Tuesday, February 28

who`s da boss

стана ли ти ясно кой е шеф на Гума?

Sunday, February 26

няма как

бълвам глупости

нещо се пропуква
минаваш през мен
само за да ме заобиколиш
и избегнеш

изтръгвам глада
претъпквам ненужно
изобщо всяко наблюдение извън
е острие навътре
окривявам сянката на спомена,
но ти не си го потърсил
и моето желание е просто
дупка в главата ми
дупка в думите ми
ти обчаш паузи

паузите, в които гладувам...за теб

жадна съм, но отпивам миражи
и изобщо не съм от тези, в които
"колко ме боли. болката боли."
аз съм от "вече ме е боляло така."
не ме насилвай да си приличам
с което е свършило

като път ме пресичаш

тази жажда
ме кара да мразя несвързано
с вързани мисли
подкупвам твоята жалост
и със мълчание.

не виждам защо пиша
не осъзнавам отговорите,
които задавам

толкова съм гладна

жаждата ми е мълчанието ми.

събуждам се и искам чаша вода.
Но тебе те няма. Но ти не отговаряш.

"Няма как!" точно това каза

Thursday, February 23

Aesop Rock

"This is labor"

Who put the monkey wrench in well oiled prefectionist emblem
Just to watch these moniters spit white noise
through your office space auto made
I infect knowledge gene pool dissented cloud clusters
Brushing dust mites off your starborn all revolution sound jugglers
Delinquent fan for brick habitat bob, weave, stick, move fence
and put somewhere in the middle for slick invention
This years brain crop spread spectacular
I ain't mad at cha don't stay mad at the caliber
I twist characters like twist characters
Talley up the alley cat aggresion
in this Doug E. Fresh infested mess up bassline lust
An automatic B-boy krylon can't combust circuits
Working these war picked cyphers
with head striker stability and kamakazi chivalry
I alone noble in a warm food feud
Walking ten generations ain't nobody asking for your patience
Who ranned off but only meet to face the fact
that I knew myself and didn't have to ask nobody else
(Talk about labor) Fantastic planet urchin puting work in
Searching for pertinent verse minus the murderous diversions
Apologies won't lore me to the communal sob story
nor would I sacrifice lifestyle to benefit jewerly temperament
This whole Green Goblin webcutter butts up against
crayola daydream landscapes spittin bedlam, Datum
Charge the villagers nickles and nicotine
to watch them fed to undiscreniled crack at the high noon
(We sell popcorn, beer and balloons!)
I got an echelon this gon be the one children bicker over
And start warriors vs. baseball fury element
to glitches mode of century development
I am a star really! The big bang bastard's back
with a one way ticket to Beat Street
This soil is like relevent to human concept
plot the man ratios man learning, I work past the service
I work on what I love, I work the service on my vertince
And I work till this here little flat line closes the curtains

Yo...put one up shackle me, not clean logic procreation
I did not invent the wheel I was the crooked spoke adjacent
While the triple sixers lassos keep angels roped in the basement
I walk the block with a halo and a stick poking your patience
Ya'll catch a 30 second flash visual
Dirty cooperative Neptune blue head hurt splits
Ridiculous fathom the splicing of first generation
fuck up or trickle down anti hero smack (Cracking!)
I paste the game to zero all completion green (Splash!)
Took an early retirement pick a dream
American nightmare hogging the screen
I'll hold the door open so you can stumble in
and you would stop following me around the jungle gym
Now it's an honor and I spell it with the 'H' I stole from heritage
Marry crutch stolen wretched refuge refuse my teaming resonance
I promise temperance storm breed with a leaning conscious
In a credence relax responsive with my sports outsource the wattage
And I'm sleeping now (Wow!) And the settlers laugh
You won't be laughing when your covered wagons crash
You won't be laughing when the buses drag your brother's flags into rags
You won't be laughing when your front lawn is spangled with epitaphs
You won't be laughing
And I hang my boots to rest when I'm impressed
So I triple knot them then I forgot them
This origami dream is beautiful
but man those wings will never leave the ground
Without a feather and a lottery ticket, now settle down

All I ever wanted was to pick apart the day,
put the pieces back together my way.
All I ever wanted was to pick apart the day,
put the pieces back together my way.
All I ever wanted was to pick apart the day,
put the pieces back together my way.
All I ever wanted was to pick apart the day,
put the pieces back together my way.

