Monday, October 31

тялото ми искаше да изхвърли много повече
от едно простичко "ах" но и то изпадна от устните трудно
отлятото от олово "ах"
музеят в който съхраняваха картини с нежелани образи като моя
беше затворен този ден

през нощта вече знаех
не му се оставаше с фенер в тъмното
отказа се от професията си на пазач
и стана предан на едно копче, което го слушаше
и поне се уповаваше на пръстите му
както никоя жена досега


беше осем вечерта когато осъзнах
че гледах много по-дълго рамката
отколкото онова през прозореца 
птиците не ме интересуват
нито улицата пред къщата
музей на подметките под небето

обикалях около масата
а праха по дъното на чашите се глезеше на стъклото
и му шепнеше нещо за своето дълго трупане
и тъгата която ще го залее
щом се опитат да го отмият

или себе си слушах
или там лежах аз 

ах

Thursday, October 27

здравей, зимно време
здравейте, голи посинели колене

Wednesday, October 26

времето
сечем като монета
затова сме тук
събрани да разделим
и оценим парчетата
всеки ден се разпадаме
на много повече части
вчера бях на три
днес на десет
утре ще бъда една хилядна
от всичко изхарчено
и пръснато
за евтино вино и тяло което си купуваш в аванс
едвам си дочакал
тази свежа глътка пропаднало битие
и се свличаш на тротоара
и си броиш стотинките
имунизиран от миризмите които се носят
и очарован завинаги от девойките
които вървят прегърбени и се чудят къде да си скрият пръстите
разбира се че има дъжд от монети
чували с монети
събирани и сечени с най-голямо внимание
монетите както и времето
често са сечени на повече от едно място
изпитваме благородството
да бъдем острието с което ще се хвърлим
като най-цивилизованите от зверовете
и най-въоръжените
говоря за накитите с които се кичим
всички тези коронки наметала звездички луни и куполи
понякога се чувстваш свят
подрънквайки като малка осветена камбанка
пълен с дребни
разполовен от дребните които имаш
половин цигарата която си купуваш
те разсича на две
и е щедра с теб
като не загася в дъжда
като свети
като свещичка
монети религия и ръцете
охлузени от падането на тротоара
защото понякога
бордюри и желания
ги правят много високи
за такива като теб
звънлив
и разхълцан
закупеният дъх тази сутрин
ще ми стигне до вечерта
защото танцувах подрънквах и просих
и имам цялото време
да го повторя
досущ

Tuesday, October 25




още непрекосен
но вече прехвърлен
 с поглед

all the subways


гласовете
 пренасят
тишина
в тишина
от тунелите
обратно в
устните 
от устните
към 
истинското 
значение

светлините долу
подземието
зелената светлина
червената светлина  
не помня
какво точно 
казваше


за какво ще се сетя
за какво ще се натъжа
устните
ще пренесат
тунелът Ще 
тунелът Не
там 
нетам
там
нетам

тишина в тишина
ще пренесат 
гласовете
през 
студеното
силно
течение


Saturday, October 15

обрасла в черно къщата ни
счупени пръсти сънува

събуждам се с ръка под твоята възглавница
но ти не спиш тук
на това легло нямаш възглавница

в стаите е тъмно
и аз не знам
как изглеждат отвътре
отвън
стените на тази къща
не знам как се подуват
счупени пръсти
как да измъкна ръката си
под тази несъществуваща възглавница до мен
косата ти ли тежи на нея

през нощта
подстригвам косата ти
подстригвам я нежно и внимателно
така сякаш самото слънце ми свети
има нещо което винаги свети в косата ти
представях си божествена светлина

произшествие съновидение ясновидство
станаха едно и също
същото е
не мога да се измъкна
дърпам с лявата си ръка
дясната

затиска ме няма те
а кой
ме удря в лицето

да ме удрят повече и да ме боли по-малко
или обратното
все същото е

черни
вълнисти
с малки бодли
бавни охлюви
тръгнали на вечеря към покрива
тези растения
направиха къщата ни
мрачно място
на една светла улица
до дръвчета училища банки и бижутерии
знаеш къде е
къщата в която ни няма

леглото
в което
никога не остави
любимата си възглавница

онези три неща
са едно и също

но поне ръката си ще измъкна

изтръпнала

ножиците още треперят
ще спя и ще ям
ще спя и ще ям


минах по друга улица
взех си от друго място

Friday, October 14

short films

днес ме отзовават
неохотен повод
за сбогуване
ще ме откарат
ще ми натоварят дрехите
ще клатя крак от крайчеца на ремаркето

оттеглям се от суматохата
и счупения интервал
на старата машина
която хапа хищно листите
и не преглътна
"затвори кавичките"

II

в 2 има влак
в 3 прикачване
коридора разтяга времето
между двете си заяждащи врати
разглеждам краката на хората
през скъсаното дъно на чантата ми
днес никой нищо не губи
днес никой нищо не го грози

III

мама е шивачка
работи до 5
в 5 се връщам
тя заключва
стаичката
и сграбчва в прегръдка

скъсаната ми торбичка
вместо мен

мамо помниш ли майчина сълза
квадратна книжка
не
мама знае само срама
от това че щерка й ходи окъсана

IIII
не се прибирам завинаги
оттеглих се от служба
но се връщам скоро
моите пехотинци имат нужда
от повдигане на духа
и от повдигане на ципа ( от второто по-често)
-
говоря за разказите
които оставих на фронта
оголени
и незащитени
което значи
освободени от заповеди
-
освободени от обемите и фабулите
-
но нека си поклатят краката

нека си довършат пиенето
-

Thursday, October 13


30.09.
бях перфектно кръгла
за чудесния
завършващ удар
 на хоризонта
в равното
не съм уверена
че зная
как да се търкулна
но зная
как изглежда
нула в мрежата



ръкавите ми лепнат по масата
нулата на онази дата ми тежи
а уж не бях добра с помненето и с числата
тънки сметки сиропирано писалище
разпилявам тютюна и забравям че свивам
вадя бележки за теб изпод дрехите си
където вече не е скривалище
сигурно е само вирус 
и датата не е била кръгла
ръкавите ми са някакви жертви на гравитацията
в този квартал от който не мога вече с месеци да си тръгна

 накрая загасям лампата
и подритвам писмото
напластено от листи 
с размери на баскетболна топка
трябва да си направя кош
да го залепя на гардероба
и да пробвам тежестта на думите най-после
хрипове и смях по-кисел от кисело грозде 

Friday, October 7

ІІ


цяла нощ слушах другите
непознатия им език 
на който само песни съм чувала

нощ
скромна вечеря
 с омлет
затворен както не можем да затворим което имаме в нас
така както не можем да го предложим
приготвим
и вкусим
дъхаво
горещо
солено


слушах хората на опашката пред тоалетната
слушах земното стържене под краката ми

после не слушах нищо
не разбирах слуха
не разбирах очите
не разбирах пръстите
които случайно докосваха
моето твое
което не е твое

а само мое

 
внезапно ме буди
срязва заблудата
изправя раната на двата й крака
и казва:
сега тръгвай
защото не съществуват думи
преди тази!
тогава си тръгнах
и никога не останах
и никога не останах

прогресия (непоетична дума)

Saturday, October 1

...

гората я спуска надолу с всички пречупени извити изкоренени изтръгнати от стъблата си клони клонища клончета пръст прах пушилка листа гнили мокри сухи и скършени
паднали по очи погребвани хиляди пъти в мрака 
в гората за нея има само една посока
надолу
и тя бяга и не може да не бяга
стръмно е за да не бяга стръмно е за да спре 
и се засилва засилва я вятъра засилва я шума на реката вече съвсем близо
засилват я много ръце и винаги в гръб гората винаги напомня посоката 
и водата бучи бучат камионите от магистралата 
бучат ушите на някой от другата страна на черния път но той стои не помръдва
не него спуска гората 
и тя се спъва в големите камъни в мокрите камъни хлъзгави рамене
хлъзгави думи чути преди удавянето 
но тя не се дави 
остротата на нещо неописвано още се врязва някъде между последните от ребрата 
намушка я много дълбоко...и я издърпа нагоре 
"Хванах нещо" чу някъде отдалеч 
някой нежно откачи кукичката
и я погали по гърба
издърпвайки я 
обратно
на сушата

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO