Tuesday, September 28

Monday, September 27

Октавио Пас

В тази статия - съвсем преднамерено и неведнъж - аз употребих думата "душа", вместо "съвест", "инстинкт", "разум", "чувственост", "его", "личност" или "индивидуализъм". "Душа" е дума, излязла от мода, малко двуслислена и леко влажна - от първобитната светлина, дъжда и светлината. Чрез тази "тъмна" дума хората са започнали да опознават своята същност. Узнали, че притежават душа, те разбрали, че битието им е уникално, неповторимо и до известна степен свещено. Душата е най- личното нещо, което имаме - най-далечното и в същото време онова, което ни приближава към другите, към останалите души. Само страдалият и обичалият истински, миналият през чистилището на историята, притежава собствена душа. Останалите просто нямат. Да, повечето хора нямат душа. Те имат "психология".

ЗА ПАСТЕРНАК И „ДОКТОР ЖИВАГО“

Превод: Огнян Стамболиев


Thursday, September 23

сега
той е във влака .. пътува и отдалеч вижда своята къща, като в чужда жена той не иска да се заглежда, но се заглежда в нея.. коя е тя..коя е тази къща и защо ме заговаря сякаш е моя жена...
той е сам.
разговаря с къщата в която се е родил
тя е малка
и мястото на което се намира е малко
кое прави местата на които живеем малки?
имената им. само и единствено те
кое доказва, че не сме сами?
имената на тези, които са с нас?
кое доказва, че сме сами?
хилядите имена, които не се дописват до нашите собствени и фамилни

влакът е нов и обича тази гара, не издава почти никакъв звук
спира сякаш си е вкъщи, ако не беше влак щеше да направи пирует
а това е трудно да се направи
на горещи метални релси

сега

тя е на среща със слонове
за пръв път е на цирк
води детето в себе си за ръка
за да види то
как водят маймунката на каишка
и няма никакъв смисъл в това
започнете със заключението
върни се назад извини се
затова че си писал прескачал тази и онази човешка дупка
затова че си се скрил от горе до долу
затова че обичаше криеше пазеше другите вървеше наведен
затова че виждаше стискаше зъби затова че сочеше знаеше там и нагоре
те смятат че нямаше смисъл в това
и казваха ще задвижим молбата
но не ви даваме никакво обещание
разбирате ли ние сме тези които правим справката и отчетите
ние сме
извиних им се
че през цялото време
мислех че
аз
мислех че аз съм
пишех прескачах си дупките криех се от долу до горе без да вярвам в посоките
обичах и криех че съм обичал пазех ги вървях с тежест на раменете
виждах каквото не се показваше но стисках зъби и сочех право в небето
и смятах че има смисъл един но различен смисъл
и не знаех цената
отговорът на молбата
не можеш да продължиш
обездвижен

j

тази гара
плаче да бъде взривена
и всички хора се молят да бъдат взривени
просто бъркат думите на молитвата

спят
като отворен молитвеник
с петна от време
и лепкав сок
от лоши треви

преглътни
и сдъвчи
пресечи
премини
зоните
полеви
полепни
стани
дебела муха
на меда
и попий
захарта и плача
коловозите
номерата им
туп и лицето ти
остава на вестника
някакъв незначителен
но поискан
взрив

Saturday, September 11

..

момичета..малки.. разпуснати...
винаги готови да танцуват или да ти откажат
учудваща готовност
учудващо благоприличие когато казват да
косите им крият тънките бели шии
а най-много искам да ги обходя с пръсти
да не казвам нищо преди това да танцуваме просто да стане
преди да ми откажат преди да са готови
аз съм скован
стоя в рамката на вратата
правя всичко по разписание
винаги си тръгвам в без пет
оставям тези 5 минути
преди пълния кръг
от суеверие
че това е процепът
през който мога да се измъкна
и тези малки разпуснати
може да поискат да ме преследват
може да знаят как прескачам оградите на задните дворчета
за да си поговоря с изпъдените котки на хората
вместо да крача по правата улица
и да мълча срещу кучетата които ми се нахвърлят
на улицата не се намират често
рамки на врати в които да застанеш
да потъркаш обувка в прага
да направиш крачка напред
цялото градоустройство е смазващо
затова че не можеш да си представиш поне да си го представиш
че влизаш през една врата че влизаш навреме в техния свят
всичко е намек за закъснение
дори тези малки разпуснати
които утре ще бъдат зрели и бавно оттичащи се от себе си
шиите им
казват по тях първо ще проличи
ще закъснея да разходя пръстите си
струва ми се
ще ми откажат
преди музиката да свърши
а и по-добре
в без 5 трябва да тръгвам

Monday, September 6

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO