Thursday, January 29

-ж-

ние сме пожелали нещо
в леката сива мъгла
едно малко желание
пътува пеша
спира и гледа реката под моста
спира и никога не се оглежда 
встрани
само нагоре
и само надолу
забравили сме да му дадем съвет
забравили сме да му кажем 
внимавай малко желание
този свят е малко опасен
и то хваща деня за ръка
и се милва в нощта
без да знае какво има напред
без да пита какво беше 
назад
назад
бяхме ние
непредпазливите
разтреперени от липсата на послание

пътят ...пътят... 
непознаваем 

да запомним
кога сме изпратили
малкото си желание
по широкия свят
защото света се стеснява все повече
защото малкото смело желание
ще трябва да се справи с това
разпадане и стесняване 
вместо нас вместо нас
а после е нашият подвиг
да спрем да го чакаме
да спрем да го чакаме
да се превърнем сами в малки желания







Tuesday, January 27

Monday, January 26

жълтеникавият прах оставих от пръстите
глиненото човече което ти направих насън
сега разхожда кучета в ню йорк
жив човек с красива приятелка
малко джобни
той е най-добрият ти приятел
а аз дори не съществувам още в живота ти
хубави подаръци правя ще кажеш
зимно ми е да се усмихвам
а и под толкова одеяла
на кой му пука за усмивката ми

заспивам на бъдни вечер
насред празничната вечеря
с пудра захар по бузите
колко хубаво е да можеш да готвиш
да познаваш датите
да знаеш колко ти е часът
докато едно детенце
още не познава часовника
и се спъва в циферблата на времето
толкова нехайно
че ми иде да затанцувам
легнала в безкрайното ми легло
леглото ми е пасаж
който си отбелязваш
но още не си стигнал до мен в тази книга

ще дойде пролетта
и ще ти се усмихна отдалеч
и ти ще тръгнеш
ще тръгнеш за мен

то е заветът на слънцето
оставен за неговите синове
и синовете на техните синове
да тръгват на някъде

не е случайно
че един мъж стои сам
и мечтае да поеме по пътя си
не е случайно
че едно момиче
тънко като бреза
очаква
и трепери с всичките си
листенца на вятъра

никакви случайности не затварят кръга
те само го разширяват с ръцете си
заглаждат го и го прекъсват в танца си
защото случайностите...
са самоуки танцьори и музиканти

Wednesday, January 21

-

една дължина и една ширина
винаги отмерени разстояния
затова което очакваме
ти си моето слънце
аз съм твоята светлина
слънцето обикаля света
светлината се ускорява
между усмивките и малките да и не
между тъжното аз и те
между листите бели между думите почернели
разстоянията в които ще вярвам
в които ще се съмняваш
в които ще се протягаме
по едно и също време
на различните краища на луната
в едно изречение са огъня любовта и примката
и не се разделят
само ние ще се опитваме
да направим каквото не можем
само ние ще се отказваме
да пишем сърцата си на един ред въпреки че то вече се случи
въпреки че ще го видим
с очите си и ще ни заболи
от светлината на болезнената фантазия
как ние сме и ние не сме - да, мое слънце, винаги по едно и също време

--

че няма сънища за равносметка няма пространства за равносметка
защото тук аз ще потъна там ти ще се изкачиш и няма да има
нищо за което да кажем така е щом всяка стъпка е смяна на местата
дните вдлъбват като очи на риба и не можем да дишаме за да правим
равносметки малки изцъклени заключения допиращи се познания
ако станем едно ако станем едно ще започне деленето и пресмятанията
ще станат безкрайни нямаме времето затова нямаме времето да получим
пир на думите пир пир на сърцата разточителен дълъг в дългите нощи
когато си приличаме като близнаци и като вода в едно и също изкуствено езеро
да си тръгнем от себе си за да се съберем в нас и пак ще бъде жажда завинаги
и пак ще бъде леността да приготвим онова с което ще храним очите си
ще го чакаме ще се придърпваме ще си говорим тихо на най-шумните улици
за да обикнем факта че никога не ще се разбираме
едно не разбира по-малко от едно
едно не разбира по-големите си братя
едно е само
малко в голямото
ръка в друга ръка
очи в други очи
няма време за равносметки
не затова дишаме

Tuesday, January 20

-

целувките ми - сенки които пълзят по тялото ти в късен следобед
часовете сe нижат като дим и танцуват защото ще си отидат завинаги
от теб и мен за да се доближим аз и ти за да се доближим е всичкия този дим
сладкият сън в който ти с мен пазя под езика ми
запомням твоите думи за да запомниш моите думи
за да се помним като в книга която чака да бъде отворена заради съкровената тайна на автора
заради една прашинка
шанс
да бъдеш
освидетелстван
прекъсван с целувка
поглеждан с любов

свежият дъх на началото - мокра ръка в тревата

слънчевите зайчета искат да заживеят в нашата стая

Tuesday, January 13

\z

а е зима
зима
като на тръгване
като зад завой
като отбой
след примирие
или малко преди
много малко преди

зима е
две кучета на белия хълм
ръмжат
друго което минава самотно

те са две
не вървят
само гледат надолу
белият път на врага
който носи глада на гърба си
безропотно
...

моето име е отстрани
и моето тяло е отстрани
и от никъде аз не чакам
и от никого аз не искам
онова което ми трябваше
износих на сън
сега
е празното му припомняне

...
езиците пътуват
на вълните на един език
на крилете на друг
въздишаме по полет
който не се състои в телата ни
тела като в зле експонирана снимка
тела като малки овощни дръвчета
а дръвчетата не летят
макар че имат много криле
и много надежда

колко може да остарее една птица??
мислех, че за да летиш
трябва да си току-що
изхвърчал от гнездото
от покрива
от комина на къща

...
очите се лющят
като остаряла боя
в стара стая
и като падат нищо не виждат
боята била синя
боята била жълта -
не виждат
падат наопаки

-
пейзажи
а в тях плевели
нещо държи ръката настръхнала,
че не може да се промъкне
през рамката
и да ги откъсне...

---

нещо иска да ме отскубне
от болните кръвни телца на съня
от личните ми имена
от филтъра на нощта
от огледалата ми
от копчетата на панталоните

нещо ще ме отскубне
ще ме зашлеви по врата
ще падне отгоре ми
дъжд ли ще е
сняг ли ще е
или млечна отломка от Пътя
за да оставя следа.

----


агрегатното състояние на мисълта ни отрича
а ние се точим капка по капка
капка по капка
ние не оправдаваме жаждата

----

А когато и водата се оттече? Тогава какво?!
Когато както и да се движим по леда не залитаме? Значи ли, че водата и целият свят заобиколен от нея се отказва от нас....Значи ли, че суетенето около изкълчени лакти и глезени, около болни сърца и бронхити ни е спестено?
И какво изобщо трябва да значи това насилие нещо да не ни се случи?
Да оставаме здрави, топли, кухи в телата си...като керамични стомни...
без предназначение.
кръвопийството е нова задача
новата длъжност
длъжност!
---



И когато черните сомове започнат да се озъбват
зад стъклата на сънищата
И когато кучетата изнервени от прекомерна игра
завлачат крачолите ни...
Слаби са нашите ръце
Кисели са очите ни докато ги пие тъмното
което свършва в една нощ,
колкото и дълго да сме го събирали...

За друг сме събирани
За друг сме сушени на слънце
За друг здрав сън
са били нужни кошмарите ни
За друг болен е била
отварата от телата ни

Билкарят е глух
Познава часа
по острите върхове на тревите
когато се ослушват да чуят камбаните

И мен ме е страх
да ме събират шепи
да се разпознавам
толкова ясно сред лютичета невени и троскот
Страшно ми е
билкарят напредва в гъстите коридори
зеленина
а аз съм жълта
златна
мен с нищо не би ме сбъркал..

Saturday, January 10

--


възпаление
от собственото ми усилие да се избегна
стъпките ни забират
режат дупки в снега
номера на обувки
грайфери на сърца
стъпкани празнични сладки


раздавам
житото на съвестта
за помен на мъртвите
които живеят
зад вратата която няма как да отворя
повече

и вятъра повлича дрехата ми
защото ме забравя
и вихрушката
повлича следите ми
защото са забравени



белотата отвън
подрежда стаята ми там вътре



)дланите ни не се поглеждат о как изтичат от счупената картина(


едно дете плаче и яде сняг
изгубено
на шумния булевард
/
има дете по средата на моста
спасете го
преди да го е понесла
мътната зимна вода



ззз


to your closing time

*
докога
елите
нищо не усещат
щом от главите
им пада толкова бяло


*
ниско долу
нисък човек
ще носи
дълго
вината си

*

топлата част на чашата
разтваря ръката ми

***

Thursday, January 8

999



изкуството на леността
изкуство на отмахването с ръка
оставането зад предели щори прозорци дихания които си тръгват внезапно
чудовщищното изкуство
което ни връща назад
където вече ни няма
малката игра на "като" което е като много неща
и ни едно от тях не умее да подава ръка
но всяко "като" се разгръща
беличкият чаршаф на сънен човек
изкуството на безкрайно сънуване
и безкрайно отдаване на съня във съня чрез съня бездействието извън съня
възможностите като инвалиди за които се грижим
вече обезкуражени да се оплакват
ме изоставят
ме изоставят
както правят
хората
както правят
човеците
които измислях
вместо
да опознавам
синя стружка в окото
и сълзите преминават
вече
в твърдо състояние
от този студ
защото този студ
е дете на хилядите 'като'
студ като език на леда
студ като буква от камък
студ като шия на статуя
студ като бял празен салон
студ като всичко което ще видиш от прозореца днес
студ като бяла птичка неразличима в бледа мъглявина
като
мен
когато се будя
за да празнувам
защото е ден за празник и леност
защото е ден за празнота и леност
защото е ден за мен леността и никой друг
кой би посмял да влезе и да излезе от магията на съня
когато ни дави с нежни ръце и ни спасява с грубата прегръдка на светлината
?

Monday, January 5

Saturday, January 3

-

аз съм най-кратката книга, свършвам в едно изречение.

----------------


сама в устата на звяра
той спи
чудовищно сладък сън
водопади горена захар
соковете на плячката

денем излизам
гледам в ниското
и ти гледаш мен
в подножието
различавам дрехата ти
по крайчеца
който си забравил да скриеш
не знаех че ти ще забравиш
не знаех че вече не се криеш от мен
нито към мен гледаш
нито към мен се обръщаш
нито звярът ревнува
нито ти

липсва ми ревността
скапаната ти тежест

да я изпитам в мускулите
когато се опитам да стегна
да получа бебешки колики
да ревна
изобилният плач
причинен плач
стерилен бебешки плач

чакам нощта да ме повие
да ме нахрани
да ми даде гърдите си
да заспя
както никога
и да се събудя пак
в корема на звяра
в топлите черва
на нещо по-голямо от мен
което не разбирам
и няма как да видя отвътре

смъртта на малкия мащаб който съм
смъртта на един символ
в легенда
от карта на древен език

- * -

тялото ми - лимоново малко дърво
езикът ми влажен и кисел
сънувам солената ти ръка
как запушва устата ми

от гърлото ми шурти
бледо жълта луна
разтопен мед захаросан

Нил прелива
през моите очи
Нил прелива
от устите на мъртвите риби

бягай

Thursday, January 1

-

семена семена
семенца
най-добре ги виждам
сгушени в земята

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO