обгоряло

дълга и тясна греда от тъмно дърво
на нея ще сядаме вечер
пред моята малка
къща от черно обгоряло дърво
която да ми напомня
за всички неща
които горяха в мен някога
а сега тихо тлеят
спомените завързват разговори едни с други
като отдавна остарели
отдавна обичали се
отдавна отпъдили се един от друг
любовници
те се преструват, че са забравили имената си
а после се сещат за точния час, за местата на срещите, за малките вещи

между рамката на прозореца
и тъмната тясна греда
струпват се
листите
жълти и сиви
мръсно бели светло кафеви
всички мои рисунки са станали дом на създания, които се пазят от светлината
да, в тях има много тъмно
черните пастели описали моето дъно
тъмно сините камъни
за оттласкване
тъмно зелените водорасли за покритие

ще седнем и дълго обърнали гръб на рисунките
ще си говорим
загледани в светлата ивица непознато но предусещано
последният тънък кант слънчева светлина
легнала свещ
която все още гори и се опитва нещо да ни покаже
с отраженията в прозорците на
къщата от обгоряло черно дърво

толкова често
слепим се със светлината
останала търпеливо у нас
вместо да рисуваме с въглените
кротко догаряме

НА МОЕТО ДЕТЕ

Обичам те. Това е малко да се каже.

Ти ми си всичко. Чрез тебе виждам вселената.

Когато гледам огнената планета Марс,

или бледна Венера, или далечния Юпитер,

аз си казвам: ти и малките като тебе,

които раснат - ще го достигнат, може би.

Когато плача над някое нещастно дете

без дом и свои, аз си казвам:

ти и малките като тебе, които раснат

не ще допуснат този позор.

Като виждам, как ограбват моята и

твоята родина, как я разкъсват и кълват

като хищни птици, аз си казвам: ти и малките,

като тебе, които раснат - с своите огнени души

ще очистят позора на моята и твоята родина.

Северина (псевдоним на Ружа Драганова-Тенева; Ружа Тенева-Северина)

мълвата

Чухте ли вече 

мълвата -

тъкан на всички тъкани

лице на всеки опак

нищо не ни вълнува така, както полу-дочутото

опознат преден план 

на хоризонт, обърнал гръб

гръбнак изкривен 

струна изпъната до предела

и когато най-накрая се скъса

звукът на мълвата 

ще бъде разпръснат

дълги вълни

за сухите притоци

възвърната песен

в дъното на раковината 

мълвата ехти

в тъмните коридори

спотайва се в краищата на дрехите

и спъва по пътя 

като дълги крачоли

зле скроени 

от онзи шивач, който шиеше за...

-за кого шие? кой поръчва дрехи от него?

мълвата...

мълвата!

ако само дочуем!!!

но чухте ли?

носи се

като тиха въздишка 

затова че всичко
е само полу-опознато

дочуто

подсказано наполовина

но

ще се срещнем на лов

шепот и мрак

в гъстия лес

след кого тичат хрътките?

мълвата аромат е за тях

а после

див

настървен

луд

свещен 

Б Я Г

но не хрътките изпитват

страх от мълвата

страхът от нея

е запазен само за нас

а улов

няма и няма

pictures: artworks part of the collection ofVictoria and Albert Museum, London, UK

---

няма връщане назад
само могъщо притегляне

с нищо не скъсявам сянката си

вървя срещу себе си

във всеки тъмен ъгъл се крие бяло яйце
на уплашена птица

кога се търкулва там?

достатъчно силни ветрове се извиват

достатъчно пепел за да покрие всичко

(да остане невидимо)

видимо:
сянката все така осъдително лежи на земята
тих опус за падналите
идва някъде от недрата

но ние слухтим засега
и още не чуваме ясно думите

кембридж хроники

моят пореден друг живот

денят започва 

с разрязан портокал

светло оранжеви петна от вчера 

черен чай 

вместо кафе

вместо - думата, от която бягам и към която се връщам

с какво да заместя

моята Янтра 

моята Стара част

гордостта на сградите в града Вместо 

сякаш в сърцевината си имат пепелище

място за мъртви погледи

място за старо познание

място за йерархична зависимост 

за обозрение в граници

странната тишина в този град

и добрите му птици 

ме утешават

но ден след ден 

непоносимост, за която вече съм писала

се завръща

все по-силна отпреди

все по-настоятелна

не ми взимай всичко, моля я

волското ми търпение 

волската ми любов към онези които ще се завърнат

в живота ми 

защото съм им отворила място за сто сърца които да туптят в едно

и да цъфтят заедно като вечно зелени растения

ако затворя очи

пак няма да чуя реката

но знам, че тя е тиха река

с дълга дреха

която мами малките рибки

и ги кара да заплуват към дълбоки води

плувам

плувам 

но ми липсва земя под краката

липсва ми старостта й 

камъните й

огладени от стъпките ни 

като от милувка огладени страни

и сънищата ми говорят същото

непонятно също

на вратата чука

еднорък Месаря 

подава ми кокал говеждо 

само един

и не много голям

но ето го 

кокалът 

който ни е даден

за да ръфаме 

да го оглозгаме

да запълним поне за малко

празнотата която бъркаме с глад

и да ни донесе ситостта 

която бъркаме с щастие

Marcelino Sáez and co-workers imitating an orchestra in Saint Moritz in Switzerland II

пред отломките на това, което е било

лъчите се събират в усмивките им

аз ставам отново

малко дете и прегръщам силно 

докъдето стигна,

колкото и да порасна

винаги ще търся опората на едно тяло, 

уверило ме, че нося душа

наоколо ни -

отломки,

градежи на къщи,

мъже, изпотени от труд

и мъже, уловени в почивка,

оркестърът на смеха

звукът на далечните спомени

аз ставам отново

малко дете

и свиря на туба 

независимо какво се вижда на снимката

Source: http://www.territorioarchivo.org/penaranda/marcelino-saez-y-companeros-de-trabajo-imitando-una-orquesta-en-saint-moritz-en-suiza-ii/

На аудио записа възрастният Марселиньо разказва за миналото си на емигрант в Швейцария. В деня, когато заснели снимката, през града трябвало да премине парад с духова музика. Детето от фотографията е синът на ръководителя на работниците от Кастиля де Леон - част, от които е и Марселиньо. Малкото момче не искаше да се отдели от мен!, спомня си той. То много искало да види оркестъра, затова работниците започнали да се преструват на музиканти, за да го развеселят. Марселиньо си спомня за лошата храна, която им давали. Той и колегите му отишли в града и си купили качествен обяд - салам, взели и шоколад на малкото момче, а баша му увеличил заплатите им с няколко песос. 
Благодарности на Давид Монтес за помощта при превода