Tuesday, August 31


-


понякога насън ще се римуваме
във сока на плода
откъснал се неволно от дървото

Monday, August 30

паника

*
*
*
*
*
*
какво ще правя само с това което са ме научили

*
*
*
*
*

смълчана
смрачавам
не знам как да кажа тeзи думи
на твоя език


и как да ги съединя така че да разбереш
в колко часа залезе слънцето над моята улица
в колко часа се обърнах
и слънцето вече не беше там

Sunday, August 29

'>

Човечеството което не знае как да се засища
се усъвършенства в изработката на капаци
капаци от масивно дърво и от чисто злато
от бял мрамор и алабастър
учи се да затваря нещата
учи се да затрупва

това усилие се случва над пластовете
а между тях
хора
които вървят наобратно
които се събуждат преди да заспят
 които опровергават символите
и не желаят да говорят за затворените неща зад капаците
за трудолюбието и майсторството

а и мълчат за безкрайното усилие
да пренебрегнеш това
което единствено е способно да те докаже
свободният атом
в близост до
безпосочния бяг на другите
свързващи атоми

Friday, August 27

\

само не искам да спя в толкова дълго винаги
както винаги което да ме повдига и спуска
винаги на което казвам не искам на конче
винаги заради което татко отива и казва на другите деца да не ме вдигат
защото не обичам да ме вдигат те
обичам да се повдигам сама и само понякога
не толкова винаги както другите които обичат да се премятат катерят и скачат
не като тях не като тях искам да спя всеки следобед
винаги спят следобед колко противно
винаги мляко с ориз са яли като малки дечица
винаги друсани друс друс конче
а после винаги правят противно на мен неща
противно на посоката да пишеш камшичетата на всички букви обратно
първо детско престъпление първо наказание за възрастни
което продължава а не искам да продължава толкова винаги
толкова толкова винаги

Sunday, August 22

-- - - - ------------------

а се радвах да бъда затворен
докато никого не блъсках с юмруци
докато не ме интересуваше броя на тези ъгли
толкова много ъгли всеки ден са ми казвали
че съм затворен
а аз сит
зад ключалката
без да съм поглеждал през нея
защо толкова се радвах че не гледам през нея

знам всички те ще дойдат
от една и съща посока
ще ми говорят
ще ме насочват
точно това е тяхната роля

от тази стая ще се окаже толкова късно да се излезе
защото не можеш просто да си излизаш
ако не се отърсиш от праха
ако не пробиеш поне една дупка
ако не се изправиш срещу скапания диван като пред бик
хлебарките малки тореадори в краката ми
всеки ден срещу нещо се борят
какво съм аз че не съм покрит с черно
не се промъквам в отровата

за какво ми е това чело
без кръв по него
защо е тази уста
без крясъка в нея
без пробойна

моля се да бъда объркан отново
да се оттласна от този ъгъл
в който лежах спокойно
и да се врежа в света
да разходя пепелта на покойника
по шумната улица
без земя под краката си
но с крака излизащи от душата ми
две сиви колони
и един свод
през който
ще дойдеш ти
само ти
ще ме посрещнеш
на някой от тези завои
които ги няма в този затвор
където забравих
да изправям глава
и да воювам
с всичката суета
мръсно бяла река
в мен
необятна

--

едно малко дърво спряло на пътя ми
- поговори ми - помоли ме то
- току що те срещнах,
а вече лежа с ръце
по-тежки от себе си
или тежестта им е сън
по-тежък от себе си

- не е сън, а истина
връщала се по малко

- поноси ме - помоли ме то
- там от където не мога да мина
пренеси ме, малко хвърчило
за да ти олекне след този сън
ще ти подаря
орехово мастило

Friday, August 13



І
той:
твърдост на меките
звукове
необятен ред
сърдечен
кръвен
нервен
ред

обятие -
фрактал
допуснат
до границите
при завръщане

Wednesday, August 11

<<>>

за да знаe всичко...не те пита нищо

в тайната се влиза бавно...
така както тя е станала част от мен
така и аз ще стана част от нея
когато тя се отдръпва - аз ще напредвам
а когато напредна аз тя ще отстъпва


не се издавай, не казвай - такъв съм..такъв сън ще ти подаря..
за моят сън твоите сънища не са просто разменни монети
ти ще се събуждаш в мен докато заспивам в теб
и това разминаване
вече ни струва много

---
аз не излизам от къщата
ключът излиза сам
излиза и се разхожда
после отключва
и ми разказва
какво имаше там
където не влязох
от където не се надвесих
ключът спал два дни
на врата на едно момченце
научил много игри
и има истории най-малко за седмица
аз не излизам от къщата
ключът излиза сам
и понякога не се връща

но аз не се издавам
когато ревнувам
и не се издавам
когато сънувам
че съм излязла
и не знам как да се върна

--
когато спя в подножието на планината
докато ти слизаш по склона й

-

пепел по страницата
аз ли съм камъкът
с който затискаше листа
първият лист от книгата
който иска да поиграе с вятъра
вместо с теб

пепелта е от цигарата която забравям
за да започна спокойно книгата

камъкът
объл
сив като око на птица
и тежък като ръката ти
върху устните ми

//
какво е днес?!
ден като пясъчник
пясъкът е черен
изгубвам се до глезените...
влизам или не?!
какво е днес?
в черния пясък като малко дете губя сандалите си.
страх и срам от крясъците на възрастните

-




между два празни листа



между две празни чаши





трябва да изберем

Friday, August 6

[ ]

аз съм толкова цял, колкото са цели нещата около мен
около нещата около които се въртя
изцяло зависим
изцяло сам
когато нещата не могат да осигурят зависимост
когато се пръскат и субстанциите им не знаят
къде и как да въдворят собственият си ред

аз съм толкова навсякъде
колкото тези милиарди точки които се борят да се съединят
и ако аз се съединя с тях
цял съм
и не толкова сам
колкото могат да ме направят

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO