Wednesday, February 28

-

"видим свят и дивен свят невидим"

Азбучна молитва

Tuesday, February 27

---




недоумение - инстинкт от първа инстанция
изглежда спокоен и този следобед
но чувам пчелата която се е прибрала
в ухото му - не за да си почива - не за да спи
безспирна и работлива е задната мисъл

лежи до мен и гледа нагоре
лежи до мен и не слуша какво му говоря
- - -
развързва се сам и дебне периферно погледа ми
- двоумиш ли се нещо питам
- недоумявам - ми отговаря
- безум да се прекръсти на недоум
би било глупаво - засмивам се аз
и премятам крак върху крак
- не ти отива - изсъсква той
а аз прегръщам коляното си и го целувам
- боли го за твоите целувки
- Артрит, замълчи, теб те слушат
единствено старците, защото
пчелите в ушите им са умрели

- без опело?

-какво?

той ме пита
как погребват
хората пчелите
в ушите си
а аз му обясних
че много пръст и съмнение
трябва да се натрупа
до безразличие
и до втръсване
- във всичката тази пръст
не покълват ли
- не, пчелите се друг вид
растенията и пчелите
са като различни по вид
идеи
- и какво им е различното
- нямам идея

той лежи до мен
и мълчанието му
сантиметър по сантиметър
секунда след секунда
се трупа като къртичини
по тялото му

аз се обръщам настрани
и гледам нищото във прозореца


- риголето

- какво?

- това пее пчелата в ухото ми

( проклятието)

- застреляй я

- нямам свободни патрони
само два
един за теб и един за себе си

- ами ако...
след тях
просто не заспим
какво ще правим

- не знам...
ще се превърнем
в тунели
за слепи животни

- алеи за самотни червеи
как ти звучи
чудесно - меланхолично и плъзгаво

- просто посоки

- недоумения
на обезумели

Monday, February 26

inside the mirror




















=>




- ---- ---- - -

тишината е люспеста
когато я обеля
с раздразнение
като кожа
чувам
жизнерадостна музика
усилвам я
тоест
създавам
нова кожа
постепенно
я намалявам
пак лющя
счупени звуци
ридим
който вече сте чували
изненадани са само
стъклата които
потреперват
развълнувани
от вибрациите

рязко
спирам
по пръстите
на тишината
вече има ранички
червени и лигави
оставени от
смучещи сетива
с постоянно
растящи желания

в къщичка от гипс
оцветена с бои
прошепнах една
песен
сега
с миниатюрна пила
стържа стените
и остават бели прашинки

нито следа
от топлия
дъх с който
пеех
последствие
от раната е
липса на белег
спомен за
тих мазохизъм



Sunday, February 25

` `

Friday, February 23

:)

ти си пред мен
аз съм зад теб
представям си
малкото селско автобусче
което ни клатушка
"друс друс конче
конче вихрогонче"
пее жената на детето си
до мене
аз си мисля
за косичките му
как се повдигат
във въздуха
като златисти
стръкчета
с калинки по тях
и фибички
от които
все някоя
ще се изгуби
по пътя към вкъщи

ти си пред мен
от време на време
докосвам гърба ти
случайно
докато се изпускам
от дръжката
на седалката
това не е
одобрително
потупване
не го приемай навътре

представям си
как още не те
познавам
виждам
само врата ти
раменете
в черното яке
ръбовете
на шапката ти
и се облягам
назад
облегнат
по-лесно
е да мечтаеш

размазването
на картини капки комини
в прозореца
дъждеца ситни
и позира на момичето
което фотографира
очите му не са сини
пръстите му са бели
и съсредоточени
на спусъка

облягам буза
в стъклото
и ето че
капките
текат
по лявата
ми страна
но само
външно

когато спрем
ме вижда
едно момче
което си заминава
и вдишва
морски въздух
от солта на моята фантазия

усмихнало ми се е
а аз гледам към теб
стойката ти
главата ти
която се извърта
лениво
наляво-надясно

мотора
шума
на локвите
в
малкият
автобус
звуците
се натрупват
като в малка
латерна
мелодията
е подредена
в ума
на този който
я е задействал

усмихвам се
тогава ти се обръщаш
и ме познаваш

;)

click to download the album

fresh new voice
from
label

Thursday, February 22

Lisa

птиците


Александър С. Захариев

***

Човекът с калинка върху
рамото и пръстите
му на звънчета
вътре косата на майка ми
пада на снежинки
по раменете
аз и Освалд ще заминем
със старата кола
под мостове и кули
а реките тези пенливи
същества ще съпровождат
кръвта по пътя ни

Първият ден

моят радостен вик
е въжето опънато
тези струни, които
дебнат своята мелодия
тя предполага че е
свещена -
джазовият въздух в
бара на бляновете
плавната му походка е
съблазняване
танц от тела на котки
по мозъка на сънуващия
сякаш кожата по
тялото му е многоцветна
и от кадифе е
шапката на раменете му


Тревите
пътеки от пролет
минали през пясъчни
замъци в скалите
където е само окото
на господ
синьо и дълбоко





Приех да уча в този
град , където спят
телата на скулпторите
и от гроздов сок
се къпят очите им,
където витае разума
и пияни двойки се
къпят по плажовете,
където нощем е тихо
като в гробница,
за да мога да бродя
с глутницата си чакали
по пътищата

Синът на залеза
е побеснял булдог -
пали и беси
и невинните опорочава
с устните си на монах

Освалд знае всичко
той е безкраен като вселената
също толкова надут , самодоволен
и неучтив

Освалд ми е приятел
моят ангел- хранител
звяр готов да умре
във пропаст,
мълния поразила сетивата ми

Wednesday, February 21

at heart

лягам

съблечена вече и бавна още
колкото да изтрая цял един ден
в който започвам да си притварям очите
после нощта на прага -
водопада на цветовете отвъд


събуждам се без възглавница
има само едно нещо в мен
което ме спасява
от студенината на чаршафа
цветно малко парцалче
разшита част от Страната на сърцата

vision: EnSo

Saturday, February 17

^

дри...дрибъл с тела ли умееш
по-добре просто да се прицелваш
по-добре да улавяш кръглостта
на ръцете когато намират пръсти
за да се слеят
дри...дри-дуелираш ли се с телата
или ако умееш различно нещо
защо се чумериш в неделя
кажи ми защо понеделник
не е свързващ мост между градовете
на дългите дни и ръцете стиснали камъче
по-добре е да се прицелиш

^
главозамаяни статуии
тръгват посред бял ден
да изоставят местата си
разпръсват листенцата от венците
вече изсъхнали вече трошливи
изпълнили задължението си

камъните се поздравяват
много вежливо
макар да не могат да се усмихнат
някой е желал те да вдишват
белите дни и погледите на минувачите

ниските дни

статуите танцуват
пияни от студ 
забравят кого представляват
олюляват се 
тръгват си с бавни крачки
слизат от пиедестала
откъдето понякога
е толкова трудно
да се премълчава


търпението умира
окаменява чертите
търпението събира
недоволството на тълпите

дадох на статуите 
вино-нетрезвена мисъл
и сега те танцуват
около мен и навсякъде

бавно плъзват
по калдаръмите
екот на стъпки
по тротоарите

около живите
и след живите


Thursday, February 8

------

рикошет
изстрелвам го в облизаното стъкло
огледално
то се блъсва обратно в гърлото ми
езикът затваря
езикът отваря
езикът си замълчава
точно когато
и заради когото
е невъзможна точност
но си тласък
и аз го разбирам
(помислям)
понечвам да си припомня
но не мога да си поема
"течността между
двата листа
на плеврата"
не мога да си поема
въздух
да си посегна ли
сега или когато
вдишването
ми е останало
като за последно
течността обуславя
вдишване и издишване

суха риторика
сухо слисване
сух отговор
на засъхнало питане
останало по устните ми
и пръстите му
ще ме забършат
като за малко дете
ще се погрижи за мен
и ще ме отведе
на място
с по-чист въздух
ще ми дава да пия
вода и ще опитва
преди мен
дали е твърде студена
и ще измива очите ми
ако се разплача за нищо

думите се влачат
и телата им се окървавяват
думите на арената
нахвърлят се първи
на зверове и нищожества
нахвърлят се цели
в пастта на случая
и ги поглъщат
така още жизнени
топли и разранени
и ги поглъщат така
че да се забравят
сред звъна на железни челюсти

обезопасено време
непобедим звяр
разноглед оръженосец
се спъва в копието
на настървен господар
а после
падането
трае секунда
животът е по-кратък
от този миг
животът
който прекарваш
така несъзнателно
с преоблечени страхове
на арената
или сцената

всичко изчезва
и всичко се появява
огледална врата
с нагорещена брава
стоях пред нея
и мислех
че стрелям

връщала съм всичко
обратно
изблъсквала съм
целия тласък
навътре

рикошет
после
сух спазъм

Wednesday, February 7

-




Jeana Sohn

Tuesday, February 6

д

Дри се събужда за своето нощно ходене
Диша тежко по калдаръмения баир,
глезените й пукат, косите свистят около ушите
Тя упорито си пее - шептене, скимтене, издишан
сив дим и песента свършва до филтъра
Дри фризира с поглед листата на дърветата
и ги прави да трептят, да докосват най-крехките клони
На върха на улицата изважда от чантата си
оранжева тухличка, слага я на земята и сяда на нея
...гледа известно време небето, пуши седмата за деня
цигара и скрибуца със устни - така котките(непривично послушни) се подават от своите скривалища
наобикалят я и подушват
Дри разглежда опашките им, избира си някоя с тъмно връхче хваща го, а после бързо го пуска
На мига всички котки (все така послушни) се разбягват уплашени и се скриват обратно...коя откъдето се е промушила
Дри изсумтява, облизва горчиви устни, посяга към тухлата и промушва един по един пръстите си в деветте й дупки...Това е нещо като ритуал преди да я прибере на черното дъно между две дръжки
После баира надолу, думите от песента сами излизат от нея и тя диша навън, и се гали в мекия въздух, който не може да й се наслади напълно, понеже тя си измисля, че бърза...
Разрошена с разкопчани каишки на сандалите Дри извървява три прави гладки улици съвсем бавно...
Небето се отваря и се пълни със светлина само за нея, после праща тъмен горчив облак, който се вълнува от интимността си с луната и я прикрива за дълго.
Дри се прибира...Край на нощното ходене; Сън - начало на нова песен

Saturday, February 3

Haiku D'etat

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO