Thursday, April 30

.сън.

сънувах лице рокля бели ръце под вода във река поток канал не е много сигурно после брат ми намери две кюлчета злато само дето бяха многоъгълници нещо като перфектната структура на диамантите и аз му казвах да не ги пази да ги остави на някой перваз да видим кога ще кацне гарван до тях и какво ще ни каже  после семейно тържество много деца всички весели защо отиват да играят навън без мен аз съм обидена много сърдита обикалям огромна трапезария и се тъпча с разни торти и сладки без всякакво желание за торти и сладки  
вън беше буря и се радвах че ще им прекъсне играта и знаех че смехът им вече не е толкова весел нека аз съм злобна най-голямото дете в къщата чудя се  как да сътворя нещо лошо за всички по-малки макар да знам че ще ги помилвам накрая като помилване на убийци помилването на невинни ми се струва съвсем същото пак се сещам за златото и се чудя дали брат ми каза истината че е паднало от небето все някой го е хвърлил от там може гарванът да го е изпуснал от захвата на клюна си ще дойде да си го търси 
и тогава пак ще си говорим...
будя се

Wednesday, April 22

І

колко сантиметра душа ми остава
да падна веднъж 
и завинаги долу

*
глобусът е разцепен 
хубава къща за лишеи

*
сега само играя 
може би в розово дневниче
щеше да ми отива
да питам
и да си отговарям
с лигаво катинарче
на изхода..




Wednesday, April 15

R.I.P Pan... :(

още навътре

тези или онези в сградите
губят значение
очи коленни капачки
кървав дизел се стича
отнякъде и за никъде
онези там горе
същите там долу
тромави тежки подскоци

оплюти от мухи дните
сядат един върху друг
лягат един в друг
и се предават

криви линии кървави панделки
блестящи очи
дантелените момиченца
памучни момченца
всички вкупом пеят
татко ни е на небето
майка ни е на небето

твоят приятел също го няма
онези горе
онези долу
нищо не знаят
и ти ли ще бъдеш този
който ще пита
къде е моят приятел
и ако вече си питал
в търсене нищо не се намира
колко отдавна го знаеш

свистенето на часовете
връща фризбито
челно
хубави хора
хубаво черни
хубаво бели
един камион се засилва
на никъде
в екшъните
пътят винаги свършва
сега?
спирачката се забива
на гърлото
тялото хвръква
на никъде
и не се връща
нито като птица
нито като плевел
нито като играта
която
си спрял да играеш
в мислите си и в бъдещето

пеленачета
в розово сини райета
забодени малки карфици
в пурпура на ревера
никой не ги познава
за тях никой не пита


на сухо
затваря окото си
рибата

Sunday, April 5

остави дрехите 
разби шишенцата йод с чук
не беше особено нежен
нито особено напорист
просто имаше чук
става опасно
когато оставиш дрехите настрана
и напънеш мускули в 6 сутринта
от какво трябва да си болен
нужно е да си болен
върнат сто пъти
във машината
разчертал със стъпки
двадесет коридора
почукал на 10 врати

а тя лежи в леглото ти
чака те 
трябва да се отървем от тях
скапаните им лекарства
свършилите им рецепти
нищожните жестове на внимание

трябва да си болен
да чуваш шума в гърдите
при дишане
по-дълбокото дишане
което изстрелва 
глави на малки насекоми
навътре
на въртележката в тялото ти
се забавляват цели колонии
ти си щедър човек
ще строшиш стъклениците
ще си пазиш очите
ще си пазиш езика зад зъбите

тя да си чака в леглото
тя да се вслушва
в бавния пулс 
и да заспива без теб
това е по-важно 
от архитектурата на гауди
и други доста приятни за гледане работи

късай стривай чупи
докато спи
късай и хвърляй
чупи

локвата йод
е по-поетична
от локвата кръв
и един чук
сега
изглежда
100 пъти по-красив
от ръката й

Brain Damage


намерих текстовете на
един от любимите ми албуми

---

Friday, April 3

=

дишането също е вид разлагане
да не се надценяваме

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO