ревността ме блъска в корема
и все пак ме оставя
да дишам
не се питам защо й е
просто си лягам сама
още никой не ме е осъдил
какво да посветя,
да скърша ли стремежа си?
обичта мълчи предсмъртно.
цъфти ръжта на пожълтели листи в стихове
изгарят буйната трева, а аз вървя по черното...описва ме.