окрилена?

Сигурно се опитвах да избегна
сливането си с нещо, което
не може да бъде приключено,
проявено в единомислие,
съвпадение на факти,
фактори,
фикции /най-вече/

съвкупността от усещанията
са случайни хора,
които ги определят в думите си
и ги опровергават
още щом те докоснат,
съзнавайки, че не само Ти
НЕ си недосегаемият,
но и те
не са отвъд себе си,
тоест
по-далеч
от дълбокия Теб
не може...
който и да е.
дори разделен
в двупосочие,
едностранчивост
или безпредметност -
съблечено пространство
пред теб
има само едно убежище
за душевно болния

скрита зеленина...

зарастна трева
по лицето ти,
върху твоето лице
на теб - единствената
дето ме побираш

топъл ден
ще значи
топла пръст

топъл път
нагорещени камъни
в дълбоката ти гръд

разбиват нежностите ми
на прах...
и ето че с земята
пак сме заедно
във избора
и в неизменното

и ето пак душата
разлюляна
във зелени пристъпи
оплезена в умората
нестихваща в тревите везани
потънали
потънала
ще се обеси на небето
без да разпознае черното
и ще проходи
и ще спомене крилете си
болестотворна
болната душа
е окрилена в края си...
***