Slacker bounded imitated tabloid headlined with the post
Shimmy cross the centerfold, and a dead time in ghosts
Giving crumbs for the better souls with seven deadly sins
To hear the plane to crystal conscious
To results a low life counting on one hand what he's accomplished
Ok, lift me to activism chain activate street sweep
Plug in deteriorating zenith pen dragging
I hack swords wars for the morbid spreading of mad men
Now he's got soul
Sitting there licking log cabin in Charlie Chaplin waddle
I could zig zag and zig 'em again for the bad dreams
Sparking my brick wall windows another thicket storm
And if one night in Gotham without the wretched
Houston we have a problem
Dispatch a task of infested patch of city goblins
Who split how many freaks with box cuts of a high road bellow
Heads ripped! Watch red bricks turn yellow
Sort of similar to most backbones at camp Icarus
Raw feelings start congregating at pamper for bickering
Life's not a bitch life is a beautiful woman
Your only call her a bitch because she won't let you get that pussy
Maybe she didn't feel y'all shared any similar interests
Or maybe you're just an asshole who couldn't sweet talk the princess
Kiss the speaker wire or either pass it for some pagan thresh hold
Stomach full of halo kibbles
Wings span cast black of porn visuals hear the duck hunt ticker tape
Vision and pick apart the pixels
I got a friend of polar nature and it's all peace
When I seek similar stars but can't sit at the same feast
Metal Captain!
This cat is asking if I've seen his little lost passion
I told him: "Yeah, but only when I pedaled past him"

All I ever wanted was to pick apart the day,
put the pieces back together my way.
All I ever wanted was to pick apart the day,
put the pieces back together my way.
All I ever wanted was to pick apart the day,
put the pieces back together my way.
All I ever wanted was to pick apart the day,
put the pieces back together my way.


Andrei Protsouk

Tuesday, February 21

Sullen Girl

Days like this, I don't know what to do with myself
All day and all night
I wander the halls along the walls and under my breath
I say to myself
I need fuel to take flight

And there's too much going on
But it's calm under the waves, in the blue of my oblivion
Under the waves in the blue of my oblivion

Is that why they call me a sullen girl, sullen girl
They don't know I used to sail the deep and tranquil sea
But he washed me shore and he took my pearl
And left an empty shell of me

And there's too much going on
But it's calm under the waves in the blue of my oblivion
Under the waves in the blue of my oblivion
Under the waves in the blue of my oblivion
It's calm under the waves in the blue of my oblivion

Drawning Restraint

Monday, February 20


замисли се над празнотите си

над свободата си, ако стъпиш
ще видиш
думи -
роби в плодородна земя,
която искаш
да превърнеш в пустиня

Но ще освободиш ли робите,
за да оковеш себе си,

да се почерниш,
да се загърбиш,
за да съставиш едно-единствено изречение

което още не съществува

Замисли се над празнотата си.

огладнявам непрекъснато и слабея по равно
по равно не деля с никого
корен квадратен
оформен триъгълник
близък приятел
който чука чаршафа си
едно огледало презряло
живеещия във него

тъжно ми е
за самия него
затова и раздирам гърлото си
цялата тъмнина пее
някакъв химн
на забраненото

а аз се ветрея
докато другите сбъдват мечтите си,

по-скоро реализират
те са речеви реализанти
аз съм самото сбъдване,
няма защо да произнасям същите глупости

няма защо да ме оценяват по същия начин
по твоя начин съм недооценена.
затова си събирай нещата от мене
паяжините си оставям на съхранение
в градския парк, на дървото със кестените

