Saturday, November 5

---




На светло

Денят не ми подарява нищо
Забравих как да поискам

Събуждам се всяка сутрин с гледката на това бяло небе

не както преди

Небето не е изпълнено с виолетови облаци
с жълти отблясъци и отражения на болезнено сини дни,
сънища, рани отвъд раните ми


-----------



Небето е чисто бяло

Чисто и Бяло

Сякаш е заздравяло с времето
като всичко, което остана под обвивката на ума
това някога тънко покритие
сега е дебел непрогледен слой

като кожата на най-издръжливите животни
като листата на най-устойчивите растения

Не трбява да свиквам с това
Трява да го видя с очите си 
да го проумея
да се освободя
да свивам и разпускам мускулите
искам да прегърна тази повторяемост на грешките
и да и м простя
да им простя в повторение

прошката - прилив
прошката като механизъм
на следващата сутрин в бялото

Денят няма да ми даде нищо даром
Аз ще правя подаръците

-

Спомняш ли си как започна да пишеш?

В мен имаше много нещо скрито
Сладостта на думите, щом се подредят една до друга
Като хореография на тела
в движение под вода
защото думите се издигат в лекотата си
преди да станат думи ги виждаш, както се вижда, когато си под вода
тъканта им - преодоляно мълчание


И пишех скришом. Криех
Усещането, че пазя Тайната трябва да е било нещо, с което съм се родила.
Щях ли да я опазя?
Не. Започнах с първите писмени доказателства
За наличието 
на Тайната

Thursday, November 3

33





няма нищо страшно
от прибирането между петната

паркингът вече е полупразен

мазни петна
сухи следи
опазени от търбусите на колите

всяка вечер
влизат в стомасите им
и започват 
да асимилират
своето прибиране
да взема това-онова
да подредя нещата

минавам през целия паркинг
и заставам
на мястото на всяко
петно

не е страшно
да погалиш
земята 
за да им кажеш

"мога да те заместя днес,
нищо не е чак толкова важно"

п р и


---

вървях без да бързам 
правех тънки бродове между листата 
много внимателно подбирах 
кое да стъпча и кое да оставя чисто и цяло 

иска ми се завинаги да можеха 
да останат полепнали така 
завинаги с малко влага по гърбовете 
колкото да ги държи да не излетят 

---

внимателната мисъл
развинтена като гайка 
полита в черните хангари на отречението
друг ще я търси там 
защото аз забравих как да се радвам
когато намеря нещо изгубено 
когато не ми е дотрябвало

и пак си противореча


---

възрастен мъж разхожда куче и дрезгавия си глас по отсрещния тротоар 
кучето е старо но будно лапите му се повдигат сякаш едновременно 
отдолу са бели а то - отличително черно 


върви по-бързо от гласовете

възрастният мъж го догонва с вой 

Николай! Разбойник! 

черното куче Николай 

каишката продължение на ръката 

трябва да се държим 

трябва и да се дърпаме 

пролайва черния 

гласовете зад него се подмладяват 
хиляди малки заповеди се късат като остарели верижки 
обсипват цялата улица зад мъжа и разбойника Николай 


цялата ми шепа се изпълва от един кестен 
чудя се в колко часа ще спре сърцето ми 
чудя се още
колко изпечени кестена 
биха изглеждали в малката жълта купичка 
колкото него 
3-4?

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO