тeзи нощи

все по-тихо чета

не преглъщам

не удължавам

не се

връща

водата

от прага

която

дойде

да даде

ниска степен

начало

куче

във всеки удар който нанася

милвам се

жаля


милвам се 

жаля
 
вливам се вливам се вливам се


с всеки удар по-силен по мен
все по-меко остава


тази кост изтънява
и до прах

и до прах
се строшава


лее се
влива се
милва се


а

смълчи ли се
лая

екрани меки повърхности влизаш и ставаш вълна
сигнал къс връв черна дълга антена която хваща каналите съгласие и наличие
опитът да спреш промяната в момента на промяната в момента на многото сигнали
които са заедно и не знаеш дали си приличат но и не искаш

и не се ли усмихваш когато помислиш
че вече няма врата между нас
само тази мека повърхност
екран
син
на снежинки
които излъчват
своите малки "ела"
тръгваш
връзваш здраво обувките
риташ здраво пред себе си
където нищо не останало
или е нещо което не се плаши от удар
другата воля
и даааа и нееееееееее
и много по-категоричните им заместители
вече отказват да влизат в битки
защото е твой ред

и тръгваш
тръгваш
трябва да тръгваш

вървя  по  у л и ц ат а
 един бавно движещ се автобус за малко да ме настигне

 за малко да сграбчат езика ми като билет
 един човек с ръка останала на прозореца в този студ 

 топли очите на автобуса 

неговите стъкла неговите позацапани и невиждащи вече добре очи

вървя
 аз съм сам на улицата измервам я с дъха си и стигам до края й

 но улицата не връща дъха ми обратно и цялата моя любов към улиците и техните краища остава несподелена

все повече се задъхвам 

и все по-малко въздух идва като подарък
 о малко късче реалност  

летиш като лешник
падаш като ранен войник
 отскубваш се като кичур коса - насилствено

говоря си сам
 и защо винаги започвам да говоря когато светът е глух за мен 

речта ми не става за наказание както някога 

говориш им и те се разбягват мълчиш а те прииждат

следата от една човешка стъпка не изглежда като следа от една човешка стъпка 

и споделените човешки стъпки не ми приличат на осмислен започнат
произлизащ от нещо продължаващ навътре в процепите п о х о д  

само бавните автобуси са тук да се съревновават със задъханите които говорят сами на преспите строени по пътя им на калта в краката им божествения шум на кишата в този ден ме спасява и ето че съм подминат ето че се завъртам около себе си на десетата спирка и забождам петата си която омесва снежно бяло и лешниково кафяво и всяка изтъркана дума се разпада откъсва от корена и плува срещу течението на вселенската локва

в звук

глух

за света

метод на изрезките II

огъвам се

изплъзна се като дишане

на пръсти малкият абзац

ухае на парченца киви

целува се като кафе

малките плувци

още слепи новородени

различен син снегът

насън намерен

ние разбираме

разхожда дългите крака



пиша, но не отговарям

докато не изгубя

отключената длан

тънкото покритие на очите

ще вземе нещо в тъмното

обърни се!

с чело опряно в рамото й

ближе ключалката

грабливата ръка

е раздвоена

насън намирам

на мокрия перваз

звънчета

стягат

стичам се толкова бавно

бялата лампа

завоите след теб

череша

пренасям в мен

разказвам мекото в плода
и чупя краят затворен във костилка

докато изкушава

по-малко

сините ми устни

завой

черното сребро
камъче в клепачите

до мен

градината

в единствения слънчев ден

е сянка

никога тук

винаги сам

дави ме

крее

бяга

напява

на тази година

когато губя

става еднакво

давят ме

потъмнява

от тази страна на острова



чужди прозорци

под нас

синя
снежна
покривка

 

метод на изрезките I

І my new video І

I felt what I felt
I fell how I fell
I wallow in the snow
I felt I felt I fell
I wallow
wallow in the snow

music: Dario Mambro / unevens.bandcamp.com/
camera: Els Em. G./ Elitsa Ganeva

влизам със зелената светлина
затъвам в каша от стълби
падам на коленете си
падам и по лице
нощем чувам трошенето на ребрата си
влизам през заключените врати
влизам в затворените усти които мълчат
стоя там
и едва тогава разбирам
страхът от това
да простенеш нещо
независимо какво на какъв език и под какъв диктат
независимо дали от възбуда от смях или страх
о страхът е огромно палто
кара ме да го разхождам навън
на минус 16 да изпускам цигарата си
и докато се наведа да я взема
ме наобикалят нови стълби
които искат от новите ми крака
да се слеят с черната асфалтирана маса
и да спра да шептя
и да спра да напирам
зад затворените уста
обидена че не са ми останали собствени думи
собствени имена
номерата написани на гърба ми
идват с изцяло нова цена

не мога да довърша реда за кой път не мога да довърша реда