ж.с.

запознавам се с нещата които ми казваш
погледите които ми пращаш
запознавам се и с тях
ставаме най-добри приятели
не искам да излизам без тях
не искам да се смея на шегите на другите
имам проект за зала с перфектна акустика
между моя и твоя свят
между моя и твоя шум
между твоя и моя сън
между ролите които играем
вратите са една срещу друга
и винаги ще знаем
точната секунда
в която влизаме
в която излизаме
в която сънуваме
в която се будим
в която думите са изплували
след 23 годишно
презокеанско гмуркане

запознавам се с тях
ставаме най-добри приятели
не искам да си спестя нито една от тях
говоря им за теб
и по-малко за себе си
и се усмихвам
само така както мога да се усмихвам
ако те има теб
за когото разказвам

ІІІІІІІІІІІ-----ІІІІІІІІІІІІ

-


да бъде празно от гордост
празно от изобилие
празно отвътре
това тяло
което измислях
на което пожелавах
само хубави неща
за което правех
самоделни
взривни устройства
за което
подпалих църква
след като се молих в нея
да бъде спокойно
даже отпуснато
да бъде оформено лошо
прегънато криво
раздърпано малко
незабележимо
да бъде твърдо с юмруците
и меко в пороците

...-.-.-...-.

вдървена

не мога да се превия
да се сниша
да се прикрия от глада
който не изпитвам
и от който се оплаквам с години

вдървена

разрязана с изтекло лико и лепкави сокове
безгрижните птички кацат на перваза пред мен
а моите клепачи ги гонят като със камъни
че ослепяваме
че се обездвижваме
неотложно и безпричинно
съжалението
ме измества
от този прозорец
от тази врата
зашлевява ме със звън от удар с верига
да можех да бъда
онова с което ме удрят
но никой не ме удря
и никой друг не можех да бъда

___"__"

закъснявах
с откъсването
откъм главата
по дължина
отбележи
нарушени
сме
като пропорция
перспективните
ще го различат
и ще си запишат
грешката

ако бях
наполовина мен и наполовина твоето рамо
...
отчупени части
нарушени като пропорции
самостоятелни като болест
игра на спазми
пием кората
на дърво
от което сме падали
с теб знаем,
че чудовищата прощават
на нещата със корени
ако бях наполовина мен
и наполовина твоето рамо
ако винаги се събуждах
на същото място в съня
щях да запомня
това място
от което си тръгнахме
полепени със черен пясък
ако ръката ти беше ръката ми
...

първа врата на съня

- В мъгла съм...

Не знам как да се разделя с нея

Тя ще си тръгне бавно от мен,

а аз още няма да знам,

че съм преследван

втора врата на съня

Напускам бързо града, чиито очи плачат,

чиито ръце не могат да се протегнат

Времето е толкова тихо, а исках да има вятър -

косата да скрие очите й и после...?

трета врата на съня

Разбирам, че съществуваш

Ръката ти върху моята

прави я по-бяла

Ние сме два напълно еднакви свята,

когато го разберем - вече не си приличаме

четвърта врата на съня

Пътувам между бели стройни дървета

Имам нужда

Имам такава нужда да измълча цялата белота

Притискам се в тях и се навеждам

мои бащи мои майки

моите по-големи сестри

вървя между тях и мълчанието угасва

Разбран съм

пета врата на съня

Виждам следите които още не съм оставил

Лекувам се преди болестта

Обичам преди любовта

Пътувам

шеста врата на съня

Пълня гърдите си с теб

Спокойно. Нищо излишно

Диханието ти в чаша топло мляко искам да съм

Докато градът ръждясва под тонове млечна мъгла

седма врата на съня

Мъглата, която се връща в тялото

през последната врата на съня

Не знаех, че не съм я напускал

Не знех, че аз я следя