край с истината

***

Вече не понасям нищо.
Лекувам се с билки и картини
и гледам през един кръг -
окото на Бог,
той вижда моя растеж
и ме кара, макар и рядко,
да се усмихвам.

---

Аз съм полуизтрита
от времето,
от предишния кръг
пристегнал сегашното
Той е свършен
Аз съм разклонът
Той е объркан
Свършен път съм

В някоя друга посока
е кръговото движение,
което ще затегне
по нов начин възела

И сигурно ще
се познаем вътре,
но няма да е за хубаво

Защото колкото повече
не проговаряме
се разхищаваме,
се съкращаваме.

Ние сме самоубийци,
а начинът е
Себеотдаване

Крадците на мисли
не спохождат телата ни.

Ние сме доноси
и усмивка на слънце.

Ние сме чушка и сирене
също и Полюсът.

Ние не сме

Не е и двупосочието,
затова продължавайки
да се блъскаме
най-сетне ще преплетем
своите корени, за да порасне
творението
И аз искам за тебе да бъда
ливада зелена
да легнеш дъжд
топло във мене...
И ще расте гората
на острова кръгъл -
миг от спомен
сън в песен
Растение от подпочвената
обич на + и -
които просто нямат
=
но не биха го признали

***

***
Все пак
в мигновеното
бе родено
едно пясъче истина
една остра мидичка
го пресече
и...
край с истината.