Wednesday, January 27

Tuesday, January 26

((((


как се потапям
в "наличност"
как ставам
една
как ставам няколко
как ме виждат
как ще ги събера
зад зъбите на оракула
заповедта на касапите
гласове
не познава
познава
как се сбъдвам
на сутринта
как се подувам
в очите си
и как се свивам
зад стени от отоци
преди да съм свършила
запиши
в списъците на храма
името си
моето
което не помня
ще бъде предречено утре
как съм една
и как няколко пъти
забравям
стрелям в това
което ме сочи
което ме е написало
вече

к

дали си скъсал с всички висящи кончета
можеш да се погледнеш вече
можеш да обърнеш гръб на картите
докато те изпитват отвращение
от лица на царици и пажове
с колко ръце ще отиграеш
този ден отрязан от часовете и датите
нахапан от момичето
и неговите въображаеми птичета
ако си го виждал да стои и да гали перваза
то е било
което се насища с остатъците
бъди добър с него
не го откъсвай
от ръкавите
раменете
нито от шията си
кончето е леко
и лети толкова бързо
колкото позволиш
на ветровете
в ръцете ти…
малка одисея на прелетните знамения
вълнението с което
създаваш нещо в гърдите си
отвъд смъртта на кожата и дрехите
железница която започва от глезените
човечета които чакат влака
в корема ти с тежест и нетърпение
очакването
което разшива
раните от телата
и телата от раните
очакването
и невъзможното скъсване
с него

сънсънсънувам

сънувам никола:

университета глупаво честване
от което се измъквам и бързам вадя от джоба си плик
имам писмо от никола с много хубав детски почерк
и после го виждам да отваря една кутия с мухички
които пъплят бавно по капака и ми казва мислиш
че само пъплят насам-натам … а те всъщност пътуват
после не знам къде е той, как съм го видяла
и се прибирам с писмото
чета го на майка ми и тя познава от кого е
аз стоя и не знам от кой край да започна писмото наново
защото трябва да се чете постоянно
и защото никола трябва да диша през него
после се будя
и му пиша писмо

====

настани се
в неудобството на тялото
на колене
се прегъни
на две на четири
на седем дни
прегъвай се
по равно
защото вероломство е
да бъдеш цялост
кръвта ти
взета е назаем
и не забравяш ли
че трябва да я връщаш
в кратки срокове
прегъни се
боледувай
в дни остъргани
от бялото
ще слизат в теб
и ще те топлят
черни
и ще почерняваш
и ще се покланяш
ниско в корените
и ще им подаваш
семето
което си събирал
клекнал
и ще предаваш
част по част
от тялото
и ще се радваш
когато се делиш
на себе си
защото веролмство
е да вярваш
че си сам и цял и вечност

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO