Sunday, July 30




Пътувам ...
Трябва да ида до АЗ-Станцията...
Да напълня резервоара до горе
Да сменя посоката или самоличността
Да изхвърля документите за идентификация
И да се слея с движението на светлина към мрак
На ден към нощ там където последната е по-дълга
По-разгърната в сини пламъци и обгръщащо лилава
Където Струните са пръсти на нелинейност и ти говорят
За възможната среща с ръбове твърдост за връщането като невъзможност
Където шумовете отбягват да бъдат просто шумове
Където сянката ми е широка плътна не прегъната и нащърбена на стената
Където плитчината на мислите се прочиства от счупени стъкла и сънища
Влее се в дълбочината мъжката дума влее се като острие отговор и оръжие
Към АЗ-Станцията!
Понеже в дни като тези всичко пътува всичко се сменя
Да напълним резервоара до горе
Всичко друго е следване на моята собствена изящна заблуда
Докосвам се

Saturday, July 29

нужници




задлъжнявам ли...или просто не провеждам разговора, който искам, или просто оставям съобщение на някакъв телефонен секретар - но от другите - безжични слушатели, които изслушват безплатно и не предават всъщност на никого
и така ми олеква...и така се самозадоволявам успешно, прикирто ми е и зад щорите ми е страшно добре
наизуст го знам това слънце
релефно вените ми потръпват
сърцето казва че бие
с кого се бие
с мен която не искам
с онази с която не трябва?
цялата сериозност да ми имплантират аз пак ще бъда такава
задлъжнявам ли, че не проговарям, че не желая, че не уплътнявам...не зная
просто ми се слуша звук на китара
и може би ще заеба всички нужди.
.І. сърцата са нужници привличат приличат си
смея се и си пея в последните два дни
кенефи лято семки бермуди плаж
всичко това е по старите ленти
сега съм добре в тъмния си тунел ей сега ей сега сякаш ще изляза от него и ще се облекча
ще се облекча.

Listen




снимката направи Алекс





Friday, July 28

Има светлина в страниците, не само защото са празни
Бялото отражение – белите кръгчета сутринта, след като съм притискала затворените си очи в рамото ти
„Сънувах, че съм се събудил. Това е най-старият сън на света” – казах ти...и разбрах как този сън е свършил преди хиляди години и утрини
Как не съм заспивала
Безброй събуждания свидетели възпалени клепачи
Разгърни се в самотата ми до крайност
Искам да стана пушач от устните ти
Да бъда будна без да съм уморена
Или да се уморявам заедно с теб
Не постоянно
Не често
Не завинаги
Уча се да мечтая сега
Уча се да обгръщам мига с двете си ръце като шия и да го изпивам като целувка
Вали от толкова време
Мислил ли си за полета на думите
Затова как се впускат да склопят или отворят очите ни
Искам да ти разказвам истории далеч далеч на хиляди мили от реалността
Пространство затова, което остава недоизказано
Ръкописите остават в теб
Понеже не оставям живи частици от себе си
Отсега всичко, което ще ти напомня за мен ще можеш да оглеждаш в шепите си
Докосването – това е най-съвършена форма римуване
С думи, ако искам да те погаля ще ми е трудно
Аз не те познавам
А сякаш пак помня
Леглото с телесна температура
Усмивката ти сутрин
Красиво, защото е несигурно
Защото танцуваме само мислено
И тоя ритъм наистина ръководи нещо
По –голямо от мисълта
И по-сложно от едно единствено чувство

Знаеш.


the storm is commin

и сградите изчезнаха в сгъстената бяла каша на раздразнителен мръсен въздух сякаш нещо завираше и изпускаше пара, която
стига до най-ниските прозорчета, притиска се о тях и ги задушава, разнася се над дърветата и ги прави тъмно зелени, като
зелени горящи шапки повдигани от силен вятър...
тъмно, а бяло
охра, която изскубва всички цветове пари ги пие ги
знойната пара продължава по пътя си, обезличава всичко наоколо,
несъществуващи улици се появяват ...
асфалта като черното течение на река се самоизгаря....
небето се задъхва при такава гледка...
праща кръгли ледени отломки от своя гняв
от своя денонощен наблюдателен пулт нещо замярва земята надява маска повива въздуха и иска да гледа одушени треви навсякъде иска да спрем да изглеждаме по същия начин в същите си безлични сгради
същия поток дихания вече заплашва атмосферните кръгове с пръсване
и да...вали...и да...това е градушка
света в светкавици
света без своите обвивки и отпадъци, лишен от хора, паяжини пътни възли пъпни възли всичко всичко остава ненужно когато
нещо реши и се нажежи дотам да прогърми защото не иска да търпи и да граничи с глупци които гледат отвътре навън и се
страхуват да бъдат погубени от друг освен от себе си
затова идва бурята затова вали
твърдо вали безспирно и е горещо дотолкова, че облаците се сбиват един с друг и се разкъсват
до лед лед лед и нищо друго...
асфалта е нашата река. ние я правим такава. ние й даваме посоката...и не остава нищо вярно.
само стихията е истинска съвест само тази сила която не управляваш е тази сила която те управлява без наставления просто
показва правилните реакции съвършено без алегории без предупреждения без нахлузени противогази смазващо и огнетено
мощно раздиращо небето и погубвайки земята погубени ли сме в тази жизненост която ни прави втренчени и поразени или само
безизразни мъртви погледи ни отличават от растенията от животните от смелостта като петно от стремеж оставено някога
белег по рождение ние никога няма да разберем но идва буря която знае

Thursday, July 27

:

градът - равно поле на заблуди и огорчения
градът, в който едно-две убежища те спасяват от това да изгубиш себе си

различни видове агресия
посоките са разпръснати
няма нищо по-очистващо от Гнева

...
погнуса от жената с червило, която дъвче с разтворени устни
от младежи по чехли със смешен говор, които псуват, докато те подминават
нетърпимост към болните и набожните, страдащите вербално енергийни вампири, които разказват истории за операциите и клизмите си,
страдащите тайно пасивни приятели, които се самоизоставят и търсят;
погнуса от светофарите и движението
от дъртите лелки - експерти по възпитанието,
вманиачените баби разменящи опит във влака
бял имел облекчавал
погнуса от увиснали едри гърди
възмущение от възклицания като " богородичке" и съждението, с което му опонират "в Иисус е силата", от целия православен shit
погнуса от невинни и иначе красиви момичета, които четат космополитън и им се присира от кеф заради гланца по страницата със заглавие "преспах с най-добрия му приятел"
ненавист към четящите "труд", ненавист към оплаквачките, роботите, които продават гевреци, нихилитите, които си купуват судоко, задниците със запазени места - да го духат!!!

Tuesday, July 25

дългото очакване на светлия повик
ехо в полупразна стая - твоят глас да стане нетвой -
за да го послушаш - или да се подмамиш
самотата да разсъблече навика
дрехите да не стягат на гърлото
името да се преиначи
портретът на перваза да омилостиви до спомен и безвъзвратност
дългото очакване - необходимо,
защото чрез него заличаваме приближените си,
за да се самозаличим безболезнено

отвъден глас казва кое е правилно
но не това ме плаши

това, че аз ти нарисувах портрет с моето тяло
и веднага исках това лице и тихия глас
и стойката, в която пуши то
живяло в себе си
и несъществуващо за мен до онзи момент
в развалините

аз цялата съм в развалини, но нека не поглеждат в мен
тя знае - нещо прилежно е изчаквало оня миг и ден...
кой всъщност ли?
не този.

аз се вглеждам винаги в топли очи - не мога да ги объркам,
докато не почнат да се разболяват от огледалата на зениците ми
погледите са ми скъпи и аз потъвам в тях - защото съм хоризонт
и защото съм непостоянно усещане - никаква сигурност,
връзка, която изпуска следващата...
категория безпринципност, която нормалните са обсбебени
да отблъскват
но и те имат топли очи
виждала съм как ме гледат искащи да ми дадат

тези чупливи глинени сърца - не ги давайте на мен
защото ми е тъмно и добре без смисъл и блясък

защото тази моя страна е физическа - казват й шия
и посоката й е надолу
в този тъмен коридор трудно се произнасят някои думи
ш-шш-ш-ш-шш
не ме слушай
това не са разкрития
твоят портрет е сред най-хубавите
трудно ще им е да изберат рамка
а и е недовършено

вълците и лисиците се рисуват трудно

лукаво ли е ако се измъкваш ловко
ако се допираш от разстояние
ако очите ти светят в тъмното
ако си разкъсвал безброй много пъти
в гора осеяна със капани

вълците и лисиците знаят.

но това не е разкритие

фона на всички картини е задължителен
но не това точно ме плаши

просто не искам да се старая този път
не искам да те измислям
изреченията ни се съчиняват сами
не ги искам подчинени

не искам разкъсаност в пъти
делено / извадено / равно

изяждаме главните букви
записваме дребно
отчетливо
поставените многоточия
са наистина доста добро начало

но бих пъхнала в шепата ти
този объркан компас
според който
морето се върти
земята не мърда
твърдост не съществува

водовъртеж, в който сме

там стрелките не са отляво надясно
не сочат напред
нагоре е достижимо
само ако забравим посоките

честит рожден ден;)

Wednesday, July 19

и няма значение, че се душа, нали,
че гърлото ми е бутилка, от която отпиваш
че се напиваш страшно бързо и не ме виждаш

че си толкова сам в своята сянка
и слънцето ме боли от разликата

по тялото по цвета на кожата ти искам да ближа
да не ме питаш защо обичам горчивината
която опитваш в мен

да не ме питаш защо съм ти
да не знаеш кога ще пристигна и откъде
и с колко багаж

виж аз спя под звездите
виж аз съм сама като небето, което остава винаги
фокусирано от самотници и невежи

виж виж виж ме

не е толкова лесно

защото си винаги сам с тази ярост
която искаш да наречеш любов
която искам да изоставя

аз не умея да дишам
нямам хриле за вашия океан
нямам лице за очите ви

някакъв ужасен страшен отблъскващ глас ти казва
извън е.
но ти не му вярваш
защото не си толкова силен
за да достигнеш обратно на себе си име

не не не

не чети наопаки думите ми ще ти призлее
защото аз те обичам повече от всичко
защото си миг по-голям от това нищо
защото времето е развод на ветрове в критическа възраст -
без посока и глас, без полюс и океан

о, колко си далеч
и колко много искаш тялото ми
в твоите топли пясъци,
но е мокро,
твърде улавящо мокро за теб

не я докосвай
ще я обичаш
със съжаление
през цялото несъществуващо време
побрано в дробовете в кръвта

и в сърцето ти

ще го изтръгнеш
и тя ще се усмихне
единствено тогава

един миг
обич моя
защотото
още не съм
те срещнала

Thursday, July 13

таралежи

Срязва ме силната светлина
Леко в очите ми са нанизват
Остри стрели в свода на миглите

Струва ми се че ще падна назад
Тежи ми контраста слепоочията нарастват
И се пръсват в посока на светлината
Накрая потъвам на дъното
сред тъмни игли таралежи ме носят
към своето леговище

Срязва ме мрак очите ми са зашити
Лекуват ме с тонове тъмна боя
Не знам за кой път ме обтриват
Аз спрях да разбирам отдавна
Как е започнало всичко

Помня че ме боля
твърде много, за да успея да стана
Помня, че заваля
Или се учех да плувам

Още се уча...
И още не знам
Не ме ранявай
С тази твоя страна
Повече
Твърде чувствителен
Мрак са отгледали
Със годините
Моите сговорни зеници
Смълчани и вгледани
Впити с бодлите от гърбовете им
Таралежите ме спасиха
От тебе ли?

Wednesday, July 12

в хлъзгавото подножие на живота ни

нижат се облаци носят се дъждове

в хладните брегове на отоците ни

рани отпреди да ни има са болестта на днешния ден

в голия утрешен впряг теглим заедно лято към зима

насън по разкопани пътища наяве по стръмен баир

ние винаги нещо довършваме

ние никога всъщност не спим

в хладното мокро подножие

вятър извива се в клоните
целува неравномерно
и хлъзгаво

листата на брезите
стенат неистово
и политат на Изток

може би ще вали
може би ще изляза
да се огъна в ръцете му
да си мисли, че го целувам
е вятъра в мислите ми

излез в дъжда
погледай танца им
тогава ще си кажеш наум името ми
и аз ще разтворя устни

може би

събудих се с коса на лицето
мека и галеща длан
от власинките на растежа ми
голотата под завивките
напомня топла нощ
и тъмна утрин
леко раздвижено тялото
шумолящо в пределите на леглото
и самотата си

събуждам се с лудост в сълзящи клепачи
рисувам сляпо
кръгове и луни
по корема и гръдния кош
понеже сега то е смислено
понеже света замъглява представите
а моята сутрин започна с коса на лицето...

Tuesday, July 11



Keep it Real,
Жорко :)

Monday, July 10

-----



нищо не ме заличава така
както липсата на свидетел
липсата на ръка
течението във вените
виещи се еднопосочно
сърцето е стоп
сърцето е стоп и този път


говоря за да ти напомня име
говоря ти
ти ще забравиш това име
това име сега
не би имало значение преди
нито след
нито след мен ще имам
значение
знак вени течения
без свидетел
с топла нараняваща ръка

а така ми се иска
нещо ранимо не видимо
нещо с болки по себе си
нелечимо и заразено
от мен вече
някога
сам себе си заразил
който не знае ни име ни време
който още лети по този същия начин

нищо нищо нищо като сън
не е сега
съновидение на чаршаф
толкова бял, че не вярва
в цветовете смята ги за контрасти
обезличаващи и несговорни
палитрата която не умее хармония
нещо което не говори а се доказва
е опасно за тебе
е мене

а как липсвам
в нещо ранимо и истинско

глупаво ли ти се струва
всичко това в усмивката ми.
може.

нищо не ни изговаря така
както тая мисъл прелиства луната
и тя се пречупва на две три светлини
над пустини градове гори и спящи очи
колко е тихо сега

мъжки глас
който мълчи
мъжка ръка
която спи върху дланта
на другата си ръка

нищо не ме изгаря така
както тялото ми в чаршафа
самотен мъж вече сам себе си не познава
той се отдава винаги на другите след мен
той никога не се надява
и не е мен.
и не съм аз сега

и в тази агония му благодаря
за всичко несторено
за преднамереното ми тръгване
към страната на ветровете
и ромоните
към неподвижната среда
която ще разбия с поглед
една луна се пречупва в тялото ми

Sunday, July 9

Сеферис

Спомен
И морето го няма вече.
Апокалипсис от Йоан, гл. XI


И аз с една тръстика само в ръцете.
Нощта бе пуста, падаше луната,
пръстта миришеше на скорошния дъжд.
Пошепнах: "Споменът боли, където и да го докоснеш.
Небето малко, а морето го няма вече.
Това, което през деня убият, го хвърлят с коли
зад онзи рид."
Ръцете ми играеха разсеяно със тази свирка,
която стар овчар ми подари,
защото го здрависах с "добър вечер".
Онези, другите, не поздравяват.
Събуждат се, обръсват се
и почват своя работен ден на убийци.
Убиват, както се коси, както се оперира -
бавно и методично, и безстрастно.
Мъртва е болката като Патрокъл.
И никой не греши.

Поисках да изсвиря една песен,
но се засрамих изведнъж от хората -
онез, които зад нощта ме гледат
сред собствената моя светлина.
Техният свят, тъкан от живите тела,
от голите сърца, от любовта,
която и във фуриите обитава,
тъй както и в човека, и във камъка,
в тревата и водата,
и във животното, загледано
право в очите на смъртта, която
се приближава да го вземе.

Така вървях по тъмната пътека
и се прибирах в двора си.
Изрових дупка и зарових свирката в нея
и пак пошепнах:
"Ще дойде възкресението една сутрин,
както блестят дърветата напролет,
ще руменее пак туптящият утринен блясък,
ще има пак море и пак
вълните ще донасят Афродита
Ние сме семето, което мре."

И влязох в празната си къща.





"Тези лица не ги разбирам, не, не ги разбирам:
понякога те подражават на смъртта, а после пак
светват с живота на светулка, бледен,
с усилие ограничено, безнадеждно,
стегнат между две бръчки,
свит между две мръсни масички в кафенето,
убиват се едно с друго, смаляват се,
лепят се по стъклата като пощенски марки -
лица от друго племе.

Вървяхме заедно, делихме хляб и сън,
усетихме същата мъка на раздялата,
градихме къщите си с камъни, които имахме,
качихме се на кораби, изселихме се, върнахме се -
намерихме жените си, които чакаха,
познаваха ни едва, никой не ни познава
Другарите се преоблякоха в статуи,
в празните и голи столове на есента, другарите
убиха своите лица - не ги разбирам.

Остава още жълтата пустиня - лятото,
вълни от пясък, които чезнат в отвъднешния кръг,
ритъм на тъпани, безмилостен, безкраен,
очи пламтящи, които в слънцето потъват,
ръце с движения на птици, драскащи по небето,
които поздравяват стихове на мъртви,
застанали в стойка "мирно",
и чезнеш зад граница, която не аз определям,
а тя ме управлява,
и твоите ръце, докосващи свободна вълна."



Есен, 1936


(из "Слово за лятото")

15.

Светът потъва,
но ти се дръж, защото
ще те остави сам със слънцето.

-
16.

Ти пишеш,
мастилото привършва,
издува се морето

(из Шестнадесет хайку)


Георгиос Сеферис


влизането ми в нови дни
закуска на масата - сам с чашата
само вилици и лъжици създават чифт в живота ми - не мъже и жени, не радост и скръб,
не любов и омраза...надмогнала съм ги. когато ги чувствам те са оплетени, разкъсани в самата мен и събирателни на всичко, което вече е било...да, вече е било.
закусвам сама ... кога от свободата ми са останали само огризки??
да ги хвърля ли на котките от терасата или да взема онова малко кученце, което спи на една от стените на университета...и да си тръгна с него...да не се връщам вкъщи, понеже ми е чуждо там, да не говоря с хората, понеже ми е студено с тях, да не се обръщам на името си, понеже вече ще съм безименна, заедно с малкото кученце в ръцете ми - ще бъдем скитници и съдбата ще доизяжда сезоните и сърцата ни без да е гладна, от яд, че така сме постъпили...
влизането ми в нов ден не е пътуване...то е едно безкрайно стоене на прага залостен от мислите...залостен от страха да постъпвам, да се приравнявам с другите.
страх ме е. и ми е хладно. и ми е немощно. и не ми се спори. не ми се плюе по никого,
от никого не съм доволна...никой не ми е виновен...
искам да нямам покрив - ще го разбереш ли...това може би е още една грешна/ романтична/ нереална/ глуповата/ мизантропска представа, с която живея в своето собствено време...
искам да живея по друг друг друг начин. с друг друг друг човек във вените, с подновено разголено и мълчаливо сърце...
за да не ти пиша тези думи. повече.
други думи...не искаш ли нови думи понякога?...аз се нуждая.

Saturday, July 8

poetry of life беше казал някой...


DON`T RUSH ME нигга!

Jean Grae
9th, 9th’s got them beats that you just sing to for no reason
Sometimes you got to get to know yourself
You gotta travel a little bit
Look at yourself from another perspective
So I try to do that
Come on

- Jean Grae -
Listen, there’s nothing like knowin’ yourself
Like the way I know that smokin’s kind of broken my health
Like the way I know my flow don’t make appropriate wealth
I can’t change that
But funny I’m sayin’ that when it’s money I’m aimed at
I give a fuck if you frame that or quote it (shit)
I meant what I said cuz I wrote it, point noted
I know I’m overly sensitive when it comes to, well
Just about everything
And I’m so hardheaded, I don’t need your help
Like no advice for these records ’less it’s me, myself
Like I don’t ever want to breathe if it requires assistance
Just, just shut down my system
I’m a victim of choosin’ bad love, bad luck Lucy
Every man touched seems to be a doozy and plus
I’m attached to this looseleaf, stand on my two feet
So it’s hard enough to even have to physically move me
Go ahead, try

- Jean Grae -
I know I’m on the right path
To who I’m gonna be at last
Don’t rush me nigga
I know I’m wrong and right
At the same time, both I’m the dark and light
And they say life needs everything to live
At the same time I got everything to give
Just don’t rush me
Don’t rush me

- Jean Grae -
I gotta be more disciplined
I’m listenin’ more to straight logic
Blockin’ random shit that’s driftin’ in
Age is a motherfucker (damn right)
Find myself starin’ at the little kids
Thinkin’ "I can beat ’em like a stepmother"
Creepin’ on a come up at thirty soon
But lookin’ twenty ooh
The food catches up to you now plenty
Attendin’ christenin’s of my best friend’s children
And then askin’ who’s next
And I’m wishin’ for six more wishes for Christmas or
Kids on the wish list
Or time machines to be in existence
I’m a team player, not
The dry wit is similar to Arizona weather
Say it, nigga, hot
Patent leather sole, tappin’ at my bowl
If the album’s not platinum then I’ll have to rack a gold
This rappin’ ain’t for nothin’
Unless I hold plaques so I can sit up on a boat like Colin, roll that
And you know that

- Jean Grae -
I know I’m on the right path
To who I’m gonna be at last
Don’t rush me nigga
I know I’m wrong and right
At the same time, both I’m the dark and light
And they say life needs everything to live
At the same time I got everything to give
Just don’t rush me
Don’t rush me

- Jean Grae -
See this here is the most serious that I’ve ever been
The most clear headed
My gear fetish clearly needs an accountant
So if I need I’ll smoke ’em all like Dennis Leary in a mountain
Beef’s great though, thanks for addin’ more insecurities
Just as I was findin’ my level of maturity
Just as I was mindin’ my business
Tried to murder Jean’s confidence
But lucky for me, you’re all incompetent
Road block in this, yes
I see him try to put a stop to my obnoxiousness but
I stay long winded like sayin’ George Papadopoulous
I know but I write from this heart with this
So I’ve got some things to work on
My moodiness like masturbation gets its jerk on
My fascination with the fast pace
Money’s encapsulated in my mind space like what a thrill
Past dated and I know I’m not in last place
But it’s hard to work through it with this masked face
And maskin’ tape on all the windows keeps the cold out
And everytime I’m layin’ down my back breaks because it’s old now
I yell too much, get stressed too quick
But the best thing about it, I can change that shit
And still remain who I came down to Earth to be
It’s not Jean Grae, that’s just a name, you’ll see

- Jean Grae -
I know I’m on the right path
To who I’m gonna be at last
Don’t rush me nigga
I know I’m wrong and right
At the same time, both I’m the dark and light
And they say life needs everything to live
At the same time I got everything to give
Just don’t rush me
Don’t rush me

- Jean Grae -
Please don’t make me kill you, I don’t want to
I don’t need to go to jail right now
I got things to do
Can’t be locked up man
My momma, my momma
No momma, no, no
Anyway, yo thanks man
Thank you 9th
And we had a beautiful lunch
Don’t be afraid to talk in the back
Thanks everybody for coming out tonight
Justus League ! What up Flames ?
What up though !
Flames, you’re dope
You the man Flames
*laughs* You the man
We out

xperement with no future










ниско в дъното е тази самота
за която толкова рядко
проговарям
всички сме самотни
но вече отпивам
със сламка
понеже нямам сили
да вдигна чашата
на дъното
отражението ми
в него очите ми са черни
развличам се паря се
правя си нов ден нов чай
ново кафе
премълчавам
защото всички премълчават
издълбавам пръстите си
и ги правя раними
понеже не искам
да се успокоявам със заздравели
рани
понеже
не искам
самотата ми да закърнява
като загрубяла кожа
като заличен белег
не.
няма да го направя
на дъното аз все пак
виждам себе си

=== =











Friday, July 7

critic


днес отново ще
прожектират
широкоекранна сянка
белият параван
чака лъч светлина
всяка картина
дори като мен
има нужда от оня
който върти ролката
докато другите
гледат и мразят
филма
дори да е най-смешната
драма която са гледали
всеки се хвали
с билета си на излизане
само широкоекранната сянка
ще остава в салона
да обсъжда картината
с последния сипкав лъч
пристигнал да оповести
края на работния ден
и съществуването на един
още по-тъп филм
какво безразличие
и как анахронично
подрежда се всичко
и как съдника винаги
сяда на запазено място
и си тръгва демонстративно
пръв
демонстративно същия
смръщен критик
който е влюбен
в актриса омъжена
за повърхностен режисьор
който пък страда от рак
на смисъла
който пък смисъл
се лекува хомеопатично

широкоекранната сянка
кашля прах
и диша лошо
в лицата на зрителите
последния сипкав лъч
се задавя и пада
върху главата
на самотния драматичен критик
тази вечер
една луна от екрана
лицето му бледо облъхна
и той излезе по-мрачен и тих

отвсякога.

Thursday, July 6

Wednesday, July 5

Artist: Typical Cats
Album: Typical Cats
Song: What You Thought Hops

Poetry is the language of imagination
Poetry is a form of positive creation
Difficult, isn't it the point? Ya missin it
Rockin's kinda new to me cause my true love is poetry
I don't know what you thought hops but chief I've got tall props see
This be thee rebuttal version
To mister academic who does not believe that my poems would
could should have muscles and bodies like this one
I want my poem to be brazen and long legged
and squash mud under a hard yellow heals wicked gravity
I wish to leave this lab of brains swishing in jars
and write poems that shatter glass with undeniable bodies
I want to be a word that wants to be a sweating brick
so drink that through your pointed teeth and critique it
I want to be the strophe that strokes the ear in salty heaves
a spine that bends and works like the dance you shut the door to be
Listen to me, with your hips
Clutch this line in the fleshy grip of bold thighs
Eat through your ears and drink through your pores
and if you see me splashed across a page
Know that a leaf is a tongue that you wear to make love
to a voice not your own, eat this poem
Floss with the barbed length of a simile
and scrape your tongue across the living verses
bristling skin my I is just my I I promise
I believe in closure but not in hospital corners
the way first principles are real but untraceable see
God is meaning, means becoming, means I knock before I come in
Means I wriggle through the riddle of the flesh to out sweat it
Means I wear my impertinence upon my fluttering lip
My refusal to bow out to some abstract curtain
and exist backstage by the sandbags and pulleys
Hell fucking no! I exist to be seen
to see and be seen, to push my I to the thou
Because the premise of my rhythm is the un-apologetic
emphatic insistence of the declarative sentence
That's right bad boy, I am I is I be, fuck you.
I can speak about myself and rhyme in couplets if I want to
I am I is I be I do I self I delf I solo I dolo is is is is I I I
Am my mother's talk stories from beginning to end.
Listen to this poem with your hips..

Yes it's Denizen an exhalation of breath
and these Typicaaal Cats will make the session start fresh
Yes it's I grip tight the lemon scented mic device
these Typicaaal Cats will make the session start right
See I was born with two tongues but no green card
my skin marked by the immigration narratives of my people drifting a-part
Of the two worlds I reside in the high yellow phantasm, of an undiscovered future
I am to breach the chasm between my mother's memory and my hazy prison I so knew
Languages off the scraps of my hand-me-down clothes
I grip with ten toes the type or types are putting fact in funk
deliver colder than statistics, bubble hot like a Cali trunk
I dwell in the fertile valley between ghosts and history
subvert the dogma lefty-loosy righty-tighty every time I speak
Conjunction junction what's ya function my assumption
that the fearful face of my future would fall and then my punching is in question
Ghosts grip my chest and I can't breathe
panic brings my chinky eyes wide and then I can't read
Roll and I tumble and I cry the whole night long
roll and I tumble and I cry the whole night long
But my creator calls the human out the thinnest of the vapors
I tease the story out the blankness of the paper
I can weave a family out the scarlet of a sin
and write the world in which my seed will be at ease inside his own skin
See Miss Liberty stagger with evictions falling out
I tap with two tongues against the inside of my mouth
Had a date with assimilation, but I stood her ass up
and made love to the multi-color features brimming in my cup
Because the end comes quick, ego says quit
I say work is love let my body be a brick
Because the end comes quick and ego says quit
I say work is love let my body be a brick

Yes it's Denizen an exhalation of breath
and these Typicaaal Cats we make the session start fresh
Yes it's I grip tight the lemon scented mic device
Typicaaal Cats will make the session start right (see uh uh)

Tuesday, July 4

армия от звуци
тук са
завръщат се
армията от звуци
тук съм завръщам се
тръбачи с бели лица
свирят възторжено
тръбачите с бели лица
свири свирачо възторжени
армията наближава
звуците обстрелват
тълпа поема снарядите
войнствена музика
на онемелите
армии звуци
без амуниции
връщат се
от бойното поле
стари лъкове
окъсани струни
разкривени тимпани
пробити чинели
хармонията мъртвее
без диригента си

monolake - static

анемия хладно ръце настръхнала е завива се ляга очите обръщат се в топлите дупки топли гробища за сънища за случаи за които да си затвориш очите в две димящи очернени ниви
разорани мисли искат дъжд но е сухо студено горещо е само лъжливото й усещане лъжливият й допир жена самотна с блуса който се носи в стаята тъмна като в казан с черешов сироп току що разбъркан гъст нов в който се давят езици желаещи и бездомни едно влажно сърце ври в гърдите набъбват часовете му за да се свършат кафето помага кафето по много помага помага помага все така стои затворените прозорци канят нощта пъдят дните и пак всичко това дължи страшно много на часовете разликата в кожата й се увеличава белотата бяло лице бяла шия бял скършен смисъл плът плът плиска се по ръбовете и избелява в кръвта избелява винаги челото потъва навътре главата се стяга призлява пристяга ровейки вричайки се тя ляга ляга ляга иска да се раздвижи да спре трепета тропота трип на война срещу литературната история срещу видовете критика срещу видовете писане на независимо какво само да е зависимо
тежи й участта тровители мърша несвяст сън допреди този свят беше красива потайна и умна сега е само стон пресипнал и огорчен досега само това това е само това

