Е.
намерена
в стадото заблудени
изгубена
в своето
--
не е яснотата на израза, не са остриета от стари майстори премерените думи,
не е и изпуснат от юздите им крясък
сломеност е.
полет на най-малкото листенце, откъснало се от върха на дървото,
все още зелено
и полет, полет надолу...
Помня, че по-малко снимах красивото ти лице, защото никога не се усмихваше на образа си
Снимах те гърбом, раменете ти голи и плешките плахо присвити
и краката ти снимах,
боси на старите камъни,
с ръце, провесени към върха на пръстите
и коси почти целунали мъховете
Винаги в миг на усилие, в почти ритуално скриване
Но така ли е било винаги
