догори

смехът на моя малък Демон ехти като пространство над мен,
а в мен се стичат чистите капки от сълзите му, щом се събуди...
С мен той е тих, в мен несъгласен, вън от мен е нещастен.
Владее бурята, изпраща прилива и ме потапя...а после ме желае.
Вампири - копнежи се сливат с водата, в която къпя тялото на мъртвата...
Бял плат прояден, изгорени завеси, пепел от дантелите ми,
кръв от трева, мляко от птици...съвършено небе се превръща без тяло...
Но аз не искам нищо вече.

* * *
пламък пламък
извикай
да ме гори
черният въглен
да ме въведат
в горящия храм,
в горещия свян
на нощните пеперуди...
да танцувам над праха си
унесена във песента
на пърхащи криле
и бавен огън...
пламвай с мен
и догори ме...