Saturday, December 27

5678745


па̀зи очите
през нощта
не ги дава
на промъкнали се светлини
нито на промъкващи се хора
не отговаря на никого ръката
не разтваря
четирите си устни


сутрешната страна на нещата



нещо от теб се разхожда още в чаршафа
нещо от мен
генетичен материал по възглавница
ще вземем ли проби от този ден
или ще го оставим
да се разлага
шегички
сувенирчета
празнични пакетчета като мръсно бельо
ние се подаряваме тук и там
после години наред се събираме
някои хора си имат принципи
не връщат подаръците
други ги преотсъпват
пак заради принципа
хубава дума
употребявам отговорите като малко дете
много дълго ги търся
и доста бързо обръщам наопаки
пуловерчето на куклата
която ме мрази
нощем я оставям с главата надолу
какви ги дрънкам
обърквам се
запознавам се с този и онзи
понякога спят в леглото ми
неосветеното се забравя по-лесно
светлината коварно задига
по-хубавите ми образи
пази очите!
пази очите
от сутрешната
и от всяка светлина
ръката е най-вярна
пази я
с четирите й устни
с петте нокътя
с кожичките
отлепящи се части
от бездарен колаж
или пък талантлив
но лошо слепен
лошо лошо слепена е светлината
която пада върху телата ни
като небесна блудкава течност
прах
ких
прах
ких

сръчко и несръчната се обичат
той реже тя гледа в прозорците
чаят изстива бързо
като обич
на кой му пука за тези дати и срокове
които не си даваме
които така или иначе
си задраскваме
както казах някои хора си имат принципи
други извозват боклука с шарен камион и подсвиркват
и това е най-хубавата част
с подсвиркване се пестят голяма част от циничните думи

пази очите
пази устните
особено сутрин

----------------
Now playing: Ludwig van Beethoven, composer. Seattle Symphony. Gerard Schwarz, director - Symphony No. 9 (Scherzo)
via FoxyTunes

Шагал

Долу натурализма, импресионизма, реалистичния кубизъм. Да последваме собствения си лунатизъм. Нужна е една пречистваща кървава баня, една революция в дълбочина, а не по повърхността.

***

Дядо ми...
Видял голото женско тяло на рисунката ми, той просто "не го забеляза". И аз разбрах, че на него, на лелите ми, на никого от моите роднини моята живопис не е нужна. На тях им беше нужно месо. (Пък и що за живопис е това, на която ти "не си приличаш?")
За дядо ми разказваше и мама. Но може и да съм го сънувал това.
Някакъв празник - Сукес или Симхестойре.
Търсят дядо и не могат да го намерят.
А той, както винаги в ясен ден, качил се на покрива, седнал до комина и си хруска морков.
Сюжет, нали?
И вие вече знаете началото на моите картини. Тяхната тайна е разгадана.

Марк Шагал

-

пречистващата сила
на свличащите се цветове
от всички човешки кожи
пигмента на пияните ни отрицания
се отмива
с този сняг
с онзи сняг
с топлите южни дъждове

покрития...
покритията ще станат
капчици в крилцата на мънички птици

девет месеца си почива чудото
а после е плач и сладък сън
безкраен празник на диханията


----------------
Now playing: Gilberto Gil - Vendedor de Caranguejo
via FoxyTunes

Monday, December 22

_




не можех да те загубя
можех само да те забавя
--------







Morphine - Cure For Pain
via FoxyTunes

фалшиво летене
наляво надясно
фалшиво
нагоре надолу
фалшиво в посоката и във тласъка на кроежите си
-
лепя стъкълца и хартийки по картоненото крило
и си представям тежък размах
и си представям разговор на отблясъци
много по-съдържателен
от разпенените пъргави думи
спринтиращи във ума ми
губещи ускорение

-

вятърът който правиш с очите си е най-силен
в каква тежест да се загърна
в какъв вятър да се превърна

тежестта се отпуска
тежестта се отпуска

а аз се люлея на хамак от ледни висулки
преди се разсмивах
но беше лято
въжетата се държаха здраво за орехите
а сега
с тези ръце треперливи гузни цветя
не мога да се прикрепям
не мога да избера
наляво
или надясно
не мога да прибера целия сняг
само в едната си шепа

Saturday, December 20

хладно
ненаранимо
различно от очите
които трябва да притваряме
от време на време

ще продавам
паднали пердета
ще продавам
прах от жълтите первази
на порозовели от залези къщи

това е да преуспееш
това ли е


колко множествени числа
какво множество
горди незащитени птици
фигури от дърво камък хартия
бройни небройни
годни негодни
-------------------


да се събудим от сън с дълги ръце
да се откъснем от танца
да отворим очи
и да приберем дъжда
като нещо свое
от джоб случайно изпаднало...

Антилирика - Витезслав Незвал

да разказваш просто е като забравено изкуство
толкова по-силно ще ме заслепи градината посред фразата
или отходната яма няма значение
вече не различавам явленията според чара или грозотата
които сте им приписали
и което е най-трагичното не смятам за нужно да ви провокирам
трябва да говориш спокойно с широк жест на гръдния кош
без много-много да викаш
мисълта досега окована с прекомерен церемониал се свързва
с другите мисли като нощта с деня
конят върви каруцарят клюма и в стоманената ролетка
трясна гръм
или лястовичка долетя в стаята на съдия-следователя
има дни когато песента ни обижда а танцът
е отвратително кълбо което изритваш
плесента на зида мимоходом съзряна ме трогва
повече от остроумния филм

ние вървяхме ръка за ръка и ти ми говореше
ти ми говореше без гримасите които те отдалечават от мойто сърце
твойте очи не бива да ги сравнявам с нищо ако не искам
да ги загрозя
твойте очи за трети път вече вперени в дървото на ъгъла
искрата се появява когато едната крачка е учудила другата
твойте очи се оказаха толкова явно очи
как да не плача когато внезапно се спуска нощта
виждам твойте очи в нощта
широко отворени както тогава във файтона и както днес следобед
нейде на Летна
някой говори и и аз го слушам внимателно
в края на фразата свиваме с теб към квартал
напълно забравен от нас
а зад другия ъгъл газово осветление малък Ню Йорк
има ли смисъл да ги призовавате всички птици като не сте
ги видели
врабчето който е хвърлил око на моята кифла
в ресторант-градината
е по-палав от рима
сирената от близкото предградие е пропъдила римата
от търговския проспект на прекупвачката
а плакатният надпис край отворената църква
изплува тъкмо навреме
сваляш мократа потна яка
като глава на медуза за да можеш да опишеш донякъде
стаята в която си днес
говорейки с вас аз не забравям да поглеждам встрани
за да различа поезията от академията
мисълта е оживена
конят не прави за мене по-близко магарето
в никакъв случай
нито небето водата
помежду им има естествена отдалеченост която се знае
убийстените плеоназми ме изгониха вече от толкова
общества
дено времето се прекарва като в игри на разговор
осветлявам с джобно фенерче ябълка търколена
край стълбите и се смайвам
читателю тръгни и ти с нар съра за ръка
ще вървим един до друг
аз съм напред с половин крачка само
и се удивлявам не по-малко от теб
повярвай изпитвам ужас от скуката
а това е гаранция че няма да разговаряме
по общоприетия начин
задминава ни автомобил
хващам те леко за рамото
и щом пътя се освободи
ще ти разправя докрай свойта история
без да се червя от срам когато минаваме край огледалото
или покрай латерната която ме кара
най-внезапно да спра да говоря
и да запея

1932

Витезслав Незвал
"Странният чародей"



Когато думите са били нови, светили са една до друга с постоянната си, рождена интензивност. Постепенно от честата им употреба възниква фразеологията. При ежедневния поздрав "целувам ви ръка" никой не си представя устни върху бяла женска ръка. Трябва да разглобя тази фраза, ако искам да възстановя първоначалния й смисъл.
Логиката е именно това, което прави от светещите думи фраза.
Логически чашата се отнася към масата, звездата към небето, вратата към стълбището. Затова не ги забелязваме. Беше нужно да поставим звездата върху масата, чашата близо до пианото и ангелите, вратата в съседство с океана. Ставаше въпрос за това да открием действителността, да й придадем сияйна форма като в първия й ден. Вършех това с цената на логиката, затова беше неимоверно реалистичен стремеж.
Художниците откриха красивата форма на натюрморта. Това е прогрес от жанра към цялото. Стихотворението е такова цяло.
Извиква представи за чинии, от които няма да пожелаете да ядете, за напитки, които няма да искате да пиете, за градчета, незапомнящи се с нищо, за ангели, които няма да ви пазят, с други думи, за старата безразлична действителност по такъв начин, че тя да ви омагьоса.

1928


Трябва постоянно да се вслушваш в този закон. Ти, леност, хидра, която вечно искаш да бъдеш засищана! Трябва постоянно да изобретяваш.

