30.09.

бях перфектно кръгла

за чудесния

завършващ удар

 на хоризонта

в равното

не съм уверена

че зная

как да се търкулна

но зная

как изглежда

нула в мрежата

ръкавите ми лепнат по масата

нулата на онази дата ми тежи

а уж не бях добра с помненето и с числата

тънки сметки сиропирано писалище

разпилявам тютюна и забравям че свивам

вадя бележки за теб изпод дрехите си

където вече не е скривалище

сигурно е само вирус 

и датата не е била кръгла

ръкавите ми са някакви жертви на гравитацията

в този квартал от който не мога вече с месеци да си тръгна

 накрая загасям лампата

и подритвам писмото

напластено от листи 

с размери на баскетболна топка

трябва да си направя кош

да го залепя на гардероба

и да пробвам тежестта на думите най-после

хрипове и смях по-кисел от кисело грозде