Магаре и вълци

 
Вълците не се губят:
ако няма брод - минават през най-усойното място
така са изникнали онези пътища,
по които заблудени и бегълци
си избират ново начало

*

Може би не дом търся, а пустош,
разговор с тръни

Товарът е на гърба 
по него следи от камшици - 

лунни очи, които никога не се затварят

Небесните тела са смълчани
и посоката на въртене е тяхната молитва,
а аз хвърлям пясък през рамо
Губя време
Обръщам се, не когато трябва
Поемам, не накъдето е "вярно"

Времето се точи капка по капка
Отдавна не съм побягвала,
а сякаш препускам с неподковани копита

Все така съм магарето, което мъкне злато и пясък 
от реката до най-скритото село в планината