Пусни си River Man  и дълго дълго гледай реката

докато очите ти не се напълнят с лодки, плаващи в неяснотата на сутрешните мъгли и сутрешните мисли за това кое те прави да си и днес все същия и колко отстояние има между брега и тялото ти, между най-дълбокото място в реката и върха на пръстите ти, когато вече докосват водата

Вместо потъване, всеки път очите се отварят, за да те изтласкат на повърхността

Ръцете се разперват и си спомнят нещо древно от дните, когато планктонът е сънувал птицата

и още не е съществувало колебанието, което ни придърпва по-често към тинята, отколкото към всичко, което виждаме и не виждаме в небето 

Когато ръцете се загубят в тежката зимна река, те в унес си спомнят извайването:

от вода;

от глина;

от прозрачния въздух;

Съзиданието - изтласкване от дъното всяка следваща сутрин,

както е казано, когато е писано,

Само делата ни са още в черупката, готова да се пропука,

Погледни реката, забрави песента и се вслушай в зова на всички птици,

защото не е бил сън съня, а проникновение и стих за отгатване