-

 Животът ми тук - 

дни, дъждовни от сутринта:

 

Вгледана в прозорците - 

единствените, които ми пречат да се разлея в локвите, 

да се плъзна по уморените лица,

като плач от облекчение и белег на вродена самота

 

Плачът е прозорец

Ето как отварят очите си за мен непроговорилите

 

"- Познаваме ли се?

 

- Вие мен? Не." 

 

Прозорците в кафенето на старото кино поглеждат в тефтера ми

и едва не се пропукват при вида на почерка ми

"Не можем да те познаем!"

 

Не мога да се позная...

 

"Говори по-рядко, пиши по-често! Не помниш ли как ставаше?" 

 

Спомням си всичко. 

 

29 март

Честит рожден ден, Джими! Пожелавам ти вечното зелено и спокойно море, като това в очите ти (понякога)