Friday, December 29

Wednesday, December 27

архивни кадри

разтегливи многоточия
когато думите се срамуват да танцуват една с друга
или се спъват в твърде дълги бални рокли

произнесени не по мярка
предизвикани в полунощ да избягат

въртеливи многоточия
образуват кръг около мълчанието

върволица въпроси
започва танцът Неточност

кратки отговори протягат късите си крачета
и обезсмислят красивите форми
*
теменужен букет в ръката й
изглежда като обесен
когато тя се провесва на парапета
и гледа как той си отива
по алеята към океана
как той нито веднъж не се обръща
нито веднъж не спира дори за кратко
да не може да прекопира фигурата му
с пръст на запотения прозорец
*
думите си отиват
със смачкани хартиени вопли
думите ми нетърпеливи своенравни но срамежливи
толкова че да не бъдат запомнени

объркали стъпките
непремерили удара

разтегливите многоточия
ги повеждат към самотата на смисъла
*
теменужен букет
изоставен на стълбите
посреща утринта

миришеха на солена вода
пръстите които последно го докоснаха

Tuesday, December 26

26

мисъл чернотленна
стенания на мокър мрак
красив отенък в белия сняг
там където Фикция и Реалност
мътят яйцата си заедно

отскубнати от черупката си
насилствено
знаем езика
на писъка
излъгани от стон красив
пропяват сетивата ни
начало черно тяло
поглъща всяка разлика
равно
от раждането
до раждането
рамо до рамо
се люпят въпросите
преждевременно
в белия сняг

синьо отражение
без присъствие

сетне е песен
след която
дар слово
розов гъдел
наивно влюбен
отмъстител
на бял кон
се впуска
кръстосва земята
и ни търси
в снега
толкова еднакъв
докато не опознае
стенанието
мокрия мрак
красивия отенък
предшестващ
раждането
и смъртта

Saturday, December 23

Самюел Бекет

кратка чернилка дълга чернилка как да разбереш
и ето ме отново на път тук нещо липсва още
само два три метра и ето пропастта само два три
откъслека и край край на първата част остава
само втората след това третата само третата и последна
тук нещо липсва липсват неща които вече са известни
или едното или другото

***
бих искал да е плоско поставена но е присвита
може би от внезапен свян възможно е втори вик
на ужас но в него ми се стори че долавям като изгубе-
на в оркестъра нотка на удоволствие от безочието ми
възможно е

...

трябва да внимавам в тази част да не бъда угаснал
така не се казва казва се стар преди да се появи
Пим изчезнал по-жив ако това е възможно преди
нашата среща как да кажа по-жив не може да се
каже по-добре онзи който вижда само себе си чува
само себе си увлякох се както винаги но сега тряб-
ва да внимавам

аз без когото той никога нямаше да бъде Пим
става дума за Пим неподвижна и няма черупка
пльосната завинаги в калта без мен но как ще го
съживя ще видите както и как умея да изчезна
зад съзнанието си когато това е необходимо
а сега ноктите ми

бързо предположение ако тази така наречена кал
нашите лайна на всички на абсолютно всички ние
сме милиарди днес и защо да не са двама а милиар-
ди да лазят и серат в лайната си стискайки като
съкровище в ръка онова с което лазят и серат
а сега ноктите ми

из "Как е"

Friday, December 22

edited by einfoodeinz




отдавна не бях снимала :)

Thursday, December 21

"think - act - now"




в другото пространство
ние сме много по-действени
по-чувствителни към промените
там реагираме
говорим рециклираме
там не просто побираме
сеем своето разбиране
с увереността
че тези малки семена
в различно обли форми
ще доведат очакването до края му
защото какво всъщност
оправдава статичността?
копнежите ли?

в другото пространство
на другите песни и другите тежести
ние самите сме по-леки от дрехите си
това води до различие до друга мелодия
друг смисъл на движението
прага на ограничението
който е вече прекрачен
става просто очертание в миналото
в случай че се обръщаме назад
в случай че се обърнем и видим нещо изобщо

***

исках да говоря за твоята анонимност.
за моята любов към анонимния човек,
с който говорим без обръщения
( обръщането към някого;в случай че има към кого да се обърнем)
ние се докосваме в огледалото
застанали един до друг
един в друг бихме били
само по силата на отражението
това е красиво и безсмислено
неосъществимо защото би било твърде опасно знамение
за развоя на човешките отношения
исках да помилвам твоята наивност
и да си поговоря без думи за нея...
анонимния човек - с неговия страх от претенция и превзетост
с неговата тиха тъга сред анонимната тълпа
заслушан в себе си ---
анонимният човек който си създава звуците
и така прави света около себе си
спира болезнената притихналост
спира с мисълта че поставя начало
колко приятно ми е да направим
още малко по-черен чаят
колко по-топло ми е
в твоята неувереност
и в твоята прегръдка
и с твоята анонимна нежност
не, не е толкова превзето
не се тревожи
влюбвам се

