Wednesday, June 20

---

няма връщане назад
само могъщо притегляне

с нищо не скъсявам сянката си

вървя срещу себе си

във всеки тъмен ъгъл се крие бяло яйце
на уплашена птица

кога се търкулва там?

достатъчно силни ветрове се извиват

достатъчно пепел за да покрие всичко

(да остане невидимо)

видимо:
сянката все така осъдително лежи на земята
тих опус за падналите
идва някъде от недрата

но ние слухтим засега
и още не чуваме ясно думите





Thursday, May 3

кембридж хроники

моят пореден друг живот

денят започва 
с разрязан портокал
светло оранжеви петна от вчера 
черен чай 
вместо кафе

вместо - думата, от която бягам и към която се връщам

с какво да заместя
моята Янтра 
моята Стара част

гордостта на сградите в града Вместо 
сякаш в сърцевината си имат пепелище
място за мъртви погледи
място за старо познание
място за йерархична зависимост 
за обозрение в граници

странната тишина в този град
и добрите му птици 
ме утешават

но ден след ден 
непоносимост, за която вече съм писала
се завръща
все по-силна отпреди
все по-настоятелна
не ми взимай всичко, моля я
волското ми търпение 
волската ми любов към онези които ще се завърнат
в живота ми 
защото съм им отворила място за сто сърца които да туптят в едно
и да цъфтят заедно като вечно зелени растения

ако затворя очи
пак няма да чуя реката
но знам, че тя е тиха река
с дълга дреха
която мами малките рибки
и ги кара да заплуват към дълбоки води

плувам
плувам 
но ми липсва земя под краката
липсва ми старостта й 
камъните й
огладени от стъпките ни 
като от милувка огладени страни

и сънищата ми говорят същото
непонятно също
на вратата чука
еднорък Месаря 
подава ми кокал говеждо 
само един
и не много голям
но ето го 
кокалът 
който ни е даден
за да ръфаме 
да го оглозгаме
да запълним поне за малко
празнотата която бъркаме с глад
и да ни донесе ситостта 
която бъркаме с щастие

Monday, February 26

Marcelino Sáez and co-workers imitating an orchestra in Saint Moritz in Switzerland II


пред отломките на това, което е било
лъчите се събират в усмивките им

аз ставам отново
малко дете и прегръщам силно 
докъдето стигна,
колкото и да порасна
винаги ще търся опората на едно тяло, 
уверило ме, че нося душа

наоколо ни -
отломки,
градежи на къщи,
мъже, изпотени от труд
и мъже, уловени в почивка,
оркестърът на смеха
звукът на далечните спомени

аз ставам отново
малко дете
и свиря на туба 
независимо какво се вижда на снимката



Source: http://www.territorioarchivo.org/penaranda/marcelino-saez-y-companeros-de-trabajo-imitando-una-orquesta-en-saint-moritz-en-suiza-ii/

На аудио записа възрастният Марселиньо разказва за миналото си на емигрант в Швейцария. В деня, когато заснели снимката, през града трябвало да премине парад с духова музика. Детето от фотографията е синът на ръководителя на работниците от Кастиля де Леон - част, от които е и Марселиньо. Малкото момче не искаше да се отдели от мен!, спомня си той. То много искало да види оркестъра, затова работниците започнали да се преструват на музиканти, за да го развеселят. Марселиньо си спомня за лошата храна, която им давали. Той и колегите му отишли в града и си купили качествен обяд - салам, взели и шоколад на малкото момче, а баша му увеличил заплатите им с няколко песос. 
Благодарности на Давид Монтес за помощта при превода

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO