http://www.ustedestaaqui.com/

всеки ден съм сред другите
за да дишам в отсъствието на себе си
да издърпвам и да замахвам
с невидима корда
в зарибеният язовир на обноските

всеки ден се улавям
препържвам си костите
и се сдъвквам доволно
малка рибка
с чудесни вкусови качества
и в същото време -
рибарят - спокоен
пристрастен към точното си спокойствие
с което палците притискат хрилете
и отварят малката няма уста
неуспяла да си довърши закуската
с червеи

/

сънувах ...
вървим през поля...вървим в зеленина понесли малкото, което ни е останало
тук-таме останали жилищни сгради...от онези олющените, каквито имаше в старите квартали;
бедствието се бе случило на места
вървяхме познати и непознати с раници на раменете - пълни единствено с парцали, в които да се увием докато спим
жужене и напрежение, вървеж...хората, такива каквито са, но лишени от навиците си,
отчуждени..
в същото време вечер всеки търсеше някой, при когото да легне...
инстинкт
самосъхранение/ прочит на тялото от друго тяло


стигнахме до морето
пред едно полу-сринато ресторантче на брега стояха
няколко човека и се смееха...дружески разговор...
морето някак сиво, някак зелено...в нюансите на нещо непознато,
към което сме се стремили и сме достигнали, за да не умрем без цел

влизам в тоалетната на ресторанта
ужасна мизерия...
разкъртени стени и фаянс
на прага седнал старец
омършавял, облечен в долнище на пижама
държи празна пластмасова бутилка и мърда ръката си
нагоре-надолу по нея...
питам го "какво правиш"
а той ми вика
"само да настържа морковите
и ще сложа яденето на печката..."
разбирам, че не знае къде се намира
разбирам дружеските смехове на мъжете отвън са подигравателни
свива ме нещо
поглеждам пак старецът и му казвам
"да ти помогна ли с нещо?"
и разбирам, че нищо...нищичко не знаем
и отговори..не получаваме

When I get mad
And I get pissed
I grab my pen
And I write out a list
Of all the people
That won't be missed
You've made my shitlist

For all the ones
Who bum me out
Shitlist
For all the ones
Who fill my head with doubt
Shitlist
For all the squares who get me pissed
Shitlist
You've made my shitlist

Shitlist
Shitlist

When I get mad
And I get pissed
Shitlist
I grab my pen
And write out a list
Shitlist
Of all you assholes
Who won't be missed
Shitlist
You've made my shitlist

Shitlist
Shitlist

How I always saw
that white light around us,
around you,
when we were together,
we were the only
two people on earth,
everyone else
was just extras in our movie
(you get top billing baby)...

да се озъртат птиците
а да е слънчево
да вее вятъра
а да е тихо

да се шмугвам в тесните улици
да се разминавам с миризми и стени
да си набелязвам хоризонта
да лежи погледа ми в далечината

да нося платове в ръцете ми
тежки платове
или плодове
леки още зелени и твърди
да не бързам

да прииждат облаците
да се събират сенките им
да се озъртат птиците

---

закъсняла присядам на бреговете ти
събувам обуща, отвързвам връзките на шапката, на балтончето,
на престилката, на шията, на извивките и се разнизвам
от себе си като от тънка зелена кука - конче
само конче от мене останало, дълго но тънко
полягам на бреговете ти
но за сънища вече е късно
за заспиване вече е трудно
дори засъхналия пясък по ръката ми
желае пияна влажност
реките не ни поднасят да пием
ако сами не влезем в тях
с ведрата си, с шепите си,
с доверие и недоверие, които все пак да са
по-слаби от желанието

Camille

Egregious

115.14
Tiger got to hunt,
Bird got to fly;
Man got to sit and wonder, 'Why, why, why ?'
Tiger got to sleep,
Bird got to land;
Man got to tell himself he understand.

quotes


All this happened, more or less. The war parts, anyway, are pretty much true.

*
Any reviewer who expresses rage and loathing for a novel is preposterous. He or she is like a person who has put on full armor and attacked a hot fudge sundae.

*
Be careful what you pretend to be because you are what you pretend to be.

*
Beware of the man who works hard to learn something, learns it, and finds himself no wiser than before.

*
Call me Jonah. My parents did, or nearly did. They called me John.

*
Here we are, trapped in the amber of the moment. There is no why.

*
Human beings will be happier - not when they cure cancer or get to Mars or eliminate racial prejudice or flush Lake Erie but when they find ways to inhabit primitive communities again. That's my utopia.

*
I really wonder what gives us the right to wreck this poor planet of ours.

*
I tell you, we are here on Earth to fart around, and don't let anybody tell you different.

*
I want to stand as close to the edge as I can without going over. Out on the edge you see all the kinds of things you can't see from the center.

*
If people think nature is their friend, then they sure don't need an enemy.

*
If you can do a half-assed job of anything, you're a one-eyed man in a kingdom of the blind.

*
It is a very mixed blessing to be brought back from the dead.

*
Laughter and tears are both responses to frustration and exhaustion. I myself prefer to laugh, since there is less cleaning up to do afterward.

*
Life happens too fast for you ever to think about it. If you could just persuade people of this, but they insist on amassing information.

*
Maturity is a bitter disappointment for which no remedy exists, unless laughter could be said to remedy anything.

*
People don't come to church for preachments, of course, but to daydream about God.

*
People have to talk about something just to keep their voice boxes in working order so they'll have good voice boxes in case there's ever anything really meaningful to say.

*
Some jerk infected the Internet with an outright lie. It shows how easy it is to do and how credulous people are.

*
Still and all, why bother? Here's my answer. Many people need desperately to receive this message: I feel and think much as you do, care about many of the things you care about, although most people do not care about them. You are not alone.

*
The universe is a big place, perhaps the biggest.

*
The year was 2081, and everyone was finally equal.

*
This is a tale of a meeting of two lonesome, skinny, fairly old white men on a planet which was dying fast.

*
To whom it may concern: It is springtime. It is late afternoon.

*
True terror is to wake up one morning and discover that your high school class is running the country.

*
We are what we pretend to be, so we must be careful what we pretend to be.

*
We could have saved the Earth but we were too damned cheap.

*
What should young people do with their lives today? Many things, obviously. But the most daring thing is to create stable communities in which the terrible disease of loneliness can be cured.


*
Who is more to be pitied, a writer bound and gagged by policemen or one living in perfect freedom who has nothing more to say?


link

---

Мила, този плод е киви
Той е зелен като гривната,
която бе нарисувала около проектът
за мечтаната къща
само дето в него има нещо
според мене горчиво
Незадоволим ли съм?
питам те сякаш питам
любимият си плод
застрашен да бъде изяден последен
какъв е смисълът
да те откъсвам от мислите ти
исках просто да ти напиша истината
вместо да спя на прага ти всяка нощ
но ти не разбра, че аз всъщност
изпращах един непознат човек
плащах му със стари дрехи и бутилка вино
да идва и да спи пред вратата ти като куче
защото мислих, че така ще те направя зависима
да ми обърнеш внимание...
да ми оставиш къшей хляб и да се отнесеш с мен
така, както аз посмях да се отнасям с теб -
като със стопанка на всичките ми фантазии
като художничка, с която не смея да се опозная
от страх, че ще ми каже "аз не правя портрети,
а и да правех, за вас последно щях да се сетя"
Затова, Мила...Срам ме е много...
и ще ме е срам дълго...
Сънувах кошничка за плодове
в една искрящо зелена ливада
затичах се към нея
наведох се и там видях гърдите ти
зърна на непознати и екзотични плодове
олюлях се и паднах
паднах и се събудих
Затова дойдох днес сутринта
и оставих едно киви на прага ти
То е зелено
като гривната която затваря
възможността за нашата мечтана къща
не знам как ти е хрумнало
да нарисуваш гривна на къща
но сега съм по-скоро щастлив
че не си й нарисувала очи
защото това би било пагубно

би видяла веднага измамата ми
бих се вселил в това същото киви
бих чакал тотално да се размекна,
за да можеш щом излезеш на прага
и се сетиш за мен ядосано да ме стъпчеш
бих...
бил
по-зелен
и по-сладък
ако от двама ни ти бе по-неутолима

John Bauer

Nils Dardel

+++

На разума

Едничък удар на твоя пръст по барабана - и всички звуци политат, и започва нова хармония.
Една твоя стъпка. И се надигат нови хора и се понасят напред.
Обръщаш глава - и нова любов! Извръщаш глава - и нова любов!
"Измени участта ни, отбий всички бедствия - с времето започни" - пеят децата. "Издигнати, все едно къде, същността на нашите съдбини и стремежи" - молят те други.
Пристигнал отвеки - ще бъдеш навсякъде.

Артюр Рембо

+

...Както вече казах, литературните герои не се раждат като живите хора от тялото на майка, а от една ситуация, фраза, метафора, в която като във вълшебен орех е скрита основна човешка възможност, която според автора никой още не е открил или пък за която никой не е казал нищо съществено.
Добре, но нима не е вярно, че авторът не може да говори за нищо друго освен за самия себе си?
Да гледам безпомощно през двора и да не зная какво да сторя; да чувам просташкото куркане на червата си в мигове на любовен трепет; да изменям и да не мога да спра насред прекрасния път на изненадите; да размахвам юмрук в колоните на Великия поход; в ексхибиционистична наслада да демонстрирам остроумието си пред тайните микрофони на полицията; всички тези ситуации са ми познати от собствен опит, изживял съм ги и въпреки това нито една от тях не е родила герой, който да съм аз самият аз с моето curriculum vitae. Героите от романа ми са възможностите, които съм имал, но които не съм осъществил. Затова ги обичам всичките еднакво и еднакво се ужасявам от всички тях: те до един са прекрачили някаква граница, пред която аз само съм пристъпвал нерешително. Именно тази прекрачена граница ( границата, отвъд която свършва моето "аз") ме привлича.
Едва отвъд нея започва загадката, чийто отговор търси романът. Той не е изповед на автора, а дисекция на онова, което представлява човешкият живот в капана на онова, в което се е превърнал светът.


...Посред нощ Томаш се събуди и с изненада си спомни, че бе сънувал само еротични сънища. Ясно си спомняше последния: в някакъв басейн плуваше по гръб огромна гола жена, поне пет пъти по-едра от него самия, чийто корем бе гъсто окосмен, целият, от чатала до пъпа. Томаш я наблюдаваше от ръба на басейна и беше страхотно възбуден.
Как е възможно да бъде възбуден в момент, когато тялото му е омаломощено от болките в стомаха? И как е възможно да го възбуди видът на жена, която наяве би породила у него само отвращение?
Каза си: В часовниковия механизъм на главата се въртят в противоположни посоки две зъбни колелца. Върху едното са съновиденията, а върху другото - реакциите на тялото. Зъбът, който носи образа на гола жена, се допира до срещуположния зъб, върху който е отпечатана командата за ерекция. Когато поради някакво недоглеждане колелцата се разместят и зъбът на възбудата влезе в контакт със зъб, на който е нарисувана лястовичка в полет, половият ни член ще се изправя при вида на лястовичка.
Между другото Томаш беше чел монографията на един свой колега, който изследваше човешкия сън и твърдеше, че мъжът получава ерекция при какъвто и да било сън. Това означава, че връзката между ерекцията и голата жена е само един от хилядите начини, по които Създателят е могъл да нагласи човешкия механизъм в главата на мъжа.
Но какво общо има с всичко това любовта? Нищо. Ако някое колелце в главата на Томаш се размести и той започне да се възбужда само като види лястовичка, това с нищо няма да промени любовта му към Тереза.
Ако възбудата е механизъм, с който Създателят се развлича, любовта обратното е онова, което си е само наше и благодарение на което се изплъзваме от Създателя. Любовта е нашата свобода. Любовта е от другата страна на "es muss sein!"*
Но и това не е цялата истина. Въпреки че любовта е нещо различно от часовниковия механизъм на секса, с който се развлича Създателят, все пак тя е привързана за него. Привързана е за него като крехка гола жена за махалото на гигантски стенен часовник.
Томаш си каза: Да привърже любовта за секса е едно от най-чудатите хрумвания на Създателя.
А после си казва и следното: Единственият начин да се опази любовта от дивотиите на секса е да се нагласи по друг начин часовникът в нашата глава и да се възбуждаме, като видим лястовичка.
С тази сладостна мисъл се унесе. И на прага на съня, в онази вълшебна територия на обърканите представи, той неочаквано доби увереност , че току що е открил отговора на всички загадки, ключа към всички тайни, новата утопия, рая : свят, в който човек ще се възбужда при вида на лястовичка и в който ще може да обича Тереза, без да бъде смущаван от агресивния идиотизъм на секса.
Заспа.
(...)

Шеста част

Великият Поход

Едва в хиляда деветстотин и осемдесета година можахме да прочетем в "Сънди Таймс" как точно е умрял синът на Сталин, Яков. Като пленник в немски военнопленнически лагер през Втората световна война го сложили да живее заедно с английски офицери. Ползвали общ клозет. Синът на Сталин не го почиствал след себе си. На англичаните не им било приятно да гледат клозетната чиния омазана с лайна, независимо че това били лайната на сина на най-могъщия човек в света по онова време. Направили му забележка. Той се засегнал. Отново и отново му направили забележка, настоявали да си чисти клозета. Той се ядосал, карал се, бил се. Накрая поискал да говори с коменданта на лагера, който да реши спора. Но надутият немец отказал да разговаря за лайна. Синът на Сталин не могъл да понесе това унижение. Крещейки до небесата умопомрачителни руски псувни, той се затичал към телените мрежи, по които течал електрически ток. Хвърлил се върху тях. Тялото му, което никога вече нямаше да мърси клозета на англичаните, увиснало върху телта.

На сина на Сталин не му е било лесно. Баща му го заченал с жена, която впоследствие, съдейки по всичко, застрелял. Следователно младият Сталин е бил син Божи (защото са почитали баща му като Бог), но същевременно е бил низвергнат от баща си. Хората се бояли от него двойно: можел е да им причини нещастие с властта си ( нали е син на Сталин), но и с приятелството си (бащата би могъл да накаже вместо низвергнатия си син неговите приятели).
Низвергнат и привилегирован, щастлив и нещастен - никой не усещал по-добре от него, че само една крачка дели двата полюса на човешкото битие.
После, в самото начало на войната, немците го пленили, а други пленници, представители на народ, който открай време му бил органически противен с непонятната си затворенст, го обвинила в нечистоплътност. Той, който носи на плещите си върховната драма ( да бъде едновременно син Божи и низвергнат ангел), сега да бъде осъждан не за нещо възвишено (отнасящо се до Бога и до ангелите), а за едно лайно? Нима върховната драма е толкова главозамайващо близка до най-низката?
Ако да си низвергнат и привилегирован е едно и също, ако няма разлика между възвишеното и низкото, ако Божият син може да бъде осъждан заради едно лайно, значи човешкото битие губи своите измерения и става непосилно леко. И в този миг синът на Сталин хуква към смъртоносните телени мрежи, за да хвърли върху тях тялото си, като върху блюдо на везни, което стърчи плачевно във висините, повдигнато до безкрайната лекота на изгубилия измеренията си свят.
Синът на Сталин е пожертвал живота си заради лайно. Но смъртта заради лайно не е безмислена смърт. Немците, пожертвали живота си, за да разширят своята империя на изток, руснаците, загинали, за да простре тяхната държава властта си още по на запад,
тези хора са умирали в името на един идиотизъм и тяхната смърт не е нито значима, нито смислена. За разлика от това сред всеобщия идиотизъм на войната смъртта на Сталиновия син е единствената метафизическа смърт.

Като малък разглеждах Вехтия завет, адаптиран за деца и илюстриран с гравюри на Гюстав Доре и видях там Господ Бог на един облак. Старец с очи, нос и дълга брада. Казах си, че щом има уста, той трябва да яде. А щом яде, трябва да има черва. Но тази мисъл веднага ме стресна, защото нищо че бях дете от не особено набожно семейство, долавях, че представата за божиите черва е кощунствена.
Без каквито и да било познания по теология, съвсем спонтанно още като дете проумях несъвместимостта на лайното и Бога, а оттук и съмнителността на основната теза на християнската антропология, според която Бог е създал човека по свой образ и подобие. Или едното, или другото: или човек е създаден по подобие на Бога и следователно Бог има черва, или Бог няма черва и тогава човек не прилича на него.
Някогашните гностици са виждали това противоречие също тъй добре, както аз, когато бях петгодишен. За да разреши този проклет проблем, Валентин, един от най-видните сред тях, твърди през втори век, че Исус е "ял, пил, но не е отделял изпражнения".
Лайното е по-сложен теологически проблем от злото. Бог е дал на човека свобода и в края на краищата можем да приемем, че не е отговорен за престъпленията на хората. Но отговорност за лайното носи изцяло онзи, който е създал човека.

*"es muss sein!" - Да, трябва!

Милан Кундера
из "Непосилната лекота на битието"

-

kid

latest photoz

^ - ^

нямам желание /
това ми се струва правилно/
защото всичко започва неозаглавено/
и завършва без глава/
на присъденото си място/
или дълбоко/
или расте в нивите като плевел/
и не ставаме пепел /
и не ставаме духове/
и не ставаме змии /
и не ставаме мишки/
нито пък ловни птици
никога не ставаме ние отново/
никога не страдаме от завинаги/
защото /
е защо преди какво/
и кое преди мен - теб - той -
нароченият за бог - или полубог -
или получовек - или простичко не -
двубуквено равенство на съгласието /
понеже език стана мръсна дума/
и език стана нечист орган с вече ясни похвати /
с вече ясни корени/
вече са изследвали неговото животинско чифтосване /
всички народи са дали справки и сведения/
са дали своето /
са погубили нас за да имат своето/
и да изплюват с погнуса
дозата е приготвена /
свръх-дозата е очакване /
някой ще падне на колене /
друг ще нагрее толкова колкото мисли за нужно/
и от това само въртенето ще остане неоспоримо /
и от това само моето нежелание ще остава същото/
ще ми се струва правилно/
ще започвам винаги и завинаги /
макар да не ги познавам/
без заглавия/
без желание