Окото не довършва образите
На върха на планината то е само
Вижда в далечината, но не поглежда в краката ми
Не виждам, не мисля, не благодаря,
окайвам се след всяка стъпка
Мисля за пътя си като за болен гръб,
осеян с шипове,
невидим товар
и ясно оформено изкривяване
'Дробовете са чисти, но имате гръбначно изкривяване, нали знаете?'
непоискани диагнози и непотърсено лечение
Стигам върха сама и разбирам, че съм забравила дрехите си
Обрекла се сама на студ,
моля гората да ме завие,
моля нощта да повдигне наметалото си
високо над коленете си -
да съмне
но нощта не изпълнява такива желания,
а аз зъзна без дрехи
В неговия сън той е забравил обувките си
н е з а щ и т е н и
Твърде малко мисля за всяка стъпка като част от пътя,
така, както забравям диханието и не го допускам
да ошири центъра на възможното/ допустимото/ пожеланото
и така докато не стигна до деня, в който рисувам окото
и усилието да издърпам образите и да разбера
как виждаме и какво казват всички тези картини
Последният е онзи, който се отказва от усилието
загърбил целта
седнал и отказал участие
все още мисля за теб, Око
окото, което остава отворено за усилието и за отказа
за всички наблюдатели през шпионката-сърце
