Monday, August 31

те ти дават време
а ти казваш че няма какво вече да дишаш
блокирани в белите дробове паузи след дишане пре-дишане не можеш да говориш без паузи колкото и много да искаш да ми разкажеш не е всичко не е било всичко за да го разкажеш без разрязвания без задъхвания представи си колко трудно ще стане когато ни споделят кои са били нашите донори . налягане в пирамида . налягането в стаята ти когато си сам * тежко е да се диша а ти се прави че си играеш рисуваш и пишеш а ти спи върху възглавници чисти калъфки знам че държиш да се разтварям даже в студена вода имаш изисквания и не си спестяваш грубостите пък и защо да го правиш ще ме научиш все нещо ще ми затегнеш ръкавите на гърба така завързан се съчиняват най-кратките песни от които момичетата плачат а сърцата им почват да стържат колко по-тъжно да стане- пак ти се доприказва гърчовете на думите градусите слабичките крачета на сричките които кашляме дрезгаво и навътре срички сме аз и ти
със сричане ще се прочетем

Sunday, August 30

паякът и лисицата
тя му дава шанс
той плете срещу нея
седем дни мрежата си

Wednesday, August 26

:)





Thanks to
she really made my day by posting her selection of my photos
at http://8oinks.com/
a truly inspirational place for creative people
it`s a GIANT compliment and big surprise to see myself there

...

сега виждам
пръстта в небето

когато сънищата
ни обърнат гръб
ние ще сме първите
които ще паднат на колене
и ще запалят огън
в огнището на собствените си тела
сезонът на риболова свърши
стръв за отдалечаване на рибите
брегът е за да остане далеч
ти влизаш при тях те се връщат
там където вече те няма

размяната на суша с вода
клони в езерото
ще останем ли и ние така
да стърчим от дъното
тиня по раменете
черупки режещи стъпала

самоделни мънички бомби
взривове език устни пепелта на насилието
лежим преди да ни открият учените
кръвта бяга през глава
ние бягаме през глава
сляпо усилие

сам вътре и вън от къщата
пали възглавници и листа
никой не те е молил
никой не те е молил
да гледаш толкова от далеч
краят на отводняването
в коленете й задушен заек
нищо не ни се яде вече нали
малките лакомници
около масата ни мразят
те са наши деца и ние сме техни деца
никой не знае в кого първо е дошла омразата

разпореждай се като у дома си
това не можеш да го правиш под небето
и между сипеите
това не можеш да направиш
толкова мръсен и сив
сине дъще
труден момент за вас безименните

*
оранжевото моливче зад ухото
на момчето със златната ризка
току що ни раздели със запетая
сега си почива и как няма да си почива
толкова близо бяхме
трябваше някой да се намеси
*

кръгче в чаша на обратната страна на луната
някой се приготвя да го изпие
лежим в съставките си млечно сияние зад стъкла
краят буквата поръчението жално квичене
отвързан буден безкрил
как можех да те опазя
как щом вече знаех думата за мълчание

Tuesday, August 25

Leszek Sokol


--



играя с котките
на вълчи поглед
винаги губят
какво от това че печеля
това за тях дори не е битка

-

вървя изправена
на пръсти
в празната къща
шумът ме повдига
за да се видя отгоре
превита

Sunday, August 23

захвърлена далеч на изток
естественото ми вкореняване
започва с противоестествен капан,
заложен от часове
и педантични чудовища

представям си обсадата
от стрели и отровни копия

вратът ми изтънява и вече не мога
да се обърна да видя мъчителите, лицата

освобождавам само клепачите
от време на време
с болка, която превръща лицето ми в грапава ципа

свличам се
ставам едно с лед и пясък
състояния
приобщаване

студена вълна напомняне и опрощение

малки хора се кръстят
блъскат чела в стените
душевно болни измислят нова молитва

правете стихове, пръхтете октави, пратете спасение
не в посока на островите,
не в посока на водите,
които ме заливат отвътре

соковете обсаждат кръвта
и я правят лимонена жълто зелена
кръвта цъфти през зимата
и се вледенява във вените на децата
вече не им се играе
вече знаят отговора на гатанките

как да пълзя за отговорите
как можех да се изправя
еректус за посмешище
малко пресъхващо море,
гладно за кости и ябълки

сигурно те ме гледат отгоре
сигурно са пресметнали вече тежестта ми
в празните водни басейни
където ще ме изхвърлят с отвращение

а искам само малко да се размина с звездите
само малко да се отъркам у тях

умиращо кърмаче между световете

течен камък

мъртво тисово дърво

има още ухания, които ще бъдат изгубени
има още една доза страдание
и всичко ще свърши в дъното на преспите

далеч на Изток или на прага ти
щ е з а п о ч н е
о т н о в о

Saturday, August 22

female n male






http://www.youtube.com/watch?v=33Z1yq-KoQc


by by Pipilotti Rist

*
Dangerous Games

by Marina Abramovic

*

by Matthew Barney


*





by Jack Hazan


*


by Nancy Spero

Tuesday, August 11

my legs with bruises


detail

** *

кое е това правило
което ме буди
толкова далече
от теб

залостени зад изгнилите
греди време
ядем наполовина сити
малко топъл и клеясал
глад

пълним с меко устите си
пълни отвътре със забравени градове
с червеи вместо прекъснати улици
девет години чакаме
дъжд

..


забравихме как се прескачат
най-малките разстояния

забравихме къде оставихме
да играят децата ни -
малки глинени фигурки
малки картини на щастие

.

.

.

насън те познавам
но ти не помниш
как ме научи на твоите имена
всяка нощ бягаш между тях
това е твърде голямо разстояние
за човек който иска да бъде сам

(пазя)
петното което ми подари
да излизам с него сред другите
за да не ме отмият

вълненото слънце спи зимен сън
в пуловера ти
ще те позная
вълкът и седемте звезди
между които ме пазиш
с бодлива тел около съня

нощем обикаляш земята
и не поглеждаш към мен
любов без страх от съревнования
съревнование
със същата буква почва
едно от последните ти имена
колко много неща помня насън
колко добър учител ще бъдеш
на моите бели петна

без защита!
това не е нужно
петното заема всички свободни места
в салоните се оглеждам за теб
и никой не сяда до мен
не до мен трябва да бъдеш

знаеш нещата които ти пея в съня
корените на думите -
изтръгнатото сърце
започнахме много отдавна
суфикс заклещен в гърлото
преди и след песента

Wednesday, August 5

*


Tuesday, August 4

-

имаше място
което не ти показвах

там нямаше
следи
от кръв
нараняване
дните не бяха съсиреци
нито подутини
нищо за поглъщане
и за смачкване
там ние нямаше да сме само
храна и пръст

какво има повече да си казваме
имало е такова място
веднъж
за двама като нас
ако не сме били ние
кои са били те

ако нищо не остава
за да го очакваме
бедни с миши и малки сърца
които се прегръщаме
само от страх
които не се допираме
заради нищо друго
-
-дъхът на момиче
което никога
не е било докосвано
е небето
преди да напуснем гнездото
-
макар че сме никакви богове
сърцата ни се пукат
като семената на съзиданието
огън е това под нас
огън е това от което
не се защитаваме
съссссс







by Lucrecia Martel

*





by Julio Medem

.

в задавеният с листа фонтан
веднъж ме видя
с алена дупка в главата
сега не обикаляш вече плета
няма кого да извикаш по име

*

в градината зад пансиона
има толкова сакати деца...
несбъднати ветерани
на една вече отшумяла война

**



Monday, August 3

--ІІ--


нехуманна бе
и си остава
нашата раздяла,







алекс!

Sunday, August 2

неделната песен на престаналите да вярват
мъжете полюшващи се камбани скрибуцат и се трият във вятъра
жените напрягат предмишници и ходят сковано
скрили дълбоко под полите си проклятия и тайни списъци с имена
на синове дъщери мъртви и бъдещи
свещениците потънали в сън спят по праговете на църквите си
малки момчета се събират по хълмовете и се хвърлят един друг като камъни
момичета с въженца около талиите режат и заравят къдриците си
нощни пазачи танцуват сънено и потракват с ключовете си
вратите в града остават отворени и лампите пращят и събарят мъртви щурци
на прашни мокри от стъпки килими
неделната песен обръща стрелките на отдавна спрели часовници и се лее
над пияници и мръсници прави ги ангели и ги кръщава в невежество
сега и завинаги

:)

Saturday, August 1

кой знае кога
е било това
кога платната на малката лодка
са се обърнали
в неравен спор с вятъра

споменавам те често
кога е била тази буря
когато във водата са се търкулнали
всички деца на земята
и са плували с часове
към мъртвото слънце
докъде са стигнали силите им


****
когато се носеше толкова леко над мен
и ми казваше
обичам те, мила, но първо обичам тревата
аз се засмях и ти казах
че тя е подаръка на земята
а аз съм дар от небето
и ти никога не се засмя след това
защото не знаеше кое е дошло първо
и нямаше да разбереш от тогава нататък
от къде идва всичко това в ръцете ти
и защо под краката ти идвам и си отивам толкова меко

малките кротки вълни на вината
не си отиват завинаги
по-верни от теб и мен които враждуваме

ти който се смяташе за твърда земя
и аз която падах дълго и спях с глава
увесена върху лактите си
трудно е с тези тела от кал
трудно е когато не знаем
от кого сме получили
последния си подарък

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO