Thursday, August 31

come around


а бой?!

аре, няма..:)

ела, ела...

Wednesday, August 30




моля те...опитоми ме!
защото същината ми се пилее
останах невидима
и ти говоря без тяло език и характер
тоест моля те
защото се сраснах вече с това диво изтръгване
всеки път щом до някой по-близо се приближа
после е полет нагоре но дупки вкопани в земята
ми напомнят къде ще се върна със своя улов
моля те...опитоми ме!
повтори за да го запомниш
претвори ме в себе си
като детска рисунка
ето аз съм един обърнат сладолед в парка
изпуснат от едно дете, което тича след птичка
ето аз съм едно листче хартия изпаднало от джоба
изгубих своите автори
и не мога да питам защо ме създадоха
моля те...опитоми ме...
аз съм самото невежество и самата слабост
и самата прелест въплътена в нежно резидаво отражение
върху стъкло или върху чаша или върху стъклена маса
моля те...защото останах невидима и същественото се разпилява
като през пръсти, като от джоб то просто изпада
и трябва някой да го намери
да ме разкъса и да ми облече нова кожа
аз съм само една лисица
подобна на сто хиляди други
моля те...опитоми ме!

Tuesday, August 29

touched



touched, you say that i am too
so much, of what you say is true
i'll never find someone quite like you again
i'll never find someone quite like you, like you
the razors and the dying roses
plead i don't leave you alone
the demi-gods and hungry ghosts
oh god, god knows i'm not at home
i'll never find someone quite like you again
i'll never find someone quite like you again
i, i looked into your eyes and saw
a world that does not exist
i looked into your eyes and saw
a world i wish i was in
i'll never find someone quite as touched as you
i'll never love someone quite the way
that I loved you

VAST

abandon II

на нокти едно отрицание
равнозначно на нищото
едно оправдание в повече
ще ме прати на дъното
беззъба амбиция ми предвещава
още една катастрофа
внимавай в завоя
внимавай в кръга
там всичко е ново
защото е било зад гърба ти
една кокалеста ръка
присажда олово в сърцето
анестезия за крехките кости
анестезия за прясната рана

аз съм тъмен изстрел
само това казах

потвърдиха го чуждите приклади



и аз като дете
прерисувах 
върху бял лист на прозореца
и всичко изглеждаше хубаво

но ръцете ми изтръпваха

чак до лактите


а сега

само тази леност в плътта

само този допинг и тръпно безсъние

болките във врата

по пътя към дъното

вече думите се хвърлят сами

като кръв от прерязано гърло

по японски

или по италиански


зависи от способите на мафията
зависи от амбицията на родителите


зависи от условията
от банката счетоводството и инспекторите

зависи от преследвачите и убийците

зависи от наема подкупа 
и цената

зависима от насилието


сама отказах морфина
защото предпочетох безкрайния скалпел
привидя ми се паун и после припаднах

и сега безкръвно не искам
безкръвно не зная
полусънно разказвам и питам
какво се е случило как съм горяла
над самото си тяло
и съм се виждала на земята
като на операционна маса
колко много съм искала да се махна
колко дълго е траяло всичко

привидя ми се пух от перце
и се събудих да го настигна



**
облякох тениската на брат ми
домъчня ми за него
помня колко се мразехме като малки
помня как се прегърнахме на тръгване
и винаги ще знам
че това е един кръг
и аз го чакам отпред
а той ме настига гърбом
моят брат с когото никога не се бях разбирала

-
аз съм близнак на себе си
искам да се излекувам
докато лежа и умирам

не викайте помощ
не идвайте бързо

когато намерите това тяло
ще осъзнаете сериозността на умората
не на нещастието, не на неволята...

уморена съм
или болна.

trigger hippie



Zoom in, cut out, add sound,
Make it feel so trippy
Hung up, let down to ground,
Forget the kill it's far to sticky
Love love love, i'm a trigger hippie, yeah















Monday, August 28

Varsha (варша) – дъжд, валеж

*

Глас като жило
Звук с висока скорост
на светлина
Издрасква картина
направо върху зеницата
-

Като по издълбано стъкло
в резките ми спуска се дъжд
Прободена плетеница от плитки реки
Ръмиш в мен и си отиваш

-
Не ми дава да се удавя дъжда
Не ми пише за да не ме забрави
Не му говоря за да ме чуе

-

Гласът ми е шило в мократа пръст

-

Нещо стои раззинало паст
път към нощта
оставила една незатворена бленда
в една точка се събира целия мрак
в едноточие ще те изпея

.

ето как ще чуеш гласа
няма да те ужиля
шшшш-ш-ш
е моето обещание
-
на вечерта
шилото ще се превърне
в стъбло на малко вълшебно дърво
а в листата му светулките
ще спят на зелено

ще светят

стаи сянката си във мене

SpaceFox


Watch Out


Sunday, August 27

Klashnekoff








Klashnekoff






hungry like the wolf

една стая

гледам нагоре дървения таван
представаям си пода на празна стая с нисък прозорец
* светлината в стаята се разпространява до пояса на изправен човек

стоиш прав
светлината облива ниското
и ти цял в тъмнина, твоето лице, твоите рамене са в тъмни цветове
ти цял в тъмнина и свободно пространство
никакви предмети
тяло само по себе си
не съществуват ориентири
няма пред/ зад и наблизо

*
искам да видиш тази стая
искам да усетиш
красивата й празнота
през мен
красивата й празнота
построена от дърво
светлини и стени

стаята
човекът
през
мен

* * *

лукаво се усмихва Миналото,
но се мръщи на това в което го превръщам

---

шумът на реката
се влива в тишината на дишането
и потичат мислите
и въздъхват в това течение
и си разменят ветрове
и отговарят на допира
с гладки листопадни движения

идеята за докосване
ме потапя в мекото на леглото
и не знам дали си толкова близо
или наистина далечните ти
дълги пръсти се ровят в косите ми
плувци в чисти аленеещи води
лееш се в мислите ми като сън

плавам на зелено-жълто листо
в пълноводна река
уча една песен


"Mouth is alive with juices like wine
And I'm hungry like the wolf "
Duran Duran

Friday, August 25

да бъде отрязан!!!

да бъде отрязан още един час,
в който липсвам

спрял часовник - картина на миналото
с упрек за бъдещето

Да бъде разрязана тази нощ,
в която никакви сили не се опитват
да отразят още една мен
вън от още един ден

Напълно
застинала
между редове и прозорци

Всесилни стрелки се надбягват,
но не достигат статичност
и от това на всеки кръгъл час
ги боли
Аз съм в половинките
Винаги помежду
Втъкана в моментите -
убивайки часовете с една ръка
Половината ми лице
още не се е събудило
Окото брои само до шест

Wednesday, August 23

цък


Peggy :)




====

като гъста зелена течност
в епруветката на мисълта
завират
неотделими думи

неразкъсана връв
последователност
недоносена
неродена
неповярвана

може би

като гъста зелена смес
е стъкленото око

устната кухина
очаква изтръгването на нерв
и изтръпва цялото ти очакване
и забравям че ти беше този
който ме окуражаваше



---

опит

Tuesday, August 22

Black Neighbourhood




Monday, August 21

Красиво

Sunday, August 20






вливам писеца в реката
на първата буква
завъртам 
затварям кръга и пускам 
тялото й


р развалини в които опитвам
да търся форми и същности
една на друга изневеряват

д докосвам несъществуващ мъж
и му подавам недоразвитата си ръка
да завърже или да скърши
или просто да победи съдбата ми

з записвам крещя и се будя
все така през най-дългите пет години


г говоря нескрито кристално и ясно
но не убеждавам не съдя не се и надявам


с острието си меко
прекъсвам посланието

да се роди пред очите ти сляпо
да оцелее със сетивата на смахнат
да ти разкаже за думите и нещата
за мен
за нея
която

...
потъва в черния лист
без да остане
и
без да добави





Pure Maggie Gyllenhaall

образи
















лицата, които ни тежат

сърцата ни,

с които сме осъдени на износване

една вълна ще ни залее
тази от съня ти или по-огромна

дали ще сме заедно с нея в кадъра

дали ще гледаме напред и тогава

лицата, в които виждам позната история
повече смърт в живота
повече живот в статичните сцени

повече гранични полета,
отколкото облаци в небето

разбираш ли пътищата, които ни водят
разбираш ли прекрачването на картини
и сънища
опознаваш ли цветовете на абсурда
и цветовете, които ще сътворят
едно кратко, враждебно обяснение
на любовта и привързаността ни

ще искаме да отречем,
но ще изглеждаме точно като тях
като тези, в които се вглеждаме
в чиито очи отразени
намразваме и обикваме

отново

само

себе си

Saturday, August 19



откъсни се от мен
не се впивай повече

това ходене по петите
обезличава самото ти стъпване
преследвачо

обясних ти веднъж
че ще трябва да ме обикнеш
понеже съм твоето огорчение
като дете на мъката
което ти се роди
преди да познаваш
истинското нещастие
преди да те докосне образът му
несподелена кръв
може би
макар и същата
тя тече в теб
не и в мене
във вените тя
само се утаява
и аз не усещам живота
и аз се изпивам сама

.
може би ...
грешиш като ме мислиш
за толкова самовлюбена
може би дълго съм
мразила в тъмното
болестта на душата си
и сама съм опитвала
да я лекувам

може би никога
не си подозирал
че ще реша
да счупя гласа си на две
и да изписвам
това което не казвам
с йероглифи нежност ярост
обезверение

почети една от своите
исторически книги
срещни се с поредния преуспял
после пак и пак и пак
отречи се от мен

наречи леност този порок
на плътта и сърцето ми

аз стоя в стотиците
парализирани мигове
ти стоиш сто крачки напред
без да мръднеш и стъпка
напред към мен
без да си ме докоснал
но не се сърдя

само ти се разочароваш
от своите собствени
въжделения

неправилна съм
родена като изключение

крехкостта ми се чупи
от упреци

а може би време е
да спреш да се вкопчваш във мене
защото не си очаквал
моите думи да са твое падение
...
защото не си го допускал

http://liternet.bg/publish15/i_novickaia/dyzhd.htm

Friday, August 18













Синове бавно израснали до снагата
На твоята самота, до постелята ти
Полудяват с твоето име
На осквернените устни и носят
Звездни деца във плътта си;

Ти с красотата на всичко, което си спомняш,
Ти с ръце празни на най-високата кула.

Иван Лалич




искам да завали
капките да шупнат в локвите
хладни малки пожарища
по кожата
водни огледалца по пръстите
милвам облаците
с очи
обелвам думи за тебе
както се откъсва стих
но е друго
не мога просто да пиша
аз се разбирам така
аз не записвам
толкова много пъти е валяло вече
че това очакване
е само спомен за почерк
само мастило на мисълта
което се изтрива от поройното чувство
"не престава да вали"

аз искам да живея там
където от висок и червен покрив
кача ли се - виждам Теб
помахва ти ветропоказател
помахва ти тъмно зелен и ален шал
от върха на едно сърце
един трепет - смел алпинист
се е изкачил
за да ти докаже усмивката си

за да покаже
че в дъжда
някой се усмихва на теб

през мъгли слънца и капчици
толкова ясния отпечатък
на гласа ти
ухание на бадем сън в лятна нощ

неразумно храня те с крайчеца на ръцете си
щастливо те имам докато си упоен
и после...

после заспиваме
всичко е дъжд
и всичко е сън

не се уморява
от тази безотговорност
живота е просто едно отражение
съня е просто врата
или ако поискаш пробита длан
рана от която от време на време боли
рана която си направил самия ти
в себе си
кръг в мен
е дупка
от изстрелите ти
красив
завършен
край




събуди я
макар
само да се преструва
че спи

задавих се
като човек без бъдеще

-

събудих се от сън с полицейски контрол
снежна планина, в която трудно бягаш
от светлини и въпроси
двама бегълци ми помагаха
не бяха приятели
но помагаха
имам чувството, че дадох подкуп за живота си
и не съм доволна
изобщо не съм доволна, че се събудих

Wednesday, August 16

war


Ohh, can't anybody see
We've got a war to fight
Never found our way
Regardless of what they say
portishead

хм


пожелая ли те
то е заоблачаване
ароматни мокри кипариси
са тези които създават
алеи без граници
зелени покрити с листа
пътеки
към теб
към моето жадно съзнание

пожелая ли те
ти ставаш на облак
огромен и носещ се
бавно целуваш небето
по пътя си
мислиш за мен
разпръснати пърхащи
птици
ти напомнят моите мигли
напомням ли ти
нещо което ще се
докосне като изгаряне
до лицето ти
жена
която e присъствала в мислите
но никога не си можел
да я докоснеш


когато те пожелая
слънцето търси отмора
в клетката на сърцето ми
и тя се разбива
на хиляди малки сънища
които между нас
са изчезнали
които появят ли се
ще се самоизтрият
като памет и време

за да останем само ние

когато те пожелая

дъждовно тялото ти облива
моите крехки мембрани и клетки
и те сякаш завират
и сякаш вече
не искат да се укриват
зад моите нарисувани с туш
телесни предели

аз се отделям -
земята вече не е привличане
остава
само това желание
което те прави
дъжд и ухание
което
е облак

крилете ми са съвсем прозрачни и меки
крилете ми са новородени

Tuesday, August 15

пушач




едно движение на пръстите ти
колкото да затрепти баса
вибрации -
звучно обладаващи пръсти
по мен или по струните
удебелени влажни устни
ти премълчават послание
и се притискат
в горещо иззето мълчание
стон

пара
мокър пламък
изпуши тази мисъл
да се разнеса
над най-малките
селца
над най-прашните пътища
прах
над
теб
и вътре
в движението
звука
порив
само едно движение
на пръстите ти
там са

влитам
дълбочината
на въздуха
хладен
и сладък

пулс
подкожно
опипвам
живея
в теб
пулсирам
нетленно
подпалвам
метежно
живеем



dreamin about u

placez
















Monday, August 14


Good Morning!











ицу



броко


cops







Oooh we


Guilty


colours of ma mind

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO