0

в лилавостенни чашки
цветята са шепот
на дъжда и слънцето
когато ни няма
да разговаряме
настървени от време

вятърна мелница
разказва
как веднъж видяла
мълчалив конник
но никой не й повярвал

това не e
измислена история
чух я от аромата
на едно цвете
с прекъсната аорта
и сок по устните

понякога се страхувам
че няма кой да ме заговори
когато стените ми полилавеят
и чашката се свие на входа
задушаването на цветовете
когато няма дъжд и слънце
да проговорят

One more cup of coffee for the road,
One more cup of coffee 'fore I go
To the valley below.
Bob Dylan

*

няма прозорци
той разтваря ревери
и вижда слънцето със сърцето си
копчетата му са облечени в кадифе
и приличат на едри кафеви зърна
броеницата в краката му е безкрайна
и той я гледа по пътя от спалнята до кухнята
и дните се спъват по пътя
и часовете се спъват във пътя
и минутите - траят секунда
преплетени от значения
в краката на един непукист

няма врата
той отваря очите си без да влиза в света
само с пейзажа от въображаемия балкон
вижда кубетата които светят сутрешно и зелено
отпива от две различни кафета
и трепери - по свой собствен начин
незабележимо разхожда Кофеин
хванал ръката й и така
стотици кратки отсечки и паузи
по дължината на телата им

...

silent moment

jazzy

протяжния блясък на улиците
пияни паважи
паважни мозайки
сглобени от стъпки
разбити от погледи

неосветена прилепвам
по белите линии
предначертаните линии

прерисувана сянка
прибира тялото вечер
и то е само утайка
разговор над празната чаша

или пък размисъл е вървежът
или пък критика на стоенето?

не музика, а сигнали -
безжични разговори
уважителното търпение
равно на безответност

неразговорлив събеседник
съкилийници събрани около кръгла маса
изповедност - порядък - инертност

протяжни нежни светлини
по тротоара
и мокри...подгизнало мокри фенери
разпяват листата
развързват езика
на тъмната мисъл
която полита

more

човек удря по ламарина
равни паузи
равни удари
човекът е камбана
инструмент
за хармонични звуци

оказа се, че е вторник
в петъчния следобед
понеже дните са птици
които обсаждат гнездата си
и примамват с крясъци
да се събудиш днес
не..това не е песен
вторник е топъл
като шепа пера кал и пръст
петък е празнота
календарна зависимост
начало на крясък

***
...
без клепачи
оставил си ме сама
сред светлина облечена в ръбове
светлосенките не се поставят така
каза ти
за да ме научиш на сбъднатост
без клепачи виждам света
прошепна дима над кафето ми
слепците са силните на деня...

"Beneath the Table"

"The Red Curtain"

"The Swing"

HEATHER NEVAY

are u ok with my last face?

=

когато
ти си далеч
моята умисъл
е нова болест
не познава
заразата
но остава
под кожата
дълго
и настоятелно
пропива се в жестовете
и си служи с ирония
моята умисъл
е нов страх
че теб те няма
и този след който тичам
е листо по вятъра
което вече се носи
по гладката длан на водата
без мен, без теб тази болест я няма

----------------

мазни синьо-жълти светлини около фенерите
блажна мъгла замъглява прозорците
в ниското на улицата крача
тежкият въздух е студ
тъжния хлад на затворени клепачи
връща дъжд в дъжд се разтваря
до топлина

избистрен поглед
мътен поглед
впива се в мъждиви нощни лампи
тънка мъгла се милва в стъклата
надига се топлина
вътре в мен
студения въздух е сън
въздухът е част от сън
навън студът е само сън
насън въздишам
пробождащ студ в гърдите

---
аз те извиках по-близо
и те питах, защото не виждах в тъмното
- какво има в ръцете ти?
- тиня - отвърна горчиво ти
в тих пристъп се спря вятъра
аз те помолих "по-близо"
- тиня - повтори ти ...
звучеше отчаяно
в тъмното не видях лицето ти
онова разубедено бледо лице
само гласа ти се дърпаше
от примката на въжето
раздираше думите
и те се откъсваха изопачени
"тясно гърло" - каза ти
"пий дълго!" - казах аз
но в разширения кадър
се спуснаха два черни канта
- някой реже - пошепна ти
- ниско долу - извиках аз
спогледахме се...
а после нагоре
над нас минаваше
лилавия ням облак
- докоснати сме! - усмихна се ти
- тиня е това в ръцете ни - промълвих аз

аз си тръгвам
и лесно се връщам
доверчива, "нестройна душа"
денем омеквам и свършвам
нощем пия и спя

оградите на стенанията
плачат да бъдат разбити
заграждения сиви
черни комини
само те ме разбират
приятелите ми са
изменници и наемници
любимите ми са суеверни
но няма да им мина път
няма да остана длъжна никому
салют! допивайте ме тихо
нежната вражда на моите вени
пее

дистанцията е край на линейност
смърт сред другите
друго начало
нова история на разстоянието дописвам
но не се допирам

отпечатък на думи без сянка
излизат от тялото
тялото тръгва само
плува в студени дихания
връща се от дълбокото
изоставя ме
в най-равната част на смисъла

допускаме кръгови движения
за да превъзмогнем границите
отречи и потвърди едно и също
това е кръгът
и ти си затворник на избора

vision by kazuya-akimoto

почуках повече от два пъти
от дума на дума се отворих

Blu rum 13 & Yarah Bravo

много преди копнежа

малко преди върха
спирам с пръст
една капчица
търкулнала се
по стъклената планина

сега
аз като лед залепвам
заразявам студено
примамвам до бяло
и осмъртявам

всичко тук е красиво
за тези които не се надяват

всичко там
е просто застой пред промяна
и е ясно
като закон и признак

капчицата
е по-силна
от най-мощната водна струя
побира
естеството и разума
в най-прозрачното проявление
на своята форма
едва докосвам
а вече ставам несамостойна
лиричен отломък от думи
които нямат никакъв смисъл
извън преградените дворци на Представите
съюзени и заобиколени
те кроят своето грозно разпадане

харесва ми
нещата да се рушат изящно

да душиш красивата Маделин със воал
после да спиш гол върху полите й

Да му родиш дете
и да си тръгнеш
ти не си жена
ти си поредния скитник
който обхожда неземни повърхности
говори със птици
и знае само една история
понеже всеки ден
е с различен спътник

------

загубих картината

---

поглъщаща врата
легло като сфера
завъртам съня
и съм в ръцете му
после той казва
как не знае дали иска
никой не знае дали иска
всеки познава
странната сянка
която никога не се е усмихвала
Желанието
което убива
не само твойта любима
...
няма друга врата
вратата винаги е една и съща
навън или навътре
вчера и днес днес и вчера
черно-бял кадър единомислие
после цветовете разбъркват
очите
в коварна илюзия
и предвещават сезони
може би някаква нова мода
или пък безсърдечна палитра ...
безцветно е.

ще си говоря
с много р и много м и много нннннн
навсякъде
ме гледат картини
отрицаващи картини
двама седнали до прозорец
не гледат през прозореца
какво правят двамата
един срещу друг
и кой гледа нас
през този прозорец
в случай че ни е рисувал
някой луд
аз го разбирам
аз разбирам дърветата
които виждам
защото те ми помагат
да виждам през хората

това е много хубаво
и никаква рамка
не е способна
да побере тази картина
която никога няма да е притежание
никому

никой е хубав човек
малко замислен
разговорлив като бук
и ароматен като тъкмо разрязан плод

***
тъмно разресаните коси на красивата Не
която отказва на всеки
сега целува ветровете от запад
и изпраща доскоро втъкнатия бял мак
в ръцете на своя беден любим
който не се сети да я попита

той е щастлив сега
сам със своя бял мак
Не заспива с прибрана коса
Не не умее. не умее да събужда доверие.

гладки клавиши
заместват празните дни
през черните паузи
нежен глас докосва в двустишия

траем секунди

а после
музиката се лее по спомен за сън

*

ще те срещне ли
малко срамежливо момиче
да напълни джоба ти с кестени
да ти шепнат листата нейното име

*

приказка за тъжен крал ще ти разкажа
приказка за сребърно ключе

ще ме слушаш или ще ме спираш с устни

*
на забавен каданс
вълнувам се като море

*
напрегнато дишане прави бавен танц
а после кое ни преплита на този свят
кое ни кръстосва като слаби растения
вкопчени едно в друго заради глътката светлина
по-високо...
!

-
риторичен ли е вятъра
на прегръдката ми?
опитвам се да те докосна
не се опитвам да задържа
дори собствената си ръка
-
миризмите са диви цветове
не можеш да им покажеш себе си
ако не те разпознаят
-

познаваме ли се
или само така ми ухаеш?
-

не знам
този ден е спрял
водата изгрява в две шепи

people are waiting...

сънувах

сънувах, че изкачвам улица...по стръмностите й лежеше отсечено дърво,
още с живите си зелени листа и дъхави клони...
вървях напред, трябваше да те видя...
после намръщен ти ми каза нещо, след което не ми остана друго освен да изляза
пред сградата на раздора (сива на цвят) имаше спирка
тогава седнах и гледах в обувките си, а в ръката държах черна кутийка
чаках автобуса, когато видях, че ти също застана на спирката
и ме погледна с периферно зрение...
сигурно много ти се е искало да се обърнеш към мен наистина
но не го направи
автобусът дойде и ти ме последва.

това е достатъчно.
знаеш, че е достатъчно.

развратност на вричането

*
обичам те ляга със приспивателно
мразя те е ранобудно и властно като петел


*
притихна ли като вода в залива
ливва се дъжд
а всъщност
над водата съм аз - в облака

Мама още няма три. Куклата приспива.

Като куче изведнъж куклата завива.

Пули се към мама тя - все по-грозна става.

Мама тъй я хваща страх, че се напикава.

Мокра в ъгъла скимти - нищо не разбира.

Казват й - мълчи дете. Майка ти умира.

Тихо, не плачи дете - ще ти купим зайче!

Мама още няма три. Мама спря да плаче.

Зайче ще си има тя - как се радва само.

Няма мама на кого

Да прошепне „мамо“.

Иван Методиев

просто един недоволен лемур :)

:) (:

.-.-.-.-.

*
нарисувай си
че си нормална
образите имат нужда

тогава човечето от нищо
полетя със своя нищобалон
и как само красиво летяха
в нищото

*
напълних се с дим
и сега ще проверя
колко дълго мога
да дишам без теб
.

главата ми е
разбит зъб
и зимен капчук
и Нищо
и Никой
не е на мястото си
и всеки вали през
отворения юмрук
пулсиращ неравно
досадно прокапва
студената мисъл
лилава
оставаш на зъб
с нещо мое
или само оставаш

главата ми е
присадено сърце
и никой
не ме познава

брат ми - гангстерът

едноокият котарак Мрак
завива зад ъгъла
премества изсъхналото листо
от пътя си преди да го е подушил
"есента свърши" - помисли си той
и смръкна навътре
после кихна отвърна с "ххх" на другите котки
и се промъкна през отворения прозорец
погали скута на едно забравено момиче
отърка добре лапи в краката на стола и се измъкна навън
навън е убежище? докога?
в дългите дни
едноокият котарак
не виждаше много смисъл

Нощта под завивките ми
беше топлина отвътре за котаракът с името Мрак
обичах го по особен начин
понеже само той съзнаваше моето съществуване
и никога не ме попита
защо му отнех
едното око
половината светлина
и лявата страна на нещата
както и да е
Едноокият Котарак Мрак
е най-добрият приятел
който съм имала
разхожда се около тялото ми докато спя
цяла нощ небе са му моите завивки
малки и преодолими препятствия
са коленете лактите и лицето

не се сърдя когато подрасква
лицето ми
мисля че така той рисува
умело раните
които аз самата
не ще съумея да си направя

-
Едноокият Котарак Мрак се събуди между краката й
Облиза един от ноктите си и промърка доволно
после излезе през отворения прозорец
и го отнесе Пощенската кола
Но това е добре
защото той
просто никога
не е съществувал
в лявата част на пътя.

I Nyoman Meja

Henri Matisse

Giacomo Balla

Henry Fuseli

ти и аз като съвпадение

около твоя дом затрупан с листа
вчера първия бял прашец от съня ми се спусна
заобиколи твоята къща в покрайнините на града
знам вътре завеси се спускат от пода нагоре
грамофонът и дървена маса във кухнята
посрещат
нискострелните звуци
влетели през тесния отвор на ключалката

носталгичен шум от железница
аз бях с онзи влак
ти беше целта на онази гара

стоим в твоя дом
от твоя прозорец
аз режа студените лъчи на звездите
с медта на мислите ги разтапям
пламнали форми живот - помисли си ти
но не посмя да го кажеш
:)

днес
ноктите на луната
оставят небесни резки
нежността на студените ми коси
по шията ти
щом се прибера
се увиваш около тях
и нашепваш топло

"този студ не е истина между нас
престава да бъде истински
този студ навън"

твоят дом затрупан с листа
и бяла сипкава скреж
сега е убежището
от което ми каза "влез"
и аз те послушах като
диво трептене на вятър
диви звуци
ниско пълзят ръцете ми
на три стъпки от пода
аз пея ниско
ти пееш наум

споделяне на видения в спиралата е решение

израждам малки остри игли
първото им дихание
се забожда в кожата ми
добре дошли на белия свят
хиподрум на плътта
ще заобичате този изглед
панорамата на безсмислието

безчувствена към устните си
безразлична към челото си
блъскам го в бялото на листа до болка
но какво значи тя
щом като
давам живот на остри затишия

нищообмен
нищоскорост
нищоплан
на нищосмислие
и се усмихвам

израждам иглите
от нищото
добре дошли
на ближния гръб
и честито

моят дневник
не е моят портрет
не е самонасилие
не е желание
за сношение с нечии мисли
да вървят по дяволите
всички приближени
прочели стъкленицата на смисъла
и внимателно поставили обратно
всяка мисъл има свое място?
разрешително за спомени
е писаното слово
легализират правото
да си потентен в думите
а аз пиша по-фригидно
отвсякога
никакво удоволствие
никаква
тръпка
по пътя
от петите до бедрата
никакъв смут
за началата
и края
за наличията
и поличбите
нетрайни са

възли за ръце
възли за очи
възел за сърце
накъсан разсъдък
насажда противоречия
така обичам
кратките влечения.
за малко
да се съединя
с липсващата част
на пъзела
но се привързах
към един вълк
сега му посвещавам
стихове
и знам какво искам
поне за част от секундата
се замислям
каква мога да бъда
ако не му писне

.
хм.

моят дневник
не е портрет
не е скица и не би имал продължение
ако гледаш така на него
толкова лесно ли ще обесиш
това дете което се катери по мен
и вече почти ми стига до раменете...
обвиненията винаги са нелепи
оправданията не по-малко

не обичам да се защитавам с факти
не обичам да оспорват разкъсването ми
знам откъде как и точно докъде кървят стремежите
просто притисни раната всичко е до скоро
всичко е премеждие дълго колкото изречение
но просто не е време

този ред е недовършен...................

Агон

Какво си се осмял
в очите на Страха?

Усмихнат ли е твоят Враг?
Презира ли те силно?