Monday, July 3

VAST

FLAMES

close your eyes
let me touch you now
let me give you something
that is real
close the door
leave your fears behind
let me give you
what you're giving me
you are the only thing
that makes me want to live at all
when i am with you
there's no reason to pretend that
when i am with you
i feel flames again
just put me inside you
i would never ever leave
just put me inside you
i would never ever leave you

Sunday, July 2

стаен ужас

дискретен
тих ужас
стоварени
дървени
въглища
надежди
за обикновените хора
топлина
за студената зима
припалки
за измръзнали
избързали
нарамени
до грохналост
човеци
спотаили
страховете си
и разгърнали
радостта от живота
като покривка с трохи
а в нас
се трупа
като първи снежец
някакъв ужас
някаква сила
сипе крясък и шепот
език гърло немощ
немеем насилваме
изговаряме
своите пропасти
там изхвърляме
цялата тежест
върху крилете си
я понасяме
в посока
към пъкъла
вътрешен дом
на всяка
мистична наука
вътрешен свят
на всяко
жестоко дете
несъумяло
да даде нежността си
на своята майка,
на своето куче,
на своя приятел
ненамерило
тази играчка
която
единствено
стопля сърцето му
стихнал ужас
спящ под леглото
зашит с дрехите
като струята от чешмата
с която си миеш лицето
и се ослепяваш
за една стотна
от световното време
което направо
би те разкъсало
ако знаеше
че правиш това
да избистриш погледа
да се откъснеш
от ужаса
унеса
присърце
взимаме
приливно
ни го взимат
ужаса
унеса
любовта
зад стената
на съществуването
е скрита
друга стена
разбий ме
и ми дай
мира
и ми дай
свят
в който
те има
поне за малко
но да те има
без стаеност
без ужас
стихия
не унес

3 - 5 5 - 4

все още не съществувам,
а може би съм просто
разменна монета
на часовете

---


сърцебиене
горчиво кафе
неувряло
нарисувах си кръг
но е толкова сплескан
от едната страна
че започвам да мисля
за всичко така
неправилно очертание
нарисуван смисъл
навалица - дъждовни капчици
по перваза обсъждат
последната локва
един такъв кръгъл
изкоп
неправилен
събирателен
събуди ме дъжда
тази сутрин
Бен е все така разбиращ ме
все така дрезгаво разговаряме
и се рисуваме в неправилини
кръгове
събудих се в мрачната утрин
7 ден от моето ново раждане
още съм трудно подвижна
още съм много малко осмислила
още не съм се събудила

headstall

аз съм зъл към теб и те мразя,
защото ме караш да виждам
своите дупки в душата
Аз съм тъжен днес и плача,
защото усещам, че те изпуснах
и пропилях мига.

Използвачски сълзи
Не мога да видя цветята,
не мога да вкуся храната -
аз съм празен...
И няма шанс да се върне
това, което успях да докосна за миг,
защото аз не мога да бъда щастлив.
Използвачески сълзи

Явно съм сбъркан жестоко,
когато са ме измисляли.
И все ме гледат отвисоко
и никога не съм сред другите
Никога не съм предпочитания
никога не съм приеман.
Никога не съм открояван,
защото съм използвач
и плача
Използвачески сълзи сълзи сълзи

Saturday, July 1

искам да се изтрия с една дума
да се забърша от монитора, от стола, от насладата, с която
слагам сол в разраненото си око, неразбран топъл плач винаги никога наяве
всепоглъщащо ли живея или не ми вярват, че ако дишам, то е за да се
избърша с една дума ... музика, небе...в развалината и отвъд - живота ми се рушеше
в очакване на слънцето, което целуна гърба ми и ме отпрати
още паря в нечии ръце и още ще бягам от тях
по много и жестоки начини, защото искам да се изчистя от това неодобрение, от тези
чужди опасения ...с една дума - дишам, за да бъда забравена...

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO