-->
Стъпвам на мястото си, очаквайки да се срасна и стана стъбло...
Като всички останали, неразличимо и все пак развиващо се...
Продължават белезите ми да се окриват по-дълбоко в тялото,
в кората ми, във сока ми...
някой изсмуква моята влага...омайва ме с болка и ме прорязва
упойка е моята мисъл безчувствена
Безтелесен свят
сън
видения
свой - ти - себе си - отчуждения
в мен мен мен
всичко се е разпаднало
само топлината начертала ръцете ми
ръцете ми - никога сплетени...
хълм
съм
в
нищото
не стъбло
не корен
не раста
сам-о
стърча
неспособен
