Friday, November 26

--


време
ликуващите нотки на потвърждение
време
болка ще е
да се измъквам бавно
изпод ноктите му
докато ти гледаш
празната чаша
да прави стъклени пируети
високо далеч от ръцете ти

--

откъм мен
откъм хората
каквито ги разбирах
идваше вятър
и вятърът ни казваше
как да обърнем глави
надолу
на юг гледайте
оттам сте дошли
оттам ще видите
завръщането
поход на сенки
сенки на стени
и на камъни
от вътрешната страна
на дрехата ми
груба кожа
която не помня своя
облякъл ме е някой друг
студено ми е в теб
беше написал
от външната страна на ръката ми
а аз?

твърде късно
леко въоръжена
воювам с обърнати длани

Tuesday, November 16

помисли ли...

казват че е студено
притварям
дъх скъсан от устните
малки разнежени
зимата
зла захар в косите
залепям мигли
в стъклата
чакам
в будно състояние
на болест
това вътре в мен
с тази температура
ти ли си
уловил само
безкрайните ми ръкави
които протегнах до твоя бряг
когато рисуваше
тази река
помисли ли
колко дълбока
ще бъде

-.\-------\-



ще ми казваш

"не, ти не си болна
виж, това е твоята кожа
твоя е, когато я докосвам
и е твоя,
когато не мога да я докосна"

ще ме увещаваш,
че не това е болестта ми,
ако не се разпознавам

не това е кървящият палец,
с който описвах ръката ти
върху бедрата ми

но аз ще запомня
тази рисунка на нашето тяло
оставено да лежи
между небето и земята

не ме увещавай

Monday, November 15

мост

те са
обърнали гръб
необелили дума

аз съм
научен да мълчи
нарочен да свързва

ваша светлост
ваша милост
върша лудост
мъничко
богоугодие

Saturday, November 6

.

I'm trying not to represent my generation

it's only a silly try

Thursday, November 4

"



гледам петната от кафе по пода
и колкото по-дълго ги гледам
толкова повече заприличвам на тях
жълта в сивото на стъпките им
има едно успокоение
и то е че опитваме
да ги събудим

Monday, November 1

моно

.

той - по-малък от дрехата си
виси с останалото пране и говори:

живея в отворена лудница

всичко е забранено

никой няма да ми прости

богати

бедни

лежат в приюта на своите класи и умират

плъховете са най-щастливите живи същества
те разбират смисъла на тази пъстра отвратителна локва
нo се валят заедно с нас
търсят изходи и прокопават входове
с талант какъвто липсва на хората

всяка улица е печат

крак стъпил върху гърлото на града

стегнат възел

тънки стени на една вена
в която течем и се изливаме
докато не спрем да се съсирваме
в другите

не си позволих да вярвам
че има как да изляза оттук

прекъсвам мисълта си

не ми е хрумвало
че и те прекъсват своите мисли
само че с по-малко болка
с по-малко трепет
 и по-малко любов
към собствената си болест

трябваше да обикна това място

трябваше някой да ми прости

II


трибунал
защита на незащитимия

аз не мога да пиша

мога само да съпоставям небивалото с онова,
което нямаше как да продължи

мога да се засилвам
мога да се засилвам и падам,
но не мога да падна без засилка,
не мога да падна,
ако сам,
най-сам от всички
не се затичам,
докато сам не избера целта,
в която да се препъна

спирам да пиша
защото не мога да се отърся от думи като
"като"
"ако"
"и"
"може би"

свързвания
изобилия от връзки
около мен
зад гърба ми
и право в лицето ми

взаимовръзки и съпоставяния на взаимовръзки

трябва твърде много хартия
за да се опише жертвата която
може би никога няма да направя
която може би
никога не съм бил аз -
спасен от сравненията
и в гибелта на сравненията

страна в която проверяващите
 са повече от проверяваните
стоях изправен
не за да се призная виновен

вися приведен -
изкупвам

Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO