пожелах си тази несигурност
а сега
злояди желания
злоядо отказвам
ролята
макар примката да е в цветовете на разстреляните цветя от войната
не искам да се оказвам жертва
…
целувах те без да знам колко пъти ще преоблечеш
костюмът на съвестта си
аплодирам те със затворени очи
аплодирам те с вакуум между дланите
финалът - черно наметало