Tuesday, December 19

Monday, December 18

Четох за музея на лошото изкуство
Искам когато творя те да намерят своето място,
малките ми недоразвити деца -
ирония, развратност, нежност, фобии за различни неща...
Снимки от вътрешната страна на моята кожа се хилят в постоянна изложба...

Ранимост изложена на дневна светлина съм.
Улиците ми натякват сивотата си, децата ми ме викат, а аз...
аз се обръщам към теб и несигурно питам: "Ако ти подаря едно огледало ще се разсърдиш ли на неговата чупливост?"
уморена от стогодишен хищен сън
тя влезе до глезените в реката на сянката
това е река която тихо и кротко
опознава дълбочината си
и ромоли в песента си като пиян славей
би могла да обърка всеки
но не би приела друг освен нея
тя разхожда неравновесието си като танц
и обгръща дирята от липсващо тяло
като топлина на някой бил там
но насилствено нежно изяден
от мисълта за невъзможната принадлежност
от близостта на два погледа
се забравят старите навици
това е да се посветиш
да избереш красивия смисъл
на слепотата си

чиста елипса
докосване
без последствие

с цялата вярност
можеш да породиш
дъжд недоверие

тих реверанс
правят същностите
една на друга
веднага щом се намерят

началото на творба
живопис
смърт в разстоянието
сблъсък битка
борба на отражения
до задъханост в огледалото

друг й каза
че иска
да овладее
приятната
мекота
на движенията й
но тя не прие
това посвещение
тя бе толкова
благодарна
на девственото
мълчание
че продължи
да стои
на брега
и да вярва
че тази река
е Отрицание
на страха
че опознава
дълбочини
и ги пази ревниво
като редки картини

глезени
пръсти
очи
рифове
мигли
страни
синьо
тъмно
неразгадано
тя
е вълна

изпуснат
впряг
е съмнението
търси
нови
посоки
нови вълнения
на всеки
сто прилива
съня
губи значението си
и търпи
промени
любов
и лишение
...
тя
е
хищник
с лице
на млада гора
вътре в нея
преплитат теченията си
три вида реки
три вечности
равни на три болни безвремия
тризначни
реки
пълноводна
смъртоносна
и пресушена



Saturday, December 16

кръгло
вдишване
и промисъл
и скитане
от бряг
до бряг
движение
въртеливо
в мастилото
водите
лягат
дълбоко
а после
пътуват
затворено
следвайки
неузнаваеми
подводни
течения
нищо
по-различно
от вдъхновение
но и нищо по-неуловимо
в ръцете на може би
мием очите си
като че ли
е кръгло
всичко
в което се виждаме
"крокодилът захапал опашката си"
е рамката на твоето огледало




Thursday, December 14

спъваш ме
падам върху пух и пера
колко меки са коленете ми
разтапят се като захар
в млечния праг на съждението
несетивно обгръщане
а всъщност нищо и никой
заловени от триръкия мрак
прилепени слуха и слепотата
правят смисъл сивочер
повдигаш ме

***


започни да пиеш
мляко пресечено
от моето тяло
да коленете са две
бели дълбочини
две разбити ведра
болезнено заличавам вървежа
и лягам в мекото
подкожно на твоето нищо
то не е наше
докато аз съм ти
и ти мен
триединството мъртвее
на сивочерния фон разтвори устни
погълни ни
огледалце в гърлото ти
заместено възпалено
виждам се в него
и се оглеждам в червеното


***

изпита и белезникава
невинната вина на порива
като никой точно като себе си
опитвам стъкълцата
разложени на съвсем фини
стъклени листи
и се опитвам да те съставя
от белези и черни зрънца
сочно разлива се небето
по колената ми
никой не е това
не мога да те наричам
с никакви имена
въздишам и прибирам обратно
творител на празното
красиво нищо изваяно до дъно
и постигам отново разпадането


***

горчиво
крещенето ти ми струва
живота езика на сладката ми отрова
възникваш и нищо не би могло
да прикрие този писък като следа в небето
дихания отрязък от липса е нещо
което вещае поява
допълване раззинала светлина изневяра
обратно обратно поемам
и притискам лактите си навътре
прищипването на вятъра ме облича
измислена голота пише имена
по стената на времето
няма разпадане
има отброяване на копнежи

http://forums.cjb.net/spoetry-about768-60.html

Wednesday, December 13

приготвих три пътни чанти
притъпих пет смъртни гряха
ти защо спря?
теб кой те е канил?
позволих един сън
призовавам цял ден
после режа така
сякаш друг на света
ми е казал недей
аз ще го сторя вместо теб
ти само вземи
една от три
пътни чанти
ти само спести
един от петте смъртни гряха
и аз ще те чакам

защо спрях
кой ме е канил?

---

по златното поречие
в сиво корито
спи едно като всички
уморени момичета
забравили
да го събудят
щом мине синята река
приидва жълто
приидва тъжен сън
и дълго
третата половина
се повтаря
в невидима
и в зрима чистота
не го докосват
жълтите неща

не го събужда
златната река

---

реките са привидности
улеи на познанието
които зависят
от силата на вятъра
от посоката на съня
дневния сън
на малкото глухо момиче
което не чува
когато го будят
което не спи
за да не бъде пропуснато...

кой си ти
там където
никой никого не буди
вътрешност на сърцето
сърцето на първото слънце
откъснатата част на три видения
съществували и изчезнали вече
небето не отвръща
на студения хоризонт с любов
хоризонта се подвига
и пресреща по вертикала
вледенената смърт по-рано
по-рано отколкото
може да стигне
една звезда
краят на своя път
мах напред мах напред
изстрелване
сърцето сърцето
извън орбитите на очите
пустинята прибира
вкълбените сетива
пустинята е Ново жестоко Слънце
Писания указ се разкъсва
и първата дума увисва обесена на смисъла

---

собствената ни неслученост
е пораждане на подивял полет
рисуваш дълбоко
безвремието те гледа
стъпало по-долу
и иска като теб да разбира
нестореното
иска да изпитва вместо теб
болезнения мах на крилете
и смъртоносните пристъпи
вдъхновения след които
не сме ние не си същата
вчера е аксиома
усещането е преди доказателството
преди да напишеш
Законите на съзнанието
те са вече отрязани топли пети
леви предсърдия във които смъди
преди и след написаното

---

синьо крило
разрязва вените
на съжденията
и ги прави
смъртни съмнения
там където лежим
в безвремие
е топлокръвна паст
вчера ни е рисувала
пеперудата в полет
минута немвменяемост
ражда секунди заедност
усещам те
ти го доказваш

---


сезонът на разумната смърт
когато снега е от синьо мастило
липсата на устни целува
студен поток Незаченато време
вталявам събличам синята кръв
и се изплъзвам от ухото на иглата ти
тънък шнур
и капчици
до теб
на възглавницата


тънък шнур и капчици
до теб на възглавницата

мълчалива утрин

---

пробивам течението
червеното плува
повърхността
изписана
по клепачите
това са рани
от пробиване
по-добрата половина
е винаги остро парче
писец остра шега
нихилтна ирония
слаботелесен клоун
пресича моста и прочита
...
в реката
7 листа
от дървото на Истината

...Споетри...

висиш
и не сме ли висулки
на въжета от пясък
полюшвани от пустинен
сух вятър
една звезда
падаше докато зяпах
а сега в устата
ми се разтапя
две дълги ръце
ме обхващат
увиват и мамят
две тънки пясъчни длани
ме провесват надолу

сърцето остана
в петите ми
да ме обтяга по-силно
да ме подсеща къде съм
по-рядко
в дългия път към
люлеещото се самотно око

***

Той се върна с празни ръце
от нощния улов
Затвори вратата
притискайки я с гърба си
Окачи лунната връв
на закачалката
по средата на стаята
и застана в ъгъла
любимото празно място
което допълваше
с остротата на рамото си
и гледаше
гледаше
сребристия наниз
остри песъчинки
и пробити камъчета

без жертви
безстрастно
поглъщаше тъмнината
и търсеше с поглед
липсващите й дрехи
липсващото й тяло
маниера на тялото
което дори спящо
сякаш знае
стъпките
по които се стига
до неовладяното
мъжкото
в порива
мисълта за движение

0

когато се изпълни
с топъл мрак
хвана отново
лунната връв
и я окачи на врата си
тя го одраска
с песъчливите си
натрошени звезди
и част от плътта им
се плъзна в пазвата
задраска гърдите му

тогава отвори бързо вратата
този път никоя плячка
не би могла да избяга

Той ловува
в иглолистните нощни гори
лови звуци
и призрачни
смисли
пренася се в прегръдката
на дивия писък
и го поглъща
за да извика
над пропастта
нейното име
нейното
липсващо
име

