изплъзна се като дишане
на пръсти малкият абзац
ухае на парченца киви
целува се като кафе
малките плувци
още слепи новородени
различен син снегът
насън намерен
ние разбираме
разхожда дългите крака
пиша, но не отговарям
докато не изгубя
отключената длан
тънкото покритие на очите
ще вземе нещо в тъмното
обърни се!
с чело опряно в рамото й
ближе ключалката
грабливата ръка
е раздвоена
насън намирам
на мокрия перваз
звънчета
стягат
стичам се толкова бавно
бялата лампа
завоите след теб
череша
пренасям в мен
разказвам мекото в плода
и чупя краят затворен във костилка
докато изкушава
по-малко
сините ми устни
завой
черното сребро
камъче в клепачите
до мен
градината
в единствения слънчев ден
е сянка
никога тук
винаги сам
дави ме
крее
бяга
напява
на тази година
когато губя
става еднакво
давят ме
потъмнява
от тази страна на острова
чужди прозорци
под нас
синя
снежна
покривка
