ни с дума
да го заместиш
ни с цвят

голямото липсващо слънце


чувствам че съм много много далеч
и не мога да се усмихна с пълна сила
и не мога да изразя дивия смисъл
( аромата на липса )

триъгълни изблици на докосване
приемане на другата гледна точка
но все пак на върха си толкова
нечут и самотен
че гледаш събраните
ъгли долу
и ти се иска да скочиш.

*

светлолюбиво око
затворено зад тъмна дървена рамка
веднага след своето раждане

поставено на изток като икона
макар че няма в него човешки образ
няма нимб, няма бръчица
няма нищо мъченическо
в черния лъскав ирис

слънцето се спира на него и го поглежда
покланя му се като езичник
и продължава да се преследва само
до пристигането си в същата точка

окото обича светлината
която е преходна
която е доверчива
жертвала светлата кръв мълчаливо

нарисувано от студена мъжка ръка
и намразено
през нощта окото сълзи
в черната шепа на мрака
и се обръща на запад
само за да си спомни с мъка
Залеза

*

криво вървя към съня
нежелана будност
топли клепачи мислят за студ
дъжда навън тича след чужда песен
и ние ли сме тези в които се стича нощта

с мокро тъмно перо рисувам пътеки
върху прозорците
и нито една от тях
и нито една от нас
не познава светлите тонове
не търси понеже е късно
и късо това протежение
на мисълта
в която тя се обръща обратно
но не поема за да си тръгне
*
нощта прилича на тяло
тяло от което друго тяло
трябва да се страхува
затова разстоянието
завършва картината
на която
върху тъмно платно
е рисувано
малко момиче
сипещо сол
в една тъмно-синя
пустиня
*

момиченцето, което искало да му разкажат
приказка е будно в два през нощта
боли го ходилото или дланта или нещо на което още не му знае името
там във вътрешността
срам от самия срам да признаеш болката
затова, че са те излъгали да чакаш до толкова късно
онзи, който ще ти разкаже приказка
страх от страха, че ще го търсиш още ужасно дълго
а в малката шепа солта свършва толкова бързо...

...
и отбягвам съня още малко и ще затичам надолу
където вече развиделява и ще ме чуе слънцето
...
и окривявам своите устни и мокря своите горещи клепачи
в които студа разказва че може вълшебства а остра снежинка
се смее подигравателно и се спуска стремително със капките от дъжда
и аз ли съм тази в която се стича нощта
и аз ли разказвам или и в мен е била
свитата невярно пеещи ноти -
които рисувах върху стъклата със нокти
мен ли изпратиха в тази несигурна битка с разказвача на Приказки?

*

с подрязани пръсти
опипвам отчаянието на образа
и го споделям с мъртвия цвят
и го погребвам в долината на мисълта
надолу надолу налудно стърчи
корена забит по очи във земята
с подрязани пръсти отъпквам
мократа пръст в дланта на съня

*
тесен ден
търся тайната врата
да изляза от него
от стена до стена
може би има само
една тайна
разширява се кръга на подозрение

внушавам се
разпознавам се
и се посочвам
не виждам
престъпникът все пак
това вече със сигурност
доказва виновност

тлеността
е придвижване към
линията развъдник
на пунктири
насечености
линейни вампири
които ни карат
да забиваме зъби
а после да се откъсваме
да се прекъсваме
и да се храним
от това кръвопийство
в тесните дни
гладът да бъдем оправдани
си отмъщава

батко

.....

сух вихър без нежности
прах и вятър прах и хлад
прах и никакви заличителни линии
ела ела
да се научим заедно
как да не се докосваме
взаимно да се отблъскваме
бурята която иде
не е изненада за никого
не е придърпване нито към небето нито към дъното
ела да се утаим в нищото - да останем щастливи
защото нищо не е по-небивало
от това желание - да сме нежни и да го задържаме
да възпираме разтварянето на устните
които биха изрекли нашето име срещу стена от сини бодежи
захапвам безименния си пръст и стискам

след една-две капчици кръв в ампулата "време"
анонимността ни превръща в жертва

този който не е кръстен ще се разправя с болката
този за когото още няма название и причина
появата е просто капан
уловът е само удоволствие от прицел
и последствие от мъртва плът
върви върви
вихърът е сух и силен
с всичкия прах на усилията
с финия прах на нежността
се разпорежда загрубялата длан
и отрицанието
огорчение без попечител
огорчение за безплодното аз
за бездарния никой
за кроежите на съдбата
която след всяка битка
ампутира ръката си
и остава с по-слабата

Янаки Кавръков

"спор"

"двама"

"дълга нощ"

"дъжд"

"медитация"

"сама""съседи"

"фолклорен мотив"

"целувката"

"Чуй звездата"
за художника

!

В смях и закачки отмина този хубав ден!

noise

шумът като оръжие
на безръките иначе звуци
звуци пробиват стереотипите
личността е просто инструмент на едно неизбежно усилие

за добро утро

Tumi & The volume - In a minute
download

:)

- - -

седмица след седмица
все лоши сънища
все нищо сбъднато
все случайности и разсипаност
Нир е това място в което
сме кратки и недоспали
пишем по една дума
и ставаме на планини
чакаме времето
да ни изравни със земята
ниско и равно - Нир
така започва тази година
и никаква сантименталност
не може да смекчи гнева ми
когато я наричат нова хилядна седма
и както и да е
вредете се
увредете се
коловозите са все повече
закъсненията пораждат
вече очаквани катастрофи
хора празнуват по улиците
ледовете се топят
веселете се хора
снега няма да дойде
гладувайте братя

гладни братчета и сестрички = сити народи

очите ми трудно ще се затворят и този път
толкова лоши сънища така лошо пришиват плътта
че ми иде да разпокъсвам времето от неделя до неделя
безмилостно и маниакално да преразпределям
и да говоря хаотично както умея само както ума ми подсказва

но и той е нетраен
пистолет със заглушител
първо мълчи
после оставя рани...
предател!!!!!

или просто лош сън.

O_ot_misli

азсъмкълботоотмисли и сега плувам пияно от светлината на нощната лампа аз не мога да се удавя единствено поради своята кръглост винаги ще обитавам онова което е между повърхността и дъното онова по средата водата в тялото ми бълбука и ромоли и дъждец е тя и приспивно течение и лееща се тиш-ш-ш-шина понякога

II

stealing beauty

:)

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

http://sekwent.blogspot.com/2007/01/anti-2.html

-

вътре в усмивката
грапав черен език
а под него
ръждива монета

присмехулник просяк смешник
танцува на парапета

чисто бял и дълбок
неговият портфейл
е удавник
на дъното на реката

river`s dance

>ясновидства<

един знак липсва
за да пуснеш бесовете навън
преди да разбереш че
в топлия й приемствен сън си поканил
сянката вместо нея

реката напуска пределите
тя не е дочакала твоята покана
ти не си посмял да развържеш
възлите на черната рана

...... .

пррр фффшшшшш
мокри улици ниски прозорци
в тях малки малко трепкащи очи
и искаше ми се
да вмъкна стих
но тътне само тропота
на токчета -
металните им лапички
и звука кок кок
ток ток
ппрррр фххххх шшшш
подминават коли
пълзят тротоари
и от съвсем
ниски прозорчета
на съвсем малки сгради
ги гледат човечета изненадани
дъждовната седмица
безснежния януари
и нейните токчета
които пеят
като войничета пред обсада
кок кок кок кок
остро забий своя метален ток
своя срок живот
от моя беден дом
прибягай до отсрещния завой
и изгуби се с своята малка свита
от ниското прозорче
на незабележимата ни къща
ще те запомнят очичките на моята дъщеря
а после с нея мъничко ще поговорим
как запомняме и после как забравяме
някои незначителни неща