Monday, December 11

Румен Тодоров

Чумава Алиса в истинския свят

С очи на ангел, избодени очи на ангел
Алиса в тиквите, пръснати
върху пръстения под на Луната от пясък
писателство с крак
удряне с немощни ръце
с очи на ангел тя е, избодени очи на ангел
Смърт има в усмивката
Похот между зъбите
добре ли е, скъпа, така?
добре ли е, скъпа, така?
В морскосиньо небе Тревисти огрени от лава крила
Мръсен човек мръсно се смее Последен в мрака остава
Черна набъбва нощта Потича
сред дребни деца разплакани
Заек-душманин прескача горяща трева и
Алиса заспива усмихната в мрака.


Вуду-Алиса в подземния свят

Алиса чудна къща има
с водоскоци мраморни , с метални рибки
Пиано без клавиши до портокаловото дръвце
Вълшебен кръг-
Алиса добре се грижи за нещата
Алиса предприема утринна разходка
между стаите лилава резеда
Укорявайки спящата тишина
пълни в устата си шепа пръст и
киха:
-Ких!Ких!
Завършва денят Алиса отваря вратите
и пуска голямата побъркваща самота на воля
Нейният малък свят е изпълнен със спокойствие
струящо през всичките й немного на брой
въздишки
Алиса.

Галина Михайлова


***

... разпадам се -
до края на смъртта си -
в безсловесното начало,
където думите зачеват
своите бащи...





Sunday, December 10

Saturday, December 9



По-блед от луната, която шпионира деня
от високото небесно стъпало
По-тих от дим, който полита нагоре
и се смесва с мъглата

Влага и Студ
пулсация - слепоочие

мисъл
която
се ражда
от хлад
на разстояние
от топлия шепот
чрез който
делим и събираме
световете си

призрачни сини движения

тишина
пълнота

лунен дневен пейзаж

бавно слизане
към бездънния
сънния студ
на Разума

Thursday, December 7

Wednesday, December 6

....

но да потанцуваме под звуците и светлините
сред шарени ветропоказатели
под украсените балкони на тесните улици
улици ли като откачени вагони
упоени търсещи път сред мъглата
бавно бавно движение на мисълта
която примамва телата да пожелаят фенера на чувството
това е кръгъл фенер, в който топла течност
лъчи с мека светлина и се промъква навсякъде
къде ли кога ли някога да се пропием във времето
и да го откраднем да го превземем да го изтрием
преди да сме свършили...пиенето
това ще е бесен танц на телата -
разлюлени Земи на Пътеки
кръстосваме погледи улавяме ритъма
разгръщане на бедра и лакти и леки стъпки
и трепети от докосване и нуждата от пресичане
да потанцуваме като на празник знаейки
че е богохулствен пламъка на неведението
и невежеството води до утеха
да потанцуваме по всички поводи
по всички начини да се танцуваме

опипва ни безвремието, но
нещо по-голямо ще ни слее

Tuesday, December 5

ЕРНСТ ЯНДЛ

Между другите

Мъжът търси
жената
с очите си и
с ръцете си
и крачи по улици
(Лесно се намира
казват други)

Мъжът търси
жената
за очите си и
за ръцете си
за очите си и
за устата си

която иска да изкаже думи
които трудно се намират
между другите.

1956

По път 2

последователно екзекутирам
копнежите
без право на последна дума
без смисъл траят и отминават
последните им минути

а после е съзерцанието
на празни мехурчета
в невероятно кръгли
очертания на безплътност

....

видения
-

гора от тополи
се сляга надолу
в треви
и сухи условности
Голи стъбла
търсят еднаква посока
и я намират
едва щом се изтръгнат
от корена

-

---по път---

В наследство оставям ти сутрешната мъгла
Окото ми е ниското бледо слънце,
което преглъща попарен въздух
Окото сълзи в студа
и заравя сетивото си в облака -
решено на слепота

аз не бих могла да те видя преди себе си...

Облечи се в мъглата,
припомни навикът -
вдишай краткия живот на цигарите
Бъди свод и белезникава светлина
Наследи самия себе си

---

Красив остатък сме
залог за бъдеще
рисунки от потънал свят
във дланите на Новата земя
събрани в шепата на Предположението

---

Събуди се с песента, в която той си забравил чадъра
и се надява да не завали. И пееше сякаш наистина има надежда!
Ти пееш, а аз се заслушвам като чадър зад вратата и се усмихвам валежно :)

---

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO