тeзи нощи
все по-тихо чета
не преглъщам
не удължавам
не се
връща
водата
от прага
която
дойде
да даде
ниска степен
начало
Monday, February 27
куче
във всеки удар който нанася
милвам се
жаля
милвам се
жаля
вливам се вливам се вливам се
с всеки удар по-силен по мен
все по-меко остава
тази кост изтънява
и до прах
и до прах
се строшава
лее се
влива се
милва се
а
смълчи ли се
лая
милвам се
жаля
милвам се
жаля
вливам се вливам се вливам се
с всеки удар по-силен по мен
все по-меко остава
тази кост изтънява
и до прах
и до прах
се строшава
лее се
влива се
милва се
а
смълчи ли се
лая
Saturday, February 18
екрани меки повърхности влизаш и ставаш вълна
сигнал къс връв черна дълга антена която хваща каналите съгласие и наличие
опитът да спреш промяната в момента на промяната в момента на многото сигнали
които са заедно и не знаеш дали си приличат но и не искаш
и не се ли усмихваш когато помислиш
че вече няма врата между нас
само тази мека повърхност
екран
син
на снежинки
които излъчват
своите малки "ела"
тръгваш
връзваш здраво обувките
риташ здраво пред себе си
където нищо не останало
или е нещо което не се плаши от удар
другата воля
и даааа и нееееееееее
и много по-категоричните им заместители
вече отказват да влизат в битки
защото е твой ред
и тръгваш
тръгваш
трябва да тръгваш
сигнал къс връв черна дълга антена която хваща каналите съгласие и наличие
опитът да спреш промяната в момента на промяната в момента на многото сигнали
които са заедно и не знаеш дали си приличат но и не искаш
и не се ли усмихваш когато помислиш
че вече няма врата между нас
само тази мека повърхност
екран
син
на снежинки
които излъчват
своите малки "ела"
тръгваш
връзваш здраво обувките
риташ здраво пред себе си
където нищо не останало
или е нещо което не се плаши от удар
другата воля
и даааа и нееееееееее
и много по-категоричните им заместители
вече отказват да влизат в битки
защото е твой ред
и тръгваш
тръгваш
трябва да тръгваш
вървя по у л и ц ат а
един бавно движещ се автобус за малко да ме настигне
един бавно движещ се автобус за малко да ме настигне
за малко да сграбчат езика ми като билет
един човек с ръка останала на прозореца в този студ
един човек с ръка останала на прозореца в този студ
топли очите на автобуса
неговите стъкла неговите позацапани и невиждащи вече добре очи
вървя
аз съм сам на улицата измервам я с дъха си и стигам до края й
аз съм сам на улицата измервам я с дъха си и стигам до края й
но улицата не връща дъха ми обратно и цялата моя любов към улиците и техните краища остава несподелена
все повече се задъхвам
все повече се задъхвам
и все по-малко въздух идва като подарък
о малко късче реалност
о малко късче реалност
летиш като лешник
падаш като ранен войник
отскубваш се като кичур коса - насилствено
падаш като ранен войник
отскубваш се като кичур коса - насилствено
говоря си сам
и защо винаги започвам да говоря когато светът е глух за мен
речта ми не става за наказание както някога
говориш им и те се разбягват мълчиш а те прииждат
следата от една човешка стъпка не изглежда като следа от една човешка стъпка
и споделените човешки стъпки не ми приличат на осмислен започнат
произлизащ от нещо продължаващ навътре в процепите п о х о д
произлизащ от нещо продължаващ навътре в процепите п о х о д
само бавните автобуси са тук да се съревновават със задъханите които говорят сами на преспите строени по пътя им на калта в краката им божествения шум на кишата в този ден ме спасява и ето че съм подминат ето че се завъртам около себе си на десетата спирка и забождам петата си която омесва снежно бяло и лешниково кафяво и всяка изтъркана дума се разпада откъсва от корена и плува срещу течението на вселенската локва
в звук
глух
за света
Wednesday, February 15
метод на изрезките II
огъвам се
изплъзна се като дишане
на пръсти малкият абзац
ухае на парченца киви
целува се като кафе
малките плувци
още слепи новородени
различен син снегът
насън намерен
ние разбираме
разхожда дългите крака
пиша, но не отговарям
докато не изгубя
отключената длан
тънкото покритие на очите
ще вземе нещо в тъмното
обърни се!
с чело опряно в рамото й
ближе ключалката
грабливата ръка
е раздвоена
насън намирам
на мокрия перваз
звънчета
стягат
стичам се толкова бавно
бялата лампа
завоите след теб
череша
пренасям в мен
разказвам мекото в плода
и чупя краят затворен във костилка
докато изкушава
по-малко
сините ми устни
завой
черното сребро
камъче в клепачите
до мен
градината
в единствения слънчев ден
е сянка
никога тук
винаги сам
дави ме
крее
бяга
напява
на тази година
когато губя
става еднакво
давят ме
потъмнява
от тази страна на острова
чужди прозорци
под нас
синя
снежна
покривка
изплъзна се като дишане
на пръсти малкият абзац
ухае на парченца киви
целува се като кафе
малките плувци
още слепи новородени
различен син снегът
насън намерен
ние разбираме
разхожда дългите крака
пиша, но не отговарям
докато не изгубя
отключената длан
тънкото покритие на очите
ще вземе нещо в тъмното
обърни се!
с чело опряно в рамото й
ближе ключалката
грабливата ръка
е раздвоена
насън намирам
на мокрия перваз
звънчета
стягат
стичам се толкова бавно
бялата лампа
завоите след теб
череша
пренасям в мен
разказвам мекото в плода
и чупя краят затворен във костилка
докато изкушава
по-малко
сините ми устни
завой
черното сребро
камъче в клепачите
до мен
градината
в единствения слънчев ден
е сянка
никога тук
винаги сам
дави ме
крее
бяга
напява
на тази година
когато губя
става еднакво
давят ме
потъмнява
от тази страна на острова
чужди прозорци
под нас
синя
снежна
покривка
Sunday, February 12
І my new video І
I felt what I felt
I fell how I fell
I wallow in the snow
I felt I felt I fell
I wallow
wallow in the snow
music: Dario Mambro / unevens.bandcamp.com/
camera: Els Em. G./ Elitsa Ganeva
Wednesday, February 1
влизам със зелената светлина
затъвам в каша от стълби
падам на коленете си
падам и по лице
нощем чувам трошенето на ребрата си
влизам през заключените врати
влизам в затворените усти които мълчат
стоя там
и едва тогава разбирам
страхът от това
да простенеш нещо
независимо какво на какъв език и под какъв диктат
независимо дали от възбуда от смях или страх
о страхът е огромно палто
кара ме да го разхождам навън
на минус 16 да изпускам цигарата си
и докато се наведа да я взема
ме наобикалят нови стълби
които искат от новите ми крака
да се слеят с черната асфалтирана маса
и да спра да шептя
и да спра да напирам
зад затворените уста
обидена че не са ми останали собствени думи
собствени имена
номерата написани на гърба ми
идват с изцяло нова цена
не мога да довърша реда за кой път не мога да довърша реда
затъвам в каша от стълби
падам на коленете си
падам и по лице
нощем чувам трошенето на ребрата си
влизам през заключените врати
влизам в затворените усти които мълчат
стоя там
и едва тогава разбирам
страхът от това
да простенеш нещо
независимо какво на какъв език и под какъв диктат
независимо дали от възбуда от смях или страх
о страхът е огромно палто
кара ме да го разхождам навън
на минус 16 да изпускам цигарата си
и докато се наведа да я взема
ме наобикалят нови стълби
които искат от новите ми крака
да се слеят с черната асфалтирана маса
и да спра да шептя
и да спра да напирам
зад затворените уста
обидена че не са ми останали собствени думи
собствени имена
номерата написани на гърба ми
идват с изцяло нова цена
не мога да довърша реда за кой път не мога да довърша реда
Subscribe to:
Posts (Atom)