_________________

Изповед

Беше утро бе май
във прозореца над слънчогледовата градина
се люлееше люлка
беше 4 часа сутринта
слънцето беше огромен печат
върху лазурното благопожелание
неназованият свят беше отрупан отвсякъде с люлки
фантасмагория
да поместиш в толкова малка главичка маса
ала тук имаше цяла алея посред огромни цветя
които щяха да падат и да прикриват мозъчната кора
всичко това ще напомня бяла майска зима
бръмбарът прави слухов нерв
фотографират очите за първи път болната майка
а тези походи на света със зениците
причиняват болезнено тежко разпятие
чийто първи час на света е девственица при дефлориране
следващите мигове ще изглеждат блажени
и това е първото превръщане на болката в блаженство
майчините гърди са голямото утро
което отвежда в дълбокия сън
в който приличаме на затворена стая
дето мебелите се движат
качват се столове по масата
а часовникът бие над алеята
най.после се будим
и поглъщаме кучето котката петела
кончетата влизат в завоя голям
ние изплуваме за пръв път на неделен излет
майките започват да се хвалят с нас
но при всяко движение задрънчава в главата ни арсенал
имитираме първия си неволен вик
ако бяха ни положили във гнездо
щяхме със време да се научим на питча реч
ала нашите устни във вечна връзка с майката за пръв път
се признават в любов

Казваш нейното име
учи те бавно да гониш механичния балет на твоята памет
овладяваш всичките негови фигури

Зима е перушина се вдига над печката ала ти с четиригодишната си приятелка до прозореца
наблюдаваш други пера които се стапят
може би са звезди които падат
и ти замаян от тази виелица
слагаш устни на нейното рамо
това чувство не може да бъде названо
ти копнееш по неизвестното продължение
и впил зъби във нейната топла кръв
слисан гледаш нейните сълзи
чуваш как крещи в съседния дом дето са я отвлекли от тебе
тъжен
ти заспиваш
урочасващо бие часовник
вече никога не ще забравиш това тайнство
ще го търсиш в полата на майка си когато спи
или поотваряйки боязливо вратите в нощта
в книгата която са скрили твърде високо във шкафа
то ще трепти притеснено над любовните писма в куфара на слугините
ти си ленив
песните ще те разплачат от жалост в която ще бъдеш щастлив
коленичиш до нея във храма на празника Тяло господне
виждайки се жених
бих желал да бъдеш войник който с целувка ще се разделя
със слугинята която плаче
в тъжен шепот притиснати от което се зачервяваш
червенееш от скрити желание
и няма какво да кажеш
свириш тъжното си желание на черни клавиши
във неделната вечер и цялото село слуша по твойте прозорци
и това е твоята седемгодишна поезия която хвърляш ти към звездите

Tuesday, December 16

ж

за да ме няма
са дошли те

те са момче и момиче
кап и ан

в гората хващат лисици

бягай от тях

има и друг път





*
гъбите и гатанките
растат под едно и също дърво
в един и същи ден
дъжда ги навалява
едните ядливи
кратки отговори
другите
вкусни залепващи
по зъбките
що е то

.

ш

не искам да изпълня и тази страница със имената ти
и без това няма да се познаеш
едва ли ще провериш
точно тук
след толкова време
а може би ме проверяваш
и ме караш телепатично
да изваждам език
а-а-а--аа
малко е зачервено
съвсем малко
малкото сърце е подуто и болно от суха кашлица

разхождам се по рецептата
летящо килимче
което помита пода
на зелената болница
и ме води пак в жълтата
добро другарче

премръзвам
изпушват ме
без филтъра
задръствам
не
просто оцветявам
различно
белите дробове

киселинен дъжд в устата

Monday, December 15

*********

и се чувствам лошо лошо болна с болни очи
не си почивам в ъглите както преди
както можех да се крия преди - не се крия
и вървя цялото ми лице иска да бъде шал
бодлив бодлив шал излетял излетял шал
от висока висока тераса
едно дърво ще пробие вълнените гърди
които съм
един сняг ще падне
и аз ще се поддам
ще се поддам
на всичко
и ще прегърна всичко
и ще пожелавам
ще пиша картички
ще ги пращам
ще пиша
с много обич
и наистина
беше обич
в повече
беше си
бе
б
е
б
е
б
е





музикална кутийка
едва сега разбрах
че този човек
с латерна
ме е преследвал
и е тръгнал след мен
преди 5 години
от едно стихотворение
от купчина сънища
той ми припомни нещата
с въпроса
'коя беше?'
*
изтърканата ми дрешка
в която съм влюбена
повече отколкото в тебе
днес ми би шута

не й е било добре с мен

лека си елика белика
по-лека

*

оставено на топло
съжалението ще се развали
като прясно месо

лъже че е пролет каза алекс
а вече е зима



-

и тя чете чете чете страна на дъждове виелици в къщите
страна на очите зачервени подпухнали свят на светове на птици неописани в книгите
с любовната песен на тревите с любовната песен на омекнали в мъхове зидове
зизизидове там където ги има и там където ги няма
тя чете зад тях
и чете за продълженията им
едно велико продължение което ни затваря като страници и като очи на страници
колко малко е нужно за да бъде нещастна
само една врата да остане открехната и всичко ще влезе толкова лесно
толкова лесно
ще се напълни стаята с вода до горе
с водата е измислено дъното въздуха
и тя чете чете а думите се стичат с безкрайните дъждове в тази къща
красивите руини потъват навътре в телата
вън чертежите на създадената история
картите - легенди за твърда земя, за твърдо неизменно пропадане

мъгла
междинност

радвам се да те видя да измервам света между нашите слепоочия и той да бъде приказно малък и приказно необятен радвам се да те видя без да знам кога ще ме познаеш кога ще ми кажеш

какво ти казване
кога ще бъдем прочетени
кога ще бъдем доказани
водата взима своите жертви и ражда по равно за живите и за мъртвите
и прави своите пробиви своите победи празнува говори на сън водата говори направо
говори за нас нещо което не сме готови да чуем
стихосложение . несъвършено тяло. несъвършенство срещу войнствените гласове истинност пра-истинност-варианти на лица- варианти на безсилието-дойде невежеството и вдигна гордо глава
а тя чете само на тъмно силно приведена какво значат тези линии
коя буква са разпилените коси и изкривените ни гръбнаци
сякаш се пишем отделно
сякаш се четем
отделно

Wednesday, December 10

---

строени следствени
сънища за разпознаване
на действително
неслучващи се неща



тя:
сякаш никога не спи
той:
сякаш всичко го събужда

бързо, разкъсващият се сън ...частта която се изплъзва
ти ли си този който сънува лееща се вода
ти ли си този в когото водата се насъбира
пада на пръски по камъните

следи от черно масло по лице на момиче
по-бяло от мен
по-жълто в зелените си очи
вижда в тъмното
тактува със дървен ток

сънувам безкраен перваз
търся дръжката на прозореца
не я намирам
ако я намеря
няма да я достигна
искам да съм на пръсти
през цялото време
искам да се опитвам
в превързаните ми глезени
вкоренени диви къпини

пращаш децата си
да берат кисели плодове
от нозете ми
аз им помагам
и винаги ще им помагам
....
малкото бодване учи



;;;;
парене в коленете

подкосяваш краката ми
подкосяваш тревата под пръстите ми
за да стъпвам
меко в пръстта
за да затъвам меко в пръстта

нищо повече не ми каза
до кога ще чакам
прощалното ти послание
всяка вечер в небето
е едно и също

дългата сянка ми е известна
мога да ти я разказвам с години
часовете се трупат
мини златни мини
които не ме интересуват
смърт с която берем билки по залез
за успокоение на мъжките ни неволи
писъци здраво завързани
майстор на възлите
майстор по забравянето на песните

тихо!

--

http://rbmaradio.com/ARCHIVE.153.0.php?extID=0&showID=1182
някои любими мои неща в HEADPHONE HIGHLIGHTS на джейми за RBMA Radio
Daedelus, Mad Villain, John Coltrane, Flying Lotus
enjoy

Tuesday, December 9

*

зимни миражи

пръстите ми стават снежинки
и политат далеч далеч
помисли за това когато
в лицето ти идва снегът
помисли и за това

...
и скоро миражът който бях
ще се превърне в писмена форма
и какво ако имам тяло
и какво ако изпитвам глад
аз съм само още едно дете
от гладуващите деца
на третия седмия деветнайстия свят



--
прегърбените дървета
изрисувани по белия гръб на зимата
помнят
гласа
на всяко пролайващо куче
тъмнината помни толкова гласове
какво ли композира котката в скута ти
докато ние мълчим
но ние сме маловажни сега като наизустена песен

някой на другия край на зимата ни измисля
тепърва ще дишаме в този студ
тепърва ни илюстрират
в малка акварелна картина

6

Този влак, чувала съм, подминава някои спирки...и тъжни хора с малко багаж седят втренчени на всевъзможни места...пресичат невъзможно улиците и намират банално краят си..без да пропътуват и десет стъпки...тъжен път...кратък път.
А линията на моя влак е безкрайна...в безкрайност дерайлирал ли е моят влак?! или ме е подминал твърде бързо...или аз виждам нещата твърде бавно

Но ето - аз чаках толкова дълго и сега сънувам... нося се...
прозорците са прашни и широки...и зеленото е някак по-тъмно зелено...и хората са някак по-мръсно бели в зимния ден на чисти помисли и невинни грешки

сега мога спокойно да се усмихвам в уютната си нищета... и да не се вълнувам...Истината е че не исках никога вече да чакам.

Friday, December 5

:) Anima Arte (:


една чудна девойка, която създава прекрасни неща
enjoy!

http://www.flickr.com/photos/isideart/show/

blog

her shop

her studio


Thursday, December 4

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO