Wednesday, June 25

-- - -- - -- -

трябваше да държа под ключ в една тясна стая жълтеникавите рокли
които не обичат да крият нищо
да ги държа в единствената заключена стая
и да си повтарям, че тази врата не бива да се отваря заради никой
в ничие име, заради ничие сходство с мен и думите
пожълтелите стари кубчета захар да запълват прозорците
подреждах внимателно

правех знак за тишина на роклите и спирах шуменето им

в жълтеникавите рокли понякога влизат и птици
птиците не обичат ципове те обичат зелената подплата на роклята
и момичешки колене като клончета на млади дръвчета

...

напразно пръскаме с отрова, което искаме да запазим
напразно сме отглеждали плодовете на любовта си като тайна овощна градина
напразно сме обикаляли нощем зидовете и сме шепнали имена в процепите между старите камъни
кажи ми напразно ли пия чая си в този час на нощта и напразно ли оставих ключа
да убива в обувката ми
любовта към болката не е никак нова загрозявала е не само моите истории дишала е не само с моите дробове но обича да се повтаря, а за тия повторения има безброй много помощници жени, деца, самотни мъже, несамотни жени, баби и дядовци, котките и кучетата, пръстта и небето те всички обичат да бъдат прорязвани
небето си казва - ще заключа този облак
земята казва ще заключа това семенце
кучето казва ще си заровя това кокалче
жената казва ще си запазя ризата му
мъжът казва ще ме носи в спомена си
и самодоволно наивно плиткоумно и дълбоководно си вярват
стаята е все още заключена ключът тежи в обувката ми
но му показах къде са казах му ето зад тази врата са жълтеникавите ми рокли
които не обичат да крият нищо
след признанието си все се питам ... защо ли ми беше тази горчилка в чашата
която остави след себе си с безлична усмивка и молба да я доизпия....

Thursday, June 19

........

пианисимо в очите
прескочена страница пръстите (ти) бягат от мен
подражаваш ми
на което ще се усмихна вяло
като ми на ла много бавно и много сдържано
нито една от тези чаши с газирани сладки неща не съм (аз)
залагаш напразно
няма как да тръгна напред към (теб) това е обратният тигел на полата ми
до глезена, до коляното, до бедрото - все едно е
лято е и никой не забелязва докъде мога да стигна насилствено във пейзажа - оредяла гора с много ръждиви капани
горките зайчета, горките пудели в цирка, горките питони, горкият стар акробат който прави
салто само във въображението между сключените си вежди но как само се завърта в тежкото си палто което поне за секунда е бледосиньо трико
раиран като сън ме разкопчава затворникът в мен се привежда като светлина идва като ден не чете нищо не съжалява за нищо не обича никого или почти никога ..
в сгъвките на стари мотиви опитвам се да легна удобно да настаня сгъвките на коленете върху твърдите лакти на вечерта която започва преди мен пред-сказуемо-то
с тази празна от смисъл усмивка ще загубя даже на брудершафт ... ще се олея и струйката ще наводни пъпа в мекия ми (напоследък) корем ...
мечтая за тихото време
нещо като паднала платноходка по средата на морето - в случай че морето има истинска среда и въображаема плътност...........
диктувай ми с ръка кога да спра
и понеже знам че нямаш желание да го сториш
ще те симулирам сама
още дълго знам че ще издържа - тази бисквитка на въздържанието е ужасно корава
но какво да се прави да гризкаме докато ни държат зъбите
да си гризкаме и да не се глезим с мляко чай и канела
гъсто пианисимо меко ми меко толкова че да те заболи под лъжичката

понеже си лягате твърде рано за да ви го разкажа
ще си го напиша под линия

л и н и я

днес в автобуса седях зад един мъничък дядо
в синьо дочено сако и малка бяла торбичка в ръце
дошъл в града за да провери има ли място за него в старческия дом
защо пита кондукторката няма ли кой да те наглежда
забравиха ме каза той сякаш беше нещо ужасно естествено, лесничко осъзнато
разплаках се зад гърба му и беше глупаво защото какво има да плача
за нещо което си е така
а дядото изрази надежда че ще го "пущат от там" за да наглежда къщата
понеже там е оставил едно куче и едно котенце
"знаеш ли какво котенце имам, ей толкоз малко"
и показа една шепа
а кондукторката се отдалечи за да продава билети.

Monday, June 16

----- -

киселото в устата едва сега започва
каквото и да преглъщам все ще е така
дори да започна да преварявам водата си като на бебе или като на болен -
знам, този вкус ще остане
езикът ми е потопен в него като в лютив сос
и се гърчи по инстинкт и се кваси с него
има и нови инстинкти
даже да се залъгвам че всички просто са си били в мен
или в телата на телата на тези които докосвах
опровержението дойде един ден
стоя срещу мен и не ми позволи да си тръгна
опитах да оставя устата си суха
правих кафето само за да усещам мириса му
но зависимостта победи
зависимост
не навик
навикът е нещо долно
зависимостта се разхожда по ескалатора само нагоре
слиза стъпало надолу само за разнообразие
и пак тръгва
тя върви и в същото време друга сила я движи за да стига тя по-високо
но киселостта остана
лежах и заспивах с нея
сънувах че се будя и устата ми е пълна с малини
нищо друго малини сладко червено бузите ми издути
и ме е страх да преглътна
събуждам се със същия страх
движа се с обонянието си към най-сладките плодове, които оставят най-кисел вкус
изкупувам ги от пазарите, разорявам се, после викам кварталните хлапаци и тъпчем
омекналите от горещината портокали, праскови, ягоди и малини
децата се смеят аз плача
те и на това се смеят
аз и от това плача
от косите от очите от устните от гърдите зелен кисел сок се стича от мене

Sunday, June 15

Monday, June 9

!не-приказ-но?

ще вляза в къщичката му
ще ям от вечерята му
ще спя в легълцето му
само да не се прибере
и да не попита
коя си ти в къщичката ми
кой е ял от вечерята ми
кой спи в легълцето ми
от това ме е страх
с това живея
колко пъти да не ти напиша това
което трябваше толкова пъти
да премълча с поглед
и ти щеше да знаеш
че аз вече съм в тази гора
и вече почти знам
как да намеря пътя до теб

маша е сама
трите мечки играят крикет
и никога няма да довършат играта
елиза е сама
шие ризи за своите братя
щях да съм по-спокойна ако можех да шия
ако в ръцете ми имаше коприва
а не само празно и уродливо
но колкото и предупреждения да получа
аз пак ще отхапя от ябълката
пак ще разреша косите си
пак ще предпочета колана който ме стяга
ще си купя смъртта с усмивка
и дори ще се издължа до най-дребната си монета
после ти ще ме видиш
и няма да ме познаеш

защото когато влязох в къщичката ти
когато седнах на столчето ти
когато пих от чашката ти
когато вкусих вечерята ти
когато заспах в легълцето ти
теб те нямаше там
ти не се върна

трябвало е
много отдавна....

she

с устните беше нежна като лешникотрошачка
само пръстите й бяха толкова тънки, че като свиреше на пиано
натискаше черните клавиши защото повече й прилягаха
панделките й, глупавите й фиби, накъдрените копринени чорапи
нищо от това не можеше да ти хрумне да гледаш
само устата, брадичката

тя беше от ония които гледат мъжете
не в ръцете, не в краката, а между очите
точно там
в онази точка
всеки неин поглед беше изключителна игра на дарц
без грешки, без неточност и без потреперване на нито един мускул

тя ще се смее гърлено и пак ще ти се струва тиха като пролетен лист в ден без вятър
вирнатите й гърди винаги говорят с всички еднакво дружелюбно
сякаш отваряха книга и казваха отгърни на другата страница, сега върни, прочети първия ред, после последния, докосни в средата, после в ляво, в дясно... и така до безкрай
в случай, че успееш да откъснеш очи от тях

още докато я видиш започваш да чувстваш неловкост
както когато в бързината обувката ти се е развързала
знаеш, че връзката се влачи след теб, но нищо не правиш
плашиш се от мисълта, че ще паднеш, но нищо не правиш
просто вървиш
така е и когато я видиш
сякаш ей сега ще забиеш нос и ще шурне кръв по чисто новата бяла риза

усещаш болка в клепачите от втренчване в баналните й бижута - верижка на ръката,
кръстче на шията ... обеци с камъни, лъщящи на слънцето като теме на плешивец,
ту грубовато, ту гордо...сякаш блясъка не беше липса на образ,
а кой знае каква съществена част от външния вид....

имаш чувството, че не рокли, а пауни държи в гардероба си
грубо сношение на цветове по нея..приковаващи
очите й бяха пъстри, ако за пръв път я срещаш ще решиш, че са различни
като на зла дворна котка, която винаги е сита и винаги недоволна от предложената храна
такива очи - които те притежават и ти внушават, че не си достатъчен, че си малък

сякаш сам подгизваш от потта по шията й ... но си готов да й се кланяш, да я целуваш,
да си вътре в солта, в пигмента на кожата, да се отделяш от нея, само и само за миг да си вътре в нея....
докато не изпищи и не те нарече нулата с която завършва общия сбор точки
спечелени от играта на дарц ... докато не те целуне с уста нежна като лешникотрошачка
и не се смили над теб...

а-я

засадата е разкрита
преглъщам насила от горещия въздух
мълчанието е доброволно
железните скоби на усмивката която не ми се усмихва
лекарството в чашата с бяло на дъното
споменът за горчилката
всеки час е течен хинин
железните скоби скърцат
кой пълзи като куче в тъмното
кой се милва в ъглите
горещи капки кал избиват по челата на да и не
част от земята която не съществува
атлантида на миналите векове сега се издига
и танцува валс на изгубените отдавна битки

бой кал кучешки бяг
пир на плъхове
лицата ни са ловци на сажди
познаваш ли ме
защо не ми се усмихна
това което скърца в ръката ти злато ли е
не...не тази усмивка чаках
не това да
нито това не

картата на врага е в мен
сега ще направя ръкавица от нея
ще се изплъзне
или ще я хвърля
дишам горещия въздух

кучешко скимтене
човешки гъдел
доверието е приклад

...
най-сетне се смея
най-сетне носи студ слънцето
няма лекарство в чашата
с откъснати от ръкавите копчета
дните са в паника без своите униформи

бягайте кучета
гората е обградена
от собствения ви лай

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO