Monday, March 30

u have NO choice

http://riprambo13.wordpress.com - ТУК!!!!!

и по-бързо

в блога има текстове, каквито отдавна ми бяха залипсвали..
очакват ви поне 3 часа весел детски смях и още нещо...check it.

Sunday, March 29

s

пепел в гърдите на Соня
или камък в гърдите на Сена
едното е река
другото е момиче
винаги можеш да сбъркаш
да паднеш в едното
да поплуваш в другото
но никога да се спасиш
и от двете

трудно

вечер е песничка на насекомо
сутрин квартета на тишината
спорещ с пищенето във ухото

все една и съща сърна
тича в съня ти
патология

решавах да тръгна на юг
към селцата
и тутакси завивах обратно
пак към града
знаех че сърната няма как да се скрие там
и пак ровех в листата и камъните
за името на една улица
много минувачи
и все по-малко свидетели
ами ако не я бях оставил жива
все тая
хората са еднакво учтиви с убийците

весело ми ходатайстват и птичките

скитник ми дава цигара
назаем

търся Соня по Сена
отвъд Сена
и много по-далеч
надявам се поне една нощ
да не заспя
за да кажа че даже не мога
да спя от търсене
но не става
спя
и после търся
няма начин да сгреша порядъка
даже Соня не ми помага

връщам на Скитника
консерва риба
той пак ми дава цигара
светът е несправедлив
ами ако аз я бях убил
сърната от съня
или Соня край Сена...

не е ли все едно
когато клепачите ти тежат
и се впиват в зениците
толкова извратено

пуших много
пуших години наред
издирвах рискувах и падах
по същите начини
три причини
Пепел в гърдите на Соня

Гърдите на Соня

Да помниш първите две причини

крив

рохкавото яйце
жълтъкът слънце
обръща бялото на окото
да ти е сладко
в изтичащите секунди
да ти е сладко
на припека на жълтъка
седнал на гозба от камъчки
риещ с клечица
в меката част на градината
може би тя се намира
от вътрешната страна
на момичето
от вътрешната страна
на сто процента памук

гладът не се интересува
от всички дрехи по пода
нито от истеричния дъжд наоколо
гладът има само един интерес
и едно единствено хоби
ако можех да имам това предимство
и суетата да не го искам
чак толкова силно

децата броят от 60 на обратно
ние какво правим
ние защо не се учим?

Saturday, March 21

сънят се преде бавно
от двеста хиляди
души на светулки
от следите на триста
стада камили
от ронливите брегове
от твърдите студени води
от висулки и ледници
от канела и лешници
от кучета котки
тигри и рисове
от всички техни
гласове и движения
от въздуха на най-малко
4 континента
от копринена нишка
от вълнен конец
от въздишката
на един старец
продавач
на измокрени вестници
...

един сън се преде
без бързане

елица е бавно вретено

Tuesday, March 17

/?/

но се откъсвам от тях
дните... дължините
преследвачи с кучета
завръщам се в сън
седнала в клоните на дървото
чувам
лаят
става
безпомощен
бягството
няма значение
щом
лаят
веднъж
и завинаги
ще стане
безпомощен
в съня е лесно
клатиш крак наляво-надясно
седнал в най-високите клони
на ореха

сънувам
една жена
ме превежда
през граница
превежда ме
и казва
недей да изпускаш
шанса да видиш
озоваваме се на гара
а там деца пияници и слепци
млади момичета
се заливат от смях
разкървавеното слънце
пръска червено по прозорци и стените
и момичетата застават в светлините
и чакат моето съзерцание

ако някой очаква моето съзерцание
ако застава в светлината на следобедното слънце
защото знае
познава ме
не ме рискува с излишни въпроси
ако нещо някой слънцето
престанеше да ми обръща гръб
какво ще бъде кучешкият вой
какво ще бъдат някакви си граници
тогава

Wednesday, March 4

4

                   
                                        как няма да помня 
                               гънките черното свитото
ако не помниш къде се обичаше
ако го нямаше това място 
измачкано като съблечената ми рокля на пода
а после сгънато като ръба на панталона му
къде се утаяват въздишките
тъпото забиване на сачмата в шията ми 
направи го пак
другия път иди по-далече
близостта 
товарът на часовете
раменете ти са везни
знаеш че не можеш да ме понасяш на тях
но всеки ден забравяш
че си опитвал вече
губим един от друг
губим един за друг
губим всички за един
има и полезни уроци
шестнадесет пъти
дишаме 
от едно бяло 
отричам се
а после 
задържаме дъх 
под водата 
на "свеждам се, за да те достигна"
напразно е било ходенето на пръсти 
има и безполезни уроци
когато се опитвам да издишам
в гънките черно и свито
ръката ми черна фуния
поглъща езика ти 
и едното ти полу-спящо око
с което си ме избягвал
за да гледаш полета на морското конче
несъмнено по-интересен от моите турбуленции
заспиваме с мисълта за постоянни атаки
наполеонови трески от стратегическия развой
на възможната загуба 
успокой се 
заживей
в
свивката на коляното ми
там всяка сутрин е синьо

неубедително синьо 
виждам го написано 
на челото ти 
дори да го носиш в теб скрито

проблемът е че никога не сме се преследвали
вървели сме едни срещу други
винаги едни срещу други
до сблъсъка


  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO