Hi Elitsa. My name is Joe. I will x-ray your hand. Put it right in the middle. Just like that. Nice and steady.

Джо се вглежда в ръката ми и леката издутина в нея. Граховото зърно от приказката. Пораснало. ГМО. Зрънце разум в мистериозна обвивка - полупрозрачна кожа, извезана с тънки сини вени. Все по-топло ми става. Имам чувството, че посоката на светлината се измества от китката към лакътя, от лакътя към рамото, от рамото към слепоочието, от слепоочието право в очите ми. Погледни ме!, хваща ме за брадичката, обръща клепачите ми и пуска контролирано количество светлина. Точно там. В средата на зеницата ми се вижда отражение - счупен стар кинескоп. Като дете вярвах, че са пълни със сребърен прах. Но нищо в очите ми не подсказва, че съм крила в тях точно това. През цялото време.
Китката е заснета и всичко е свършило за по-малко от 40 секунди. Нищо счупено. Свърши.
В коридора господин Гари Малоун точно е изчакал реда си и влачи десния си крак към лъче-стаята. Късмет, Гари, дано и твоите подутини днес не са нищо счупено. Или по-лошо. Всеки отива и си мисли, че е подготвен за най-лошото. Знаем точно толкова, колкото в най-лошите си  дни в час по химия. И по-малко.
Всеки върви провлачено и бавно. Онези, които бързат, гледат смутено, когато гузно се шмугват в тоалетните. По дръжките на всички врати като мъртви мухи лежат страхове и отлагане. Милионите яйца на мухата "Отлагане". Знаеш, че трябваше да направиш това и онова по-рано. Но нека се разтворим като чай във вряла инертност и пуснем цвят. И престоим. Сграбчвайки, каквото си представяме, че има за сграбчване. Но и то не ни държи тук. Не е това. Резултатите ще са готови до 3 дни.

Чаят изстива и не става за пиене.