помниш ли, полумрак,
какво ме научи веднъж
беше ме много срам,
но го повторих и удължих спомена

честно, разбира се,
с чест се побираме в собствения си Срам
срамежливи икони втълпеното благоприличие
изобщо не е познало мъдростта както трябва
уверяваш ме

смеем се заедно
в нашето
тайно убежище
ти си била тя,
а сега сме троица
в хотелската стая
делим едно легло,
делим на три
и после цялата стая става едно легло,
а после от леглото се очертават само
косите протегнали една към друга
светло и тъмно
кадър, който не ни убягва
е бъдеще, което сами вещаем

усмихвам се
с жените е много различно
да бъдеш себе си

с жените не се хващам на нищо,
за да не ме боли глава после,
само коленете ми да омекват

озаренията са толкова кратки,
толкова избелявам на фона на греховете си
те също са бели

не съществува освен на практика.
с какво иначе би ме свързал, ако не със спиралата??

обичам мълчанието, когато нищо не искам да зная,
когато нямам нищо получавам познание,
когато получа познание, спирам да искам.

самопознанието понякога толкова се отдалечава от самотата,
че усещам студено течение от въпроса на любопитната маса,
която опипва думите ми и ги пренася
не искам чрез тях
недей пред огледалото
този бял чаршаф не е твоето наказание.
моето е.

пустинен смисъл
толкова време ще ми отнеме да го обходя.
но нищо, нали за мен ще се грижат робите.
David Bowie
No Control Lyrics

Stay away from the future
Back away from the light
It's all deranged - no control
Sit tight in your corner
Don't tell God your plans
It's all deranged
No control

If I could control tomorrow's haze
The darkened shore wouldn't bother me
If I can't control
the web we weave
My life will be lost in the fallen leaves

Every single move's uncertain
Don't tell God your plans
It's all deranged
No control

I should live my life on bended knee
If I can't control my destiny
You've gotta have a scheme
You've gotta have a plan
In the world of today, for tomorrow's man

No control
Stay away from the future
Don't tell God your plans
It's all deranged
No control

Forbidden words, deafen me
In memory, no control
See how far a sinful man
Burns his tracks, his bloody robes

You've gotta have a scheme
You've gotta have a plan
In the world of today, for tomorrow's man
I should live my life on bended knee
If I can't control my destiny
No control I can't believe
I've no control
It's all deranged

I can't believe I've no control
It's all deranged

Sunday, February 19

Friday, February 17

Какъв дъжд ни вали

И какви спомени изповядваме,

Когато сме тук и сега

като част от телата си,

малко свои и малко на другите

Кой се противопоставя на допир,

Кой сънува допира и знае какво пропуска,

Докато „живее”
кой ни подсказва съвпаденията на думи,

Невидимите подпори, които са спрели завинаги кораба

А реката е отмъстителна,

С дълбоката си тъмно-синя

Нахлуваща уста

Носи ужасни слухове,

Които да разпознаем,

Влачи камъни риби и злато

Каква всеядна река те заобикаля

Какъв дъжд се задава

И какво още си спомняме,

Ако сме само тук и сега

Една-единствена част на тялото си.

Wednesday, February 15

#notes 2003

не е нужно да слушаш блус и да танцуваш,
както не е нужно да разбираш и да обясняваш
Не винаги фактът е последван от действие
и не винаги действията имат връзка
Всяка връзка е низ от предната,
но не гарантира следващите
като продължения на нещо започнато.
Започването е достатъчно...
Ти си нужен, защото вече си тръгнал,
осъществяваш това, което умееш -
Няма да има връзка, ако спреш заради факт
И без него все някъде ще се намери
едно прекрасно последствие.

религията ми да бъда до ____?
по-близко, вярващо и светло
религията ми да влизам в___?
вярата ми в към
тунала с дъно - светлината
и истината разменила
краката си с главата
логиката да съм вън -
от нея - и представата на друг
религията ми да вярвам,
че няма безглаголност,
подлог, че обичам,
че съм подчинено
да премахвам обстоятелствата
Една синтактична религия,
колкото правилна,
толкова и двулична

религията ми - на нея приличам



"I drank to drown my pain,
but the damned pain
learned how to swim,
and now I am overwhelmed
by this decent and good behavior."

"Обикновено не обръщаме достатъчно внимание на важната роля, която играе леглото в живота ни. раждаме се в едно легло и умираме в друго и половината от съществуването ни преминава в него. леглто ни приютява в болест, то е люлката на сънищата ни, бойното поле на любовта. То е нашето най-съкровено пространство, най-сигурният подслон на животното, което крием в себе си. За Фрида Кало, мексиканската художничка, съпруга на муралиста Диего ривера, леглото било много повече от това: убежище, стол на мъченията, свещен олтар.
През ужасните последни години написала в дневника си : "Аз съм самото разпадане""
"I am not sick. I am broken. But I am happy as long as I can paint".

"I leave you my portrait so that you will have my presence all the days and nights that I am away from you."

"I paint my own reality. The only thing I know is that I paint because I need to, and I paint whatever passes through my head without any other consideration."

I hope the leaving is joyful; and I hope never to return.

Tuesday, February 14

#what ever did do does he. or me

лилави пасти
привиждат ми се всякакви
ужаси и реалности
мостове рушащи се
по пътя на
"всичко възможно е"

всеки ме среща с въпрос
и си тръгва
по-празен от отговора ми

нямам нужда от шанс
не го искам за себе си
аз съм кръводарител
на измамното време
и звездоброец
във фалшивия космос
посланик на разсипни идеи

добротата ми търси посока,
но кой се ориентира по нея...

все по-сдържани, кратки и преднамерени
думите ни
носим вината си, че търсим себе си другаде
пред другите носим вината си
а пред себе си жертваме само лъжите си
жертваме нас самите

Ако съм толкова вярна
На настоящето
Какво ме върти в този кръг
И защо не го спирам сама,
А го споделям до връщането му

Ако началото
А б в на тялото ми
Не се противи
На магнита
Очите и топлината

какво толкова?

Monday, February 13

лека нощ!

Ако намериш перце,
бяло перце,
пухкаво и закачливо перце
то е за теб.

То е писмо
от птица
и в него се казва
"Мисли си за мен.
Помни ме докрай,
О, помни ме,

Така че...
ако намериш перце,
бяло перце,
пухкаво и закачливо перце,
то е за теб.
Вдигни го
в джобчето си го пъхни."

Биатрис Шенк Де Рение

Сега лека нощ!
Сгъни първо дрешките,
на гърдите тури
ръцете - и двечките,
мисълта прибери.
Денят е жаравата,
нощта - речният звън,
денят е за работа,
нощта - само за сън.
Сега лека нощ!

Елинър Фарджън

Хосе Емилио Пачеко

Не ме оставя да премина пазачът.
Надвишил съм възрастовата граница.
Произхождам от страна, която я няма вече.
Книжата ми не са в ред.
Липсва ми един печат.
Нужен ми е друг подпис.
Не говоря езика.
Нямам сметка в банката.
Скъсан съм на приемния изпит.
Съкратиха мястото ми в голямата фабрика.
Останах безработен днес и завинаги.
Лишен съм изцяло от влияния.
Карам тук на този свят дълго време.
И господарите ни казват, че е време вече
да замлъкна и да потъна в боклука.

Превод от испански: Рада Панчовска

Friday, February 10


Хорхе Луис Борхес
Превод от испански: Рада Панчовска

Мойто шляещо се да не правиш нищо си живее
и си дава воля в разноликостта на вечерта.
Вечерта е празник нескончаем и свободен.
В дъното на своето сърце се оправдавам и се
Аз свидетелствувах за света; признах чудатостта му.
Вечното възпял съм: своенравната луна сияйна и
ланитите, които възжелава любовта.
Славил съм със стихове града около мене
и разпръсващите се покрайнини.
Изразил съм смайване, където други виждат само навик.
Срещу песента на безучастните обжарих в залези
гласа си.
Своите предци по кръв и на мечтанията си предците
възхвалявал съм и съм възпял.
Бил съм на света и съм.
С крепки думи съм обвързал свойто чувство,
дето можеше да се прахоса в нежност.
Споменът за някаква извечна низост се възвръща
в моето сърце.
Както конят мъртъв, който приливът и отливът разпъват
на брега наново, се възвръща в моето сърце.
Още са, при все това, с мен улиците и луната.
Продължава да услажда на устата ми водата и стихът
не ми отказва свойта музика.
Сещам ужаса на красотата; кой ли ще се осмели да ме
осъди, щом величествената луна на мойта самота ме

една от любимите ми приказки


Зелени очни линии
замъглен поглед
спираловидни мисли
плаша дните
от другия бряг
на съзнанието
Лъкатуша между
едните и другите,
само за да
пропадна в себе си
Вече не чакам
някой да ме вземе
със себе си
Кръжа в други илюзии
и отдалечености
там където си неспособен
да ме загърбиш
защото сама измислям
до кого да бъда
няма връщане
рисувам зелените си
очни линии
които се изтриват
щом премина
вливам се в зелено
не падам


дори не помня точно кога престанах да се съсредоточавам...сега това за мен е противно, мъчително..да запомням определения. просто в погледа ми не проникват предварителни знания - узаконени.
Неопределено е всичко...и как би било обратното, когато малко по малко всеки обект/субект губи своята характерност в реалното.
Задълбочавам се само тогава, когато не знам нищо - тогава вижадм ясно какво се опитват да сторят с мен и останалите.
Тогава разбирам как белега на стената може да значи отминалите години на благоденствие, а после - просто следа от гвоздея на стара картина...
Прикачености - това означава следващото поред във връзка с предишните. НЕ!
Всяка поредност е нещо сгрешено - извън мен и нас - независимо от тях и определенията...
Яйцето се счупва на червения фон...И колко ярък жълтък, и колко крехка черупка...и контраст...
Какво значение имат причините? И защо не допускат, че Ти трябва да си Причинителят на случилото се и образа, на видимото и истината...на неопределимото?

wrong way...anyway

ако съм
и какво
ако посягам
със нежност
и какво
ако още
ти напомни
за мен
ме няма
и ръцете
с които
са сянка
и устните
са очите ми
от тъмно
без тебе
и знам
те няма
на стената
до моя
ще се
как изтънява
а когато
изчезне съвсем
мен пак ще ме няма
и пак
и пак
в клепачите
и ръцете
и пак
с които
се скривам
и по-скоро
да си припомням
да творя
нови дни
и лъчи
и безумия
мен просто
ме няма
на кого
си писал

Monday, February 6


foxe (3:45 AM) :
kosata mi miri6e na victory ultra...
blue_cartoon_hero (3:46 AM) :
ultra pobededitelkata w konkursa na ultraskite ;p
blue_cartoon_hero (3:46 AM) :
ultra pobededitelkata w konkursa na ultraskite ;p
foxe (3:47 AM) :
hahaha;-))) dali?
foxe (3:47 AM) :
pobeditelka e gore6tata struq;-) idva6ta prqko ot dulbinite na du6a
blue_cartoon_hero (3:49 AM) :
na dusha-ta?
foxe (3:49 AM) :
sus sigurnost i tq e zamesena:-) sustoi se v trubite i e prinudena ot kran4eta :-) sinio ili 4erveno icu?

We Suck Young Blood

We Suck Young Blood
are you hungry?
are you sick?
are you begging for a break?

are you sweet?
are you fresh?
are you strung up by the wrists?
we want the young blood
are you fracturing?
are you torn at the seams?
would you do anything?
flea-bitten? motheaten?

we suck young blood
we suck young blood
won't let the creeping ivy
won't let the nervous bury me
our veins are thin
our rivers poisoned
we want the sweet meats
we want the young blood

Friday, February 3

Thursday, February 2


Който има възможност - Пловдив е мястото!

от зимата към пролетта

цялата тази киша...не си заслужава усилието!
слънцето е лицемер
уморява очите с бледо-жълто сияние...
а не може да затопли и кутрето на дясната ми ръка!
Що е то безсилието?
Да спрем ви-елица-та стана невъзможно
но създадоха машината за сняг нали?

вземи злина от ръката ми
или се хвани, върви със мен към нея...
Ледът --- три бучки
или цяло замръзнало езеро
и потънали бели снежинки
по дъното

ние сме чисти като водата
но като нея подлежим на замръзване, топене и обезформяне...
лед е това,което заслужихме
...и слънцето не е предателят

Издишам бялата слабост
въглерод в кислородни гърди
и киша под стъпките ти

Като уплашен котарак
със мустаци от скреж
е настръхнала зимата,
вкопчила се е здраво
в машината,
която сглобих от
леда на думите

извървях доста път
само, защото обичам подаръците
рожденият ми ден е през пролетта.


"hand on Lips" 1929

устните ми горчат за целувки в кадър


толкова място
за моето безмълвие,
че не мога да пристъпя
без неговото присъствие...
то ме залавя за шията
и ми дава очи
виждам ли по-ясно
или вярното ще ме отдалечи
Огромен сив ден, който няма да свърши.
Побран е в квадрати, в оголени същности и обрати.
Обратна способност да съчетавам илюзии и реалност.
Не мога..Не мога да го извърша...без да се обвиня,
без да обърна лице и да срещна тази потискаша необятност,
изпотъпкана от нозе, които никога не биха се върнали
и от такива, които преминават през цикъла недовършени.
За какво е всичко това? Кой го е проектирал в толкова сиво,
лабиринта на отчаянието, в което ти поднасят роли, режими,
вещи, окови...и на всеки протестиращ се падат по стотина доволни,
които смачкват снагата на дълбока мисловност, които прерязват,
издиат - строителите на новия Вавилон.
Аз няма да изляза от това ежедневие, от това пестеливо, направо
стиснато време...Сградите ще ме затискат дори на най-широките
булеварди...и дори най-удобните обувки по тези улици ще ми стягат.
Ще се опитвам да дишам, да пиша с усмивка, да съм търпелива - това
са фарсовете на битието, че през всичко трябва да се премине: с примирение, даже с доволство, мълчаливо извличайки ползите.
А всичко ново било е на дъното и аз го видях, когато изплувах...
Тежък гранит, отразен във очите ми, от какво се лиших, цветовете ли ми изтръгнаха??
Не разбрах и се лутам в това умопомрачение...и е твърде светло да видя спасението. Толкова дълъг е мракът в душата ми, но всичко съм сляла в едно денонощие, което продължава с години, минутите ми тежат и отрязвам върха им...
Островърхите сгради сигурно са още по-лоши...НЕБО-СТЪРГАЧИ.
НЕ-ЗНАМ. Отговорите не търся отдавна. Театърът на въпросите вече не ме забавлява.
От тази сивота сякаш няма никога да изляза..без тях.

Wednesday, February 1

закъсняла проява на егоизъм
завесата пада,
но Кого съм играла
така всеотдайно
и всепогубващо?

Добро утро...Строените букви думи и точици се разбягаха
сега остана само неопределената мисъл за разказа ми
но аз нямам нови истории
играя все същото
само сценарият сега го пишат нови илюзии, нови задръжки
Свободата си остава и тя същата
Виж ме, когато оставям вятъра да решава
косите ми се разбягват заедно с думите
..как да опиша докосването на погледите -
този най-откровен ритуал на мен и теб - импулсивните
Но все пак ... да се придържаме към бялата осова линия,
да не пристъпвам изкушителни прагове...
да не оставам в ничии ръце никога -
да не раздавам присъди от чувствата си - грешно е.
да премълча какво в мен е особено, да се разпаднат сложните изречения.
да избегнеш значението ми в тебе

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO