Thursday, November 26

=======


заловен неразпитан
неразпознат гласът ти
няма да сподели
несъгласие със причините
потулен влачен дълго в гората
мъжете копаят
тунели в телата ни
пеят си смеят се
къс месо във капаните
часове на усилен труд
заровени
краката в дълбокото
главата на плитко
лесна храна
организъм за организмите
да празнуваме
жените да сложат масата
децата да мълчат и да дъвчат
причини приготвени бавно и методично
чакалите обикалят къщата
къщата обикаля селото
избира си спътници
гората в пламъци
пее си смее се

==


----

http://www.donatienv.blogspot.com/

-


обеднели днес
очите ни скъсани копчета
телата ни болница
душите може би нямат
никаква предистория
длъжници без сянка и граница
дим в нищото

1 2 3

едно две три раздвоения
несигурна в оригинала
само вглеждането, само слабия спомен

когато бе малък беше толкова лесно да се помолиш

сега всичко по-високо от теб и мен не ни е изгодно

сега едно две три копия на едно и също чувство
мислим си в нас колко много неща
а те едвам се делят на две
дори да можех да го пресметна
пак щеше да ми се струва малко
изкълчените желания наричаме алчност
и се чувствам виновна
стоя така изкривена
макар че мога да държа раменете изправени
макар че мога да държа очите отворени
аз ги затварям …и това е вината
затова че подменям видяното с невидяно
че не разпознавам гримасите на този който бях вчера
опитвам се да не го познавам

прибрала съм се една вечер
толкова уморена
че докато си събувам обувките
съм опряла чело на огледалото
и се будя така на сутринта
огледалото е бяло
и аз съм била бяла докато спя
в едно бяло отражение можеш да нарисуваш
толкова много ‘мен’
в един дъждовен ден съм нарисувала
на прозореца върху дъха си една рибка
минали дни
и в един от тях на прозорците
пак запотени
виждам тази забравена рибка
отново да се появява в бялото

това е истинското огледало
онова в което можеш да се нарисуваш
докато свирукаш с дъх срещу стъклото

но кое съм аз

и кое има значение ако не

многобройните оригинали на копието

планктон



той каза ти си машинописка, а аз си помислих (без пръсти)

ще легна
и няма да спя
и няма да превъртя
нито назад нито напред
няма да се върна в съня
където карам колело в пламъци
свистящ път
път тънък като искра
тънък като конец
конците горят бързо
конците
ни сънуват
докато горят

толкова слаби сме,
че сме способни да чуем звукът

само да се събудиш
ще побързам да те успокоя
сънуваш банални сънища
или не…
ядеш изпълваш вътрешностите
със всевъзможност
сладък вреден пълнеж
ядка ядро рак
злокачествени
като стремеж

какво значеше
че ще легнеш
че няма да спиш
че няма да ме качиш
в горящата лодка
че няма да плуваме
в река от огнени топчета
знаеш аз съм майка на твоя сън и ме е страх
да не видя детенцето си удавено
обръчи от вода белите камъни
чертежите в пясъка
колко неща ще ни трябват
а вместо нас ще бъдат изгубени в пламъка
под водата са толкова много къщи
стълби от черни растения
знаеш ли от къде идваме
знаеш ли какви сме били
когато още нямахме
тънки прикрития клепачи защитници?
‘блуждаещи’
никога сами
винаги заедно
носени от водата

който ми противоречи каза
сънищата са превземаеми
хладно и остро начало
спускам се



с к

***
аз съм Сивото Куче
с ранена опашка
и обърнато тъжно сърце
търся бели стени
с черни следи
търся пресни остатъци
хляб или някакво чувство
курабийки омекнали от дъжда
лая – же – лая
широки празни мостове
прашно в очите ми
шум във ушите ми
бягам
и дърветата също
и тъмните къщи
след мен или с мен
лишеи къшеи
локви от снощния дъжд
мои първи приятели
мои последни приятели
малки деца
големи деца
непораснали
ангели гладни
спят до мен
на пазарите
край каналите
аз съм Сивото Куче
и се сливам с площадите
с гълъбите
с фонтаните
прах и трохи
ако буквите на човеците
бяха от хляб
ако мастилото
ако водата
ако небето
ако земята
бяха едно
дали пак
сърцето ми щеше
да тупти наобратно
обратно на щастие
обратно на ‘аз те забравих нарочно
защото остарях и умирам
и не мога вече
да те храня с остатъците’
молбата на моят стопанин
да бъда Сивото Куче
което ще го прогони
със злоба в очите и с зъби ножове

… лая – без да же – лая
гладът не е оправдание
затваряш очи
и изчакваш
понякога миг понякога с дни
да забравиш
миризмата на стария
цветът на ръката му
входната синя врата
отдалечаваш се
оставаш в подножието
на сивата козина и страха

после захапката на черния дог
скимтенето
без инат без бяг без въпрос
аз съм Сивото Куче
с опако свито сърце
аз бях Сивото Куче
с обърнато меко сърце

back

гърбът ти
втурва се след теб
брои пресечките
които оставяш
зад себе си
брои очите
които те следват
надява се някой
някога да си спомни
да го сметне за важен
- припознах се в теб вчера
а той повдигнал рамене
да му каже
-не, тъкмо аз бях!
товарът… лекотата
дъжд стичащ се по гърбица
дъжд стичащ се по гръбнака

urban hour

...

нося се
на вятър се нося
на дъжда път правя
макар че е трудно
лисиците имат такъв късмет
да ги носят вълците
а вълците имат такъв късмет
да си бъдат милостиви и кръвожадни
в зъбите на вълка
или на гърба му
за нас по-дребните хищници е все едно
ако ми предложат
ако кажат ето виж не мога да ходя плячката не мога сам да си довлека
какво си мислят че няма да им помогна?!
аз дето нося на всичко аз която се разминавам вежливо с вятъра
и правя път на облаците
като им давам небето да си разполагат
и те са били хора
и те
някога са били
във вълчи или във овчи кожи
не съм дребнава
видя ли облак не го заговарям
знам по-добре от реките
от къде точно идват
и докъде ще стигнат
ако закъснеят
дори само с една секунда
имам такъв късмет
че както си вървя бодро
с птичка в уста
с лапи по-леки от пух
и душичка волна като врабче
спирам по пътя
и се преструвам на болна
мине вълк
мине малко сърне
единия ще ме поноси
другото ще ме нахрани
и пак ще си припкам на воля
имам такъв късмет!

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO