Saturday, February 6

долината


по залез
розовите отблясъци на облаците
тихомълком влизат в долчинката
милват се в дланите ти
измиват цвета си
и го оставят по раменете ти
доверчиво

това петно на ризата ти
искам да съм
и малините ниско
между разговорливите бодли
които оставят драскулки по пръстите

но ти се навеждаш
посягаш
натам
отдръпваш
нежно
колкото да не смачкаш
мен и зрънцата ми

за да потъна
меко
първо
между зъбите
после
в меката прегръдка на устните 

там  дълбоко
където тялото
не познава насита
и иска още
и още
мен

*-*-***-*-*



това е само скелет на едно чувство
съществувало 
защото е посочено



това черно стърнище
на което нозете ти обгоряха
на тръгване

посочих

това е само скелет
на животно
бягало от смъртта

не се върнах там

това черно стърнище
на което полите ми изгоряха на тръгване

продължих

в бягство
в гонитба
в настигане на един дъх

подминах ли